Кралят на петрола

— Да, но не и тези двамата, ти казвам. Понякога наистина ти иде да помислиш, че са направо всезнаещи. У никой друг човек досега не съм забелязал подобни умения. Те притежават такава способност да предчувствуват нещата, която почти граничи с ясновидство. Естествено туй качество им е вродено, а после е доразвито и изтънчено с много упражняване. Убеден съм, че въпреки многобройните отпечатъци, оставени от конете ви при напускането на лагера, те ще открият следите на Гринли, Полър и Бътлър. Ще видят, че тримата са тръгнали подир вас, и кой знае какво ще предприемат. Може би ще направят нещо, за което никой друг няма и да помисли. Но ето че сега се сещам — не сме говорили още за Касти-тине и другите изчезнали съгледвачи. Не разбрахте ли къде са се забавили?

— Разбрахме.

— Е?

— Бяхме изпратили десет разузнавачи. Осем са пленени от нихорасите, а останалите двама са убити.

— От кого?

— Естествено от нихорасите.

— Това предположение ли е?

— Не е предположение, а го знаем със сигурност.

— От кого?

— От вашия Крал на петрола.

— Аха! Значи той ви го каза?

— Да.

— И му повярвахте?

— Разбира се. Защо да не му повярваме? Съгледвачите ни тръгнаха срещу враговете, били са заловени от тях и застреляни. Съвсем е просто.

— Не е толкова просто, колкото си мислиш. Чувал съм, че особено Касти-тине е бил отличен съгледвач, така ли е?

— Не само това. Въпреки младостта си той беше истински майстор в разузнаването.

— Тъй! И на вас не ви ли направи впечатление, че тъкмо когато не е бил сам, а е бил придружаван от деветима свои другари, той е проявил такава непредпазливост и е допуснал да бъде изненадан и убит?

Волф погледна изпитателно Сам в очите и го попита:

— Какво целиш с тези думи?

— Да те накарам да видиш истината. Не нихорасите са убили вашите съгледвачи.

— Ами кой?

— Краля на петрола.

— Краля… на петрола? — повтори Волф с тон, по който си личеше, че изобщо не го вярва.

— Да, Краля на петрола — потвърди Сам.

— Заблуждаваш се. Кой те метна така?

— Слушай, мистър Волф, Сам Хокинс не може току-тъй да бъде метнат!

— Възможно е, но тогава си тъй озлобен срещу Краля на петрола, че озлоблението ти те е навело на едно неоправдано предположение, накарало те е да си направиш погрешно сметката.

— Нито съм предполагал нещо, нито съм пресмятал, а твърдението ми се основава на факти.

— Мътните го взели! Тогава говори! Какви са тези факти?

— Касти-тине си е свършил отлично работата. Той се е промъкнал до вожда на нихорасите толкова безпогрешно, че Мокаши непременно е щял да му падне в ръцете, но точно в този момент се е появил друг, съвършено случаен човек и от засада е застрелял вашия съгледвач заедно с придружителя му.

— И убиецът, казваш… казваш… е твоят Крал на петрола?

— Не само аз казвам, ами наистина е бил той.

— Докажи ми го, докажи го!

— Нищо по-лесно от това. Имало е свидетели, двама мъже, които са искали, но не са могли да предотвратят убийството, защото е станало твърде бързо. И тези свидетели седят тук при нас.

— Тук ли? — попита Волф и търсещият му поглед обиколи всички наоколо.

— Да. Това са мистър Ролинс и мистър Баумгартен. Само ги попитай, нека всичко ти разкажат.

Отначало Волф не искаше да повярва. Но след като банкерът най-подробно му описа случилото се, той не можеше повече да се съмнява и затова толкова по-яростно извика:

— Значи е бил този тип, този мерзавец! И тъкмо него го приехме сред нас като гост. Седеше в непосредствена близост до мен, тъй че можех да забия ножа си в сърцето му. И не сме подозирали нищо, нищо, абсолютно нищо!

— Така е, дори сте ги въоръжили тези хорица, хи-хи-хи-хи! — засмя се Сам по своя особен начин. — Много добре сте се справили, наистина изключително добре!

— Мълчи, мистър Хокинс! Как да си представим подобно нещо? Възможно ли е такова нахалство? Нима човекът, който е убил съгледвачите ни, може после да дръзне да дойде при нас и да ни поиска помощ и подкрепа?

— Току-що разбра, че е възможно. Добре, че поне си задържал чека. Но самия негодник сте го оставили да си отиде, а заедно с него и двамата му помагачи.

— Да, за съжаление. Но съм убеден, че е само временно. Може би още утре пак ще ни паднат в ръцете.

— Хмм! — обади се Сам.

— Какво има да „хъмкаш“?

— О, нищо, исках само да кажа, че често не всичко става тъй, както ни се иска.

— Пфу! Негодниците са по петите ни и не е необходимо да правим нищо друго, освен да ги почакаме.

— Правилно. Ами ако стане тъй, че да не можете повече да чакате? Колко лесно може да се случи нещо, което напълно да ви отвлече вниманието в съвсем друга посока! Или пък не е изключено и Краля на петрола да размисли иначе и да се върне.

— Тогава ще го преследваме и няма да мирясаме, преди да го заловим! Още утре ще изпратя срещу него няколко съгледвачи, за да бъда сигурен дали действително е тръгнал по петите ни, или не.

— И той ще види тези съгледвачи и ще офейка.