Кралят на петрола

Той стисна ръцете на Дик Стоун и Уил Паркър, а после поименно му представиха и останалите мъже. Изобщо не обърна внимание на жените. Когато му споменаха името на Адолф Волф, Нитзас-ини сложи длан върху главата на младежа и каза:

— Ти си приятел на сина ми и племенник на моя бял брат. Бъди добре дошъл във вигвамите на навахите! Ти ще си като дете на нашето племе.

Когато погледът му се спря върху Хобъл Франк, който също му беше представен с името си, вождът се поусмихна и каза:

— Моят брат Франк знае всички тайни на небето и земята. Ще можем да научим много неща от него.

— Това е вярно — отговори Франк съвсем сериозно. — Радвам се, че великият вожд на навахите го знае и признава. Затуй ще поставя в негова услуга всичките си научни познания.

После Хобъл Франк направи поклон пред бялата скуоу и я заговори на родния си език:

— Почитаема госпожо, чувствам се много щастлив да се запозная с вас. Ако знаех, че все още нищо не сте чували за мен, щях да бъда тъй любезен да ви се представя с всичките си имена…

— Не е необходимо, господин Франк — прекъсна го тя с весела усмивка. — Вече ви познавам много добре.

— Навярно от разказите на моя приятел Олд Шетърхенд?

— Да. Понякога Винету също е споменавал за вас.

— Страшно се радвам. Въпреки туй дипломатично ви напомням, че истинската действителност или действителната истина никога не може да бъде напълно разкрита само от един разказ или с някакво си описание. Онуй, дето го знайте в момента за мен, е, тъй да се каже, като светлинка от мъждукаща свещ. Но остана ли при вас седмица, тогаз ще заблестя пред очите ви като слънце, чиито лъчи ще накарат всички звезди да избледнеят. Бъдете тъй добра да ми разрешите да ви запозная с тук присъствуващите дами и господа! Преди всичко ей тук е застанала нашата доблестна госпожа Розали Еберсбах. После…

Той се накани да премине към следващия, но госпожа Розали го избута настрани с думите:

— Квото си започнал веднъж да правиш, прави го както трябва! Разбрахте ли ме! Сама ще се погрижа за представянето си. За таз работа не ни е нужен някакъв си господин, дето казва, че уж бил учен, ама едно пълно име не може да запомни кат хората.

— Ха — обади се той, — да не би да искате от мен винаги да декламирам всичките ви имена, дето сте ги имали от люлката та чак до гроба? Споменах настоящето ви име и то сигурно е достатъчно!

— Достатъчно ли било? Хайде де! Да, при обикновени обстоятелства е достатъчно, но в случай че те представят, когато впечатлението от първия миг е толкоз важно, човек трябва да бъде съвършено изчерпателен с имената.

И обръщайки се към бялата скуоу, тя продължи:

— И така аз съм госпожа Розали Еберсбах, по баща Моргенщерн, овдовяла Лайермюлер, родом съм от Хаймберг в Саксония, а туй е Юлиус, мой втори съпруг й майстор ковач…

Така тя назова имена та на всички членове на преселническите семейства, а после покани жената на вожда да седне при тях. Бялата скуоу с готовност прие поканата й и скоро жените завързаха много оживен разговор, воден по нейна молба на тих глас, защото в присъствието на мъжете си индианските жени трябва да мълчат, дори когато мъжете им не разговарят.

И в този случай отначало мъжете мълчаха. Вождът седеше до Сам Хокинс и без да пророни нито дума, дълго гледа мрачно право пред себе си. Индианската учтивост забраняваше на останалите да нарушат мълчанието му. След около четвърт час той най-сетне отвори уста:

— Нека моят брат Сам ми каже накъде отидоха Олд Шетърхенд и Винету!

— Те са по петите на нихорасите, за да ви предупредят, в случай че се окаже необходимо.

— Тогава нека Сам ми разкаже какво се е случило!

Сам изпълни желанието му. Без да се впуска в подробности, той осведоми вожда за всичко. След като свърши, Нитзас-ини отново гледа известно време втренчено пред себе си, а после каза:

— Още утре наказанието ще сполети убийците. Готови ли са моите бели братя да ни помогнат?

— Да — отговори Сам. — Вашите врагове са и наши врагове, а нека нашите приятели бъдат и ваши приятели.

— Те са ни приятели. Да го подкрепим, като изпушим калюмета.

Той свали лулата на мира от врата си, отвори торбичката за тютюн и натъпка лулата. Щом я запали, Нитзас-ини се изправи на крака, дръпна и издуха дим към небето и земята, а после и към четирите посоки на света и каза:

— Всички бледолики, които са се събрали тук, ще бъдат наши братя и сестри. Говоря от името на цялото племе на навахите. Хау!

Всъщност според обичаите вождът би трябвало да държи дълга реч, но обстоятелствата бяха такива, че той предпочете да бъде колкото е възможно по-кратък. При последната индианска дума „хау“, която означава потвърждение на казаното и е нещо като нашето „амин!“, той подаде лулата на Сам и отново седна. Хокинс се изправи, също дръпна шест пъти от лулата и каза:

— Пуша и говоря от името на моите бели братя и сестри, събрали се тук. Нека бъдем като синове и дъщери на навахите и в мир, и във война да сме добре дошли при вас. Аз казах. Хау!

Той пак седна на земята и върна лулата на вожда, който я задържа и я допуши. Когато лулата угасна, навахът я окачи на шнура и каза: