Кралят на тръните

„Катерин,

Завладяхме Орлант от западните равнини до границите на блатата Кен. Орин обмисля планове за барон Кеник. Ще заложи на дипломацията, ще предложи добри условия, ще ласкае егото на стареца. Ако пита мен, най-добре да го прегазим набързо и да продължим нататък.

Орин ме прати в замък Тралей в Конот, в средата на нищото. Тревожел се за мен след онова в Източен Пристан. Имал съм нужда от почивка, така казва.

Не ми трябва почивка. Трябва ми огънят на войната, всеки ден, и всяка нощ да пропадам в сън без сънища.

Конот е обитаван от призраци. Сънувам разни неща тук. Гледам стените и се боя от нощта. Макар че сънувам теб. Но сънищата ми не са добри.“

Не знам какво да правя. Орин обича брат си и се дразни, ако някой проговори срещу него. Виждала съм го. Винаги намира ъгъл, от който действията на Еган изглеждат простими.

Никога с нищо не съм насърчавала тази страст, тази мания в Еган. От самото начало предпочитах Орин. Ако бях искала дивак, щях да избера Йорг от Анкрат. Не ми се мисли що за живот бих водила тогава.

Орин трябва да отпрати Еган, да му даде някой замък в размирен район, някаква война, която да ангажира мислите му. Еган едва ли е чак толкова незаменим, че да го държи постоянно до себе си. Един меч не може да обърне битката, та ако ще да е най-умелият на света.

18 юли, година 102 от Междуцарствието

Търсих Еган в сънния пейзаж, но той все още е скрит за мен. Посланията, които изпращам, не носят отговор. Дори не знам дали куриерите ми стигат до армията на Орин. Говори се, че е повел хората си към Ренарските планини. Чудя се дали Сагеус не е инструмент в ръцете на Йорг Анкрат. Дали Йорг не е насъскал бащиния си питомец срещу моя съпруг?

28 октомври, година 102 от Междуцарствието

Открих сънищата на Еган, но те са тъмни и недостъпни за мен. Долових почерка на езичника и се тревожа какво е намислил. Ударил е на камък с Орин може би? Открил е, че не може да го насочва? Еган би бил по-лесен, като бик — размахваш му парче плат в муцуната и той се мята накъдето поискаш. Влудява ме, че съм затворена в този дворец, а важните неща се случват на триста мили от мен.

29 октомври, година 102 от Междуцарствието

Все още няма вест нито от Орин, нито от Еган, но се говори, че многохилядна армия е тръгнала в поход към Ренарските планини, а Йорг Анкрат се крие в нещастния си замък с още по-нещастната си и малобройна войска.

И въпреки това се тревожа. За Орин, макар да е умен, силен, търпелив и мъдър. Дори за Еган, макар да е майстор на меча и в жилите му да тече огън. Тревожа се, защото помня Йорг от Анкрат, помня очите му, белезите, които носи, и ехото от делата му, които още тресат сънния пейзаж. Помня го и бих се тревожила дори ако Орин имаше стохилядна войска, а Йорг стоеше сам-самичък срещу него.

1 ноември, година 102 от Междуцарствието

Направих сън, тъкан от светлини и сенки, и го пуснах да танцува в главата на Маркус Гохал, капитана на дворцовата стража. Сънят го направи отстъпчив и той се съгласи да ми даде въоръжен ескорт, за да се присъединя към съпруга си. Изобщо не се сети да спори с мен. Вместо това кимна, тракна с токове, както го правят стреляните, и събра четиристотин пиконосци, които да ме ескортират на юг.

Тръгнахме рано, преди зората да е откраднала сенките на небето, яздехме кротко, дъхът на конете се къдреше бял, листата на дърветата грейнаха в златно и алено, когато първите слънчеви лъчи ги погалиха.

А аз се чувствах наблюдавана, сякаш някой ме следеше зорко и отвисоко.

Липсва ми брат Гог. Няма нищо по-досадно от детското бърборене и нищо по-тъжно от тишината, която остава след края му.

Сватбен ден

— Това е лудост, Йорг. Принцът на Стрела е роден с меч в ръка. Всички така казват. Хване ли меча, не е като другите хора. Става нещо повече от тях. — Макин стоеше пред трона, сякаш се канеше да ме спре с тялото си.

— И ще се окаже, че е роден да умре с меч в ръка, ще видиш — казах аз.

— Виждал съм го как се бие. — Макин поклати глава. — Надявам се, че имаш някой скрит коз в ръкава си, Йорг.

— Имам, естествено.

Макин отпусна рамене поуспокоен. Вуйчо Робърт се усмихна.

— Най-добрата ръка за меч в историята, това имам в ръкава си — казах.