Кралица на сенките

В тялото на Дориан живееше валгски принц, но носът на Елин не кървеше в негово присъствие и не я обгръщаше тъмна мъгла. Дали кралят не бе смекчил силите му, за да може принцът да заблуждава света? Или Дориан още водеше битка в съзнанието си?

Сега – трябваше да действат сега, докато матроната и кралят се намираха в боядисания фургон.

Роуан сви ръце пред устата си и им подаде сигнал с птичи звук, толкова автентичен, че никой от стражите не помръдна. Но отвъд поляната Едион и Несрин веднага разбраха посланието му. Елин нямаше представа какво точно направиха, но само след минута уивърните на Върховната вещица зареваха под тревога, разтърсвайки околните дървета с грохотните си гласове. Всички стражи и пазачи се обърнаха към шумотевицата и за миг забравиха затворническия фургон.

Елин точно това и чакаше.

Беше прекарала две седмици в същия. Познаваше отлично решетките на малкото прозорче, пантите и ключалките на вратите. А Роуан, за щастие, знаеше как да се справи с тримата стражи, завардили задната, и то без да издаде нито звук.

Тя изкачи няколкото стъпала с притаен дъх, извади ключарските си инструменти и се хвана на работа. Само един поглед в нейна посока, един изменнически полъх на вятъра и...

Готово – ключалката се отвори и тя дръпна вратата. По повелята на някой благосклонен бог пантите не изскърцаха, а уивърните продължаваха да реват. Лизандра лежеше свита в далечния ъгъл, с окървавено, мръсно тяло. Късата ù нощница беше съдрана, а голите ù крака покрити със синини.

Но нямаше нашийник. Нито пръстен. Елин сдържа възгласа си на облекчение и даде знак на куртизанката да побърза...

Лизандра прелетя покрай нея с тихи стъпки и се пъхна в пелерината на кафяви и зелени петна, която Роуан държеше разгърната за нея. Само след две секунди се изгуби в шубрака. След още една мъртвите стражи вече лежаха в заключения фургон. Елин и Роуан също се гмурнаха в гората, огласяна от тътена на уивърнски ревове.

Разтрепераната Лизандра беше коленичила в гъсталака, докато Каол оглеждаше раните ù. Капитанът даде знак, че е добре, помогна ù да се изправи на крака и я повлече към дълбините на гората. Всичко им отне по-малко от две минути – и слава на боговете, защото само миг по-късно вратата на боядисания фургон се отвори със замах и матроната и кралят изскочиха навън, за да проучат каква бе цялата тази суматоха. На няколко крачки от Елин Роуан следеше всяка стъпка, всяко движение на враговете им. След секунда Едион и Несрин изскочиха от гъсталака, мръсни и за дъхани, но живи. Усмивката по лицето на братовчед ù посърна, щом надникна към поляната зад тях.

Кралят крещеше ядосано.

Кръвожадно копеле.

За момент отново се озоваха в Терасен, на голямата маса в замъка на семейството ù, където кралят бе ял от храната им и бе пил от най-хубавото им вино, а за благодарност бе опитал да порази съзнанието ù. Едион я погледна в очите с треперещо от ярост тяло, чакаше заповедта ù. Съзнавайки, че един ден щеше да съжалява, Елин поклати глава. Не тук – не сега. Имаше твърде много променливи, твърде много играчи. А и трябваше да се погрижат за Лизандра. Време беше да тръгват.

Кралят нареди на сина си да се качва на коня и раздаде заповеди на останалите, а Водачката на Крилото се отдалечи от принца с небрежна, смъртоносна елегантност. Матроната чакаше в другия край на поляната неподвижна, с изключение на широката ù черна роба, която се вихреше бясно около нея.

Елин се молеше пътищата им никога да не се пресичат – освен ако нямаше армия зад себе си.

Каквото и да носеха на краля в боядисания фургон, явно беше достатъчно важно, че да не рискуват обсъждането му с писма.

Дориан яхна коня си със студено, празно лице. Ще се върна за теб – беше му обещала Елин. Само дето не очакваше да е по този начин.

Кралската свита потегли със зловеща, безмълвна устременост. Явно никой не бе усетил липсата на трима от техните. Валгската воня изчезна с тях, прогонена от внезапен полъх на вятъра, сякаш Оуквалд бързаше да изтрие всяка следа от тях. Вещиците тръгнаха в обратната посока, теглейки фургона с нечовешка сила през гората. На поляната останаха само Водачката на Крилото и ужасяващата ù баба.

Ударът беше толкова светкавичен, че Елин не успя да го види. Дори Едион подскочи.

Глухият звук отекна през гората, а лицето на белокосата се извърна рязко на една страна. По бузата ù се стичаха четири струи синя кръв.

– Нагла глупачка – процеди през зъби матроната. Красивата златокоса помощница на Водачката стоеше до ръба на гората и наблюдаваше всяко движение на възрастната предводителка толкова съсредоточено, че Елин очакваше всеки момент да прегризе врата ù. – Всичко ли искаш да загубя заради теб?

– Бабо, пращах ти писма...

– Получих лигавите ти писма. И ги изгорих. Наредено ти е да се подчиняваш.

Не ти ли хрумна, че мълчанието ми е умишлено? Ще изпълняваш нарежданията на херцога.

– Как може да позволяваш на тези...

Още един удар – още четири струи кръв текнаха по лицето ù.

– Дръзваш да оспорваш решенията ми? Да не би да се имаш за равна на Върховна вещица само защото си Водачка на Крилото?

– Не, матроно.