Кралица на сенките

В думите ù нямаше нито капка от наперения, подигравателен тон, който бе използвала преди минути. Само хладен, пагубен гняв. Убийца по рождение и обучение. Златните ù очи отскочиха към боядисания фургон в безмълвен въпрос.

Матроната се приведе напред и ръждивите ù железни зъби попаднаха опасно близо до гърлото на внучката ù.

– Задай си въпроса, Манон. Попитай какво има във фургона.

Златокосата вещица до гората стоеше нащрек.

Ала Манон, Водачката на Крилото, сведе глава.

– Сама ще ми кажеш, когато е необходимо.

– Отиди да видиш. Интересно ми е дали отговаря на стандартите на внучката ми.

С тези думи матроната закрачи към гората, където я чакаше второто сестринство вещици.

Без да избърше синята кръв от лицето си, Манон Черноклюна изкачи стъпалата на фургона и спря на входа му само за миг, преди да встъпи в сумрака отвъд него. Това беше знак да се омитат. Елин и Роуан препуснаха към мястото, където ги чакаха Каол и Лизандра, докато Едион и Несрин пазеха гърбовете им. Без магия нямаше да се опълчи на краля и Дориан. Не преследваше смъртта – нито своята, нито тази на приятелите си.

Намериха Лизандра облегната на едно дърво. Гледаше изцъклено и дишаше тежко.

Каол го нямаше.

59

Демонът си възвърна контрола в мига, в който мъжът, командващ нашийника, ги доближи. Изтласка го обратно в ямата на спомените и отново го накара да крещи, да се чувства малък, прекършен, уязвим.

Но златните очи останаха с него.

Намери ме по-късно, принце.

Обещание – обещание за смърт, за освобождение.

Намери ме.

Думите скоро заглъхнаха, погълнати от писъци и кръв, от студените пръсти на демона. Но очите останаха – и името ù.

Манон.

Манон.

* * *

Каол не можеше да позволи на краля да отведе Дориан обратно в замъка. Едва ли пак щеше да му се отдаде подобен шанс.

Трябваше да действа веднага. Да го убие.

Той препусна с тихи стъпки и изваден меч през шубрака.

Кинжал през окото – кинжал, а после...

Сред шумоленето на дървесните корони се чуха гласове.

Наближавайки кралската свита, Каол започна да се моли, да иска прошка – за онова, което му предстоеше да направи, както и за начина, по който бе избягал. Краля щеше да остави за по-късно, за последно. Но първото убийство щеше да го съкруши.

Той извади кинжала си. Дориан яздеше зад краля. Едно хвърляне, за да го свали от коня му, един замах с меча... и всичко щеше да приключи. Елин и другите щяха да поемат останалото, важното беше да го убие.

Кинжалът прогаряше дланта му, когато изскочи от гората и се озова на голо поле.

Но не кралската свита намери във високата, окъпана в слънце трева.

Тринадесет вещици и уивърните им обърнаха погледи към него.

И му се усмихнаха.

* * *

Елин хвърчеше покрай дърветата, а Роуан проследяваше Каол с помощта на обонянието си.

Ако ги убиеше, ако ги ранеше дори...

Бяха оставили Несрин да пази Лизандра с указанието да тръгнат към гората отвъд клисурата и да ги изчакат под една оголена скала. Преди да поведе Лизандра през дърветата, Несрин стисна ръката на Елин с думите:

– Върни ни го.

Елин кимна и хукна напред.

Роуан се движеше като светкавица покрай дърветата, толкова по-ловък от нея в това ù тяло. Едион го следваше по петите. Тя тичаше с всички сили, но...

Пътеката се разклоняваше и Каол бе тръгнал в грешната посока. Накъде се беше запътил?

Елин едва успяваше да си поеме дъх. Приливът на ярка светлина привлече вниманието ù към една пролука в гората от другата страна на просторната ливада.

Роуан и Едион стояха на около метър от полюшващата се трева с извадени, но свалени мечове.

След секунда Елин разбра защо.

На десетина метра от тях по брадата на Каол се лееше кръв от сцепената му устна. Белокосата вещица го държеше до себе си, впила железни нокти в гърлото му. Зад тях се виждаше затворническият фургон с трима мъртви войници вътре.

Дванадесетте вещици край Водачката на Крилото се ухилиха нетърпеливо, съзирайки Роуан, Едион, а накрая и нея.

– Какво става тук? – попита Водачката с убийствена светлина в златните си очи. – Разузнавачи ли сте? А може би спасителен отряд? Къде отведохте затворничката ни?

Каол се загърчи в ръцете ù и тя впи нокти още по-надълбоко в плътта му. Той се вцепени. Струя кръв шурна по врата му и изцапа туниката му.

О, богове! Мисли... мисли, мисли, мисли!

Водачката на Крилото извърна огнените си очи към Роуан.

– Такива като теб – пророни тя – не съм виждала от доста време.

– Пусни мъжа – заповяда Роуан.

Усмивката на Манон разкри ред чудовищни железни зъби, оголени опасно близо до врата на Каол.

– Не приемам нареждания от копелета с елфически произход.

– Пусни го – повтори Роуан с плашещо тих глас. – Или това ще е последната ти грешка, Водачке на Крилото.

В полето зад тях уивърните буйстваха, мятаха опашки и разгръщаха криле.

Белокосата вещица надникна към Каол, който вече дишаше затормозено.

– Кралят едва ли е стигнал далеч. Може би трябва да те предам на него. – Раните по бузите ù, завехнали в синьо, наподобяваха зловеща бойна маскировка. – Ще побеснее, ако разбере, че сте отвлекли затворничката ми. Може пък ти да го усмириш, а, момко?

Елин и Роуан се спогледаха и тя пристъпи до него, изваждайки Голдрин.