Кралица на сенките

Останалите вещици, вече невъзпирани от стрелите на Едион, изскачаха с бойни викове от укритието на гората.

– Ти – изръмжа белокосата и отново я нападна.

Елин се превъртя по земята – през кръвта на Роуан – и пак избегна смъртоносния ù удар. Изправи се точно пред първия мост и замахна два пъти с Голдрин, посичайки веригите. Мостът полетя в клисурата, а вещиците спряха на ръба ù, отцепени от главатарката си.

Въздухът зад нея се размести и тя се отдръпна, ала не достатъчно бързо.

Мечът на вещицата разсече плътта на едното ù рамо и тя изкрещя от болка.

Завъртя се мигновено и вдигна Голдрин за ответен удар.

Стомана срещна стомана и хвръкнаха искри.

Кръвта на Роуан изпъстряше скалата под краката ù.

Елин Галантиус погледна Манон Черноклюна над кръстосаните им мечове и изръмжа свирепо.

* * *

Кралица, спасителка, враг – Манон не я интересуваше.

Щеше да я заколи при всички случаи.

Законите им го налагаха, честта го налагаше.

Дори да не беше убила Баба Жълтонога, щеше да я посече заради заклинанието, с което я бе замразила на място.

Точно това правеше и сега с краката си. Рисуваше някой долен магически символ с кръвта на елфическия воин.

Затова щеше да умре.

Ветросеч напираше срещу меча на кралицата. Но вместо да отстъпи, Елин изсъска:

– Ще те разкъсам на парчета.

Зад тях Тринадесетте се бяха струпали на ръба на клисурата. Манон изсвири и половината от тях хукнаха да вземат уивърните. Втори път обаче не успя да даде сигнал.

С нечовешка пъргавина кралицата замахна ниско с крак и повали Манон на земята. После, без да се поколебае нито за миг, завъртя меча в ръката си и го спусна надолу. Манон отклони удара, но Елин преодоля гарда ù, прикова я към оплисканата с елфическа кръв скала и блъсна главата ù в нея. Пред очите ù изплуваха тъмни петна.

Манон си пое дъх, за да изсвири отново и да даде сигнал на Астерин да не стреля. Но кралицата заби юмрук в лицето ù. Още чернилка изпълни зрението ù, но тя впрегна всичката си безсмъртна сила и бутна Елин от себе си. Двете се затъркаляха по скалата, наближавайки пропастта.

Една стрела изсвистя право към открития гръб на кралицата.

Манон я бутна отново и стрелата отхвръкна от близката колона. Успя да я отблъсне от себе си, но Елин веднага скочи на крака, гъвкава като котка.

– Моя е – провикна се Манон през клисурата.

Кралицата се изсмя дрезгаво и я изчака да се надигне. От отсрещната страна на клисурата двамата мъже посрещнаха ранения елфически воин, достигнал далечния край на моста. После златокосият хукна по него...

– Да не си посмял, Едион – извика Елин, вдигайки ръка към него.

Той застина на средата на моста. Имаше впечатляващ контрол над тях, трябваше да ù признае Манон.

– Каол, наглеждай го! – заповяда кралицата.

После, втренчила поглед в Манон, Елин прибра могъщия меч в ножницата на гърба си, а грамадният рубин върху дръжката му проблесна на обедната светлина.

– Мечовете ме отегчават – рече кралицата и хвана двата си бойни ножа.

Манон постави Ветросеч в неговата ножница. После врътна китки и железните ù нокти изскочиха. Тракна с челюсти и железните ù зъби се спуснаха.

– Права си.

Кралицата огледа ноктите и зъбите ù с предизвикателна усмивка.

Жалко, че трябва да я убия, помисли си Манон.

* * *

Манон Черноклюна се хвърли в атака, бърза и смъртоносна като пепелянка. Елин отскочи назад, избягвайки всеки замах на острите ù железни нокти. Към гърлото ù, към лицето ù, към корема ù. Отстъпваше назад и назад около древните колони на храма.

Уивърните щяха да пристигнат до няколко минути.

Елин я нападна с кинжалите си, но вещицата отскочи встрани и посегна с нокти към врата ù.

Елин им се изплъзна, ала върховете им успяха да одерат кожата ù. Топла кръв обля шията и раменете ù.

Вещицата беше толкова бърза. И страшно умел боец.

Но Роуан и останалите я чакаха отвъд втория мост.

Трябваше просто да се добере до тях.

Манон Черноклюна финтира наляво и нападна отдясно.

Елин залегна и се превъртя върху земята.

Близката колона се разтресе, когато железните ù нокти издълбаха четири дълбоки линии в камъка.

Манон изръмжа. Елин понечи да прободе гръбнака ù с кинжала си. Вещицата стрелна ръка и хвана острието.

Шурна синя кръв, но тя продължи да стиска, докато стоманата не се пречупи на три в ръката ù.

Свещени богове!

Елин реагира светкавично, атакувайки ниско с другия си нож, но вещицата предвиди и този ù ход. Крясъкът на Едион прокънтя в ушите ù, секунда преди

Манон да забие коляно в корема ù.

Въздухът изхвърча от дробовете ù, но Елин не пусна кинжала си дори когато вещицата я запрати в друга колона.

Главата ù се блъсна в камъка с глух звук и заслепяваща агония.

Ръката с железни нокти се устреми право към лицето ù.

Елин залегна.

И този път колоната понесе удара.

Елин зареди тялото си с въздух. Трябваше да продължи напред, да се движи плавно като горски поток, като полъха от скъпия ù каранам, ранен и кървящ от другата страна на пропастта.

Заотстъпва от колона до колона с ловки, предпазливи стъпки.

Манон се втурна след нея с кръвожадни нокти, разтърсвайки камъните като природна стихия.