Кралица на сенките

– Не исках да се почувстваш неловко – отвърна Роуан и се облегна на стълбищната врата.

Лоркан се засмя.

– Кралицата ти ли те надра така, или раните са от онези зверове, които насъска по мен?

– Чудех се кой ще победи – ти или Копоите на Уирда.

Зъбите на Лоркан проблеснаха под лунната светлина.

– Изтребих ги до крак.

– Защо си дошъл, Лоркан?

– Наследницата на Мала, носителката на огъня, крои нещо за лятното слънцестоене след два дни. А обмислихте ли моето предложение, глупаци такива?

Внимателно формулиран въпрос, предвиден да извлече потвърждение на онова, за което Локан само можеше да гадае.

– Не мисля, че планира друго, освен да пийне лятно вино и да продължи да ми лази по нервите.

– Значи, затова капитанът се опитва да ви уреди среща с дворцовите стражи?

– Откъде да знам с какво се занимава капитанът? Все пак някога служеше на краля.

– Асасини, проститутки, предатели… със страхотни хора си се обкръжил, Роуан.

– По-добре, отколкото да съм куче, водено от умопомрачен господар.

– Това ли мислиш за нас? Не съм те чувал да се оплакваш през всичките онези години, когато работехме заедно, колехме човеци и спяхме с жените им.

– Тогава не подозирах, че има за какво да се оплаквам. Бях също толкова сляп, колкото теб.

– Докато в живота ти не навлезе една огнена принцеса, заради която реши да се промениш, така ли? – Жестока усмивка. – Разказа ли ù за Солемер?

– Знае всичко.

– Така, така. Е, предполагам, че собственото ù минало я прави по-толерантна към жестокостите, които ти си извършил в името на нашата кралица.

– Твоята кралица. Кое в Елин те тормози толкова, Лоркан? Фактът, че не се страхува от теб или това, че те изоставих заради нея?

Лоркан изсумтя.

– Каквото и да сте намислили, знайте, че няма да се получи. Всички ще умрете.

Беше твърде вероятно, но Роуан отвърна:

– Не знам за какво говориш.

– Дължиш ми повече от такива жалки лъжи.

– Внимавай, Лоркан, започваш да звучиш така, сякаш те е грижа за някой друг, освен за самия теб.

Лоркан, изоставено незаконородено дете, отраснало по тъмните улички на Доранел, бе загубил тази си способност векове преди Роуан да се роди. Но той никога не го бе съжалявал. Все пак беше благословен от самия Хелас във всяко друго отношение.

Лоркан се изплю на покрива.

– Щях да ти предложа, след като свърша работата си с Ключовете, да върна тялото ти в обичната ти планина, където да го погреба до това на Лирия. Но в такъв случай просто ще те оставя да си гниеш тук. До красивата ти принцеса.

Роуан опита да преодолее подлия му удар, мисълта за самотния гроб върху родната му планина.

– Това заплаха ли е?

– Защо да си правя труда? Ако наистина сте намислили нещо, няма да ми се налага да я убивам, тя сама ще свърши тази работа. Или пък кралят ще ù сложи от онези черни нашийници. Като на сина си.

Думите му дръпнаха толкова ужасяваща струна у Роуан, че стомахът му се преобърна.

– Мери си приказките, Лоркан.

– Обзалагам се, че Майев би предложила добро възнаграждение за нея. А ако се докопа до онзи Ключ на Уирда... И сам можеш да си представиш що за мощ ще владее тогава.

Напротив – дори не можеше да си представи какво ги очаква, ако Майев поискаше Елин за своя робиня. Щеше да има непобедимо оръжие в едната си ръка и наследницата на Мала, носителката на огъня, в другата. Тогава щеше да се превърне в неудържима сила.

Локан разтълкува колебанието по лицето му. В дланта му просветна злато.

– Познаваш ме, принце. Знаеш, че съм единственият, способен да намери и унищожи Ключовете. Нека кралицата ти се заеме с вражеската армия на юг.

Остави тази задача на мен. – Пръстенът сияеше под лунната светлина. – Каквото и да си е наумила, това ще ù трябва. В противен случай се сбогувай с нея. – Очите на Лоркан се превърнаха в парчета черен лед. – А всички знаем колко трудно ти беше да се сбогуваш с Лирия.

Роуан обузда гнева си.

– Закълни се.

Лоркан се усмихна победоносно.

– Закълни се, че този пръстен прави носещия го недосегаем за Валгите и ще ти дам онова, което искаш – каза Роуан и извади Амулета на Оринт от джоба си.

Лоркан стрелна очи към амулета, обгърнат от неземна аура, и изруга.

Просветна стомана и въздухът се изпълни с миризмата на кръвта му. Той стисна пръстена в юмрук и го вдигна.

– Кълна се в кръвта и честта си, че не те мамя. Пръстенът притежава истинска сила.

Роуан загледа как червената течност се рони по покрива. Една капка, две, три. Лоркан може и да беше проклетник, но Роуан знаеше, че за нищо на света не би нарушил кръвна клетва. Думата му беше желязна и Роуан я ценеше високо. Двамата хвърлиха едновременно пръстена и амулета в пространството помежду си. Роуан хвана пръстена и бързо го прибра в джоба си, а Лоркан загледа мрачно амулета в ръката си.

Макар че изпитваше нужда, Роуан не притаи дъх и не пророни нито дума. Лоркан нахлузи верижката около врата си и пъхна амулета под ризата си.

– Всички ще умрете. Докато изпълнявате плана си или по време на войната след това.

– Унищожи Ключовете – отвърна Роуан – и може изобщо да няма война.

Наивна надежда.