Кралството

Влязох в бензиностанцията. Вътре заварих две тийнейджърки: Юлие, която застъпи след Егил, и момиче с гръб към мен. Чакаше с наведена глава и не показваше дори намерение да се обърне, макар да се чу, че влязох. Познах я. Дъщерята на Му, тенекеджията. Наталие. Понякога я виждах в компанията на разни нехранимайковци. Докато Юлие беше открита, шумна и, тъй да се каже, простовата, Наталие Му имаше деликатно, вглъбено и някак безизразно лице, сякаш се боеше да не би всяко разкрито чувство да бъде погазено и подложено на присмех. Сигурно заради възрастта. Май вече беше постъпила в гимназията. Така или иначе, досетих се каква е работата. Личеше си, че момичето се стеснява. Юлие ми махна и ми посочи рафта със спешна контрацепция. Понеже беше на седемнайсет, Юлие нямаше право да продава тютюневи изделия и лекарствени средства.

Минах зад щанда с готовност да съкратя максимално неудобството на момичето.

— „EllaOne“? — попитах и поставих пред нея малка бяла кутийка.

— А? — попита Наталие Му.

— Хапчето антибебе, което искаш — безжалостно уточни Юлие.

Въведох го в касата с моята карта — следователно възрастен и, предполага се, отговорен човек е извършил продажбата. Наталие Му грабна опаковката и дим да я няма.

— Спи с Трун-Бертил. — Юлие наду балон с дъвката си и го спука. — Прехвърлил е трийсет, има жена и деца.

— Много е млада — отбелязах.

— Млада за какво? — изгледа ме Юлие.

Странна работа. Юлие не беше едра, но сякаш всичко у нея беше голямо. Къдравата коса, грубите ръце, напращелите гърди под широките рамене. Почти вулгарната уста. И големите сини очи, които безстрашно се вглеждаха в моите.

— Млада, за да спи с трийсет и няколко годишен ли?

— Млада, за да взема толкова тежки решения. Но положително ще си вземе поука.

— Спешното хапче не те учи на нищо. Едно момиче може да е младо, но въпреки това да знае какво иска.

— Сигурно си права.

— Достатъчно е да сложим невинно личице ала госпожица Му и вие, мъжете, вече сте готови да ни съчувствате. А ние искаме точно това. — Тя се засмя. — Толкова сте елементарни.

Нахлузих си найлонови ръкавици и се заех да мажа багети с масло.

— Да нямате тайна задруга? — попитах.

— Какво?!

— На посестримите ти, които смятат, че знаят какви са жените. Да не би да се срещате и да си разказвате как сте устроени, за да сте подробно осведомени за женската природа? Защото, колкото до мъжете, знам само, че нищичко не знам. Има ги всякакви. И не повече от четирийсет процента от представите ми за един мъж се оказват верни. — Подредих върху багетата резенчета салам и от доставяните ни нарязани варени яйца. — А говорим за мъжете, тоест за елементарната половина от човечеството. Поздравления, ако наистина си разгадала стопроцентово другата, по-сложно устроената половина.

Юлие не отговори. Видях я как преглътна. Навярно недоспиването беше причината да впрегна толкова тежка артилерия срещу една тийнейджърка, изпаднала от образователната система. От онези момичета, които подраняват с вредните неща и закъсняват с полезните. Но имаше начин това да се промени. Юлие притежаваше хъс, както казваше баща ми, беше бунтарка. Просто все още се нуждаеше от повече поощрение и по-малко отпор. Всъщност, бяха ѝ необходими и двете, но най-вече да бъде окуражавана.

— Започнала си да хващаш цаката за смяната на гуми — отбелязах.

Беше още септември, но миналия уикенд горе в планината валя сняг. И макар че нито продавахме, нито сменяхме гуми, случваше се клиенти да се отбият с джиповете си с молба за помощ. И мъже, и жени. Някои направо са негодни да се справят с най-прости технически задачи. Ако магнитна буря извади от строя всички електроуреди, до седмица те ще са умрели.

Юлие се усмихна. Сега направо грееше от щастие. Тези нейни променливи настроения…

— Гражданчетата мислят, че сега е хлъзгаво. Да ги видя като свие истинският студ и температурите паднат до минус двайсет… и дори до минус трийсет.

— Тогава няма да е толкова хлъзгаво.

Тя ме изгледа въпросително.

— Ледът става по-хлъзгав, колкото по-близка е температурата му до точката на топене — поясних. — А най-хлъзгав е точно при минус седем градуса. Затова в хокейните зали поддържат именно такава температура. Хокеистите се плъзгат не по невидим пласт слой вода, образувал се заради натиска и триенето между леда и кънките, както доскоро си мислеха хората, а по газ, възникващ заради свободни молекули.

Тя ме погледна с неоправдано възхищение.

— Откъде знаеш всички тези неща, Рой?

Думите ѝ, разбира се, ме накараха да се почувствам като един от онези идиоти, които лично аз не понасях, задето парадират със случайно научени факти и повърхностни знания.

— Пише ги в изданията, които продаваме — посочих поставката с криминалета, списания за наука, за автомобили, за лодки, за лов и риболов и — след настояването на мениджър „Продажби“ — модни журнали.

Юлие обаче не ми позволи да сляза толкова лесно от пиедестала:

— Според мен трийсет години не са толкова много. Къде-къде по-добре е от двайсетгодишните дечковци, дето се смятат за големи мъже само защото са взели книжка.

— Аз отдавна прехвърлих трийсет, Юлие.