Кралството

Подминавайки табелата, надникнах в огледалото за обратно виждане. И прочетох OZ22.

43

През август получих есемес.

Видях, че е от Шанън, и сърцето ми се разтуптя.

През следващите дни го препрочитах многократно, докато реша как да го разтълкувам.

В крайна сметка стигнах до извода, че тя иска да ме види.

Здравей, Рой. Много време мина. Ще ходя в Нотуден, на 3 септември имам среща с потенциален клиент. Ще ми препоръчаш ли хотел?

Прегръдки, Шанън

При първия прочит на съобщението ѝ долових намек за срещите ми с Уни в хотел в Нотуден. Аз обаче не ѝ бях споменавал за Уни, а не помнех да съм споделял и с Карл. Защо не му бях казал ли? Не знам. Определено не защото се срамувах от връзката си с омъжена жена. Но едва ли и мълчаливият Каин в мен ме бе подтикнал да си трая. Все пак до съвсем скоро Карл знаеше почти всичко за мен. Изглежда в даден момент бях осъзнал, че Карл също не е изцяло откровен с мен.

Сигурно Шанън очаква да съм запознат с възможностите за пренощуване в Нотуден, помислих си. И пак прочетох есемеса, макар вече да го знаех наизуст. Наложих си да не търся несъществуващ подтекст в три най-банални изречения.

И все пак.

Защо ще се свързва с мен след едногодишно мълчание и ще ме пита за хотел в Нотуден? Там имаше два, най-много три хотела. В Tripadvisor щеше да намери несравнимо по-полезна и актуална информация от моята. Последното го установих, защото ден след като получих есемеса, влязох в интернет да проверя. И от къде на къде ще упоменава точно на коя дата ще бъде в Нотуден? И това уточнение за среща с потенциален клиент — завоалиран начин да ми даде да разбера, че ще пътува сама, ли е? И последно, но не по важност: що за хрумване да нощува в Нотуден, щом до Ус са едва два часа път с кола?

Добре, да предположим, че няма желание да шофира по тъмно. Или иска да изпие чаша вино по време на вечерята с клиента. Или просто е решила да нощува в хотел за разнообразие. Или дори се нуждае да си почине за малко от Карл. Това ли се опитваше да ми каже с този завоалиран есемес? Не, не! Съобщението си беше съвсем обикновено, удобен повод да възобнови нормалната комуникация със своя девер след излагацията с обяснението му в любов.

Отговорих ѝ още същата вечер.

Здравей! Да, много време мина. „Братрайн“ е екстра. Хубава гледка.

Прегръдки, Рой.

Всяко изречение, разбира се, беше най-старателно премислено. Едва се сдържах да не ѝ задам въпрос от типа „как я караш“ или нещо подобно, което да плаче за по-задълбочен разговор. Забраних си. Моят есемес трябваше да звучи като ехо от нейния. И нищо повече. Получих отговор след час.

Благодаря за помощта, Рой. Прегръдки оттук.

От това съобщение не можеше да се извлече никаква информация. Не ѝ бях оставил кой знае колко голям избор. Беше принудена да се придържа към стила на пестеливия ми, сдържан отговор. Пак се върнах на първия ѝ есемес. Съдържаше ли покана за среща в Нотуден?

През следващите два дни се изтормозих здравата. Дори преброих думите в разменените есемеси. Първият ѝ есемес съдържаше 24 думи, аз бях отговорил с 12, а тя, на свой ред — с 6. Случайно ли всеки следващ есемес съдържаше два пъти по-малко думи от предходния? Трябваше ли сега аз да ѝ изпратя съобщение с три думи и да проверя дали тя ще ми отговори с една дума и половина? Хаха.

Направо се побърквах.

И ѝ писах:

Тогава приятно пътуване.

Докато се въртях в леглото, получих отговор.

Благодаря. Х.

Ето ти дума и половина. Аз, разбира се, знаех, че символът Х означава целувка. Каква целувка обаче? През целия следващ ден издирвах информация в нета. Така и не открих категоричен отговор. Някои свързваха символа със запечатването на писма и документи през Средновековието: с Х и целувка отгоре. Според други Х, препратка към името „Христос“, символизирало религиозна, благославяща целувка. Но най ми допада обяснението, че Х чисто визуално наподобява слетите устни на двама души.

Слетите устни на двама души.

Това ли беше имала предвид Шанън?

Не, по дяволите, невъзможно!

Преди да се усетя, погледнах календара и започнах да броя дните до 3 септември.

След малко Лоте подаде глава от вратата, за да съобщи, че дисплеят на четвъртата колонка угаснал, и ме попита какво прави календарът ми на пода.

Една вечер отидох на бар в Кристиансан. По някое време станах да си вървя и точно тогава към мен се приближи жена.

— Вече си тръгваш?

— Май да.