Кралството

Сексът с Шанън наистина беше повече животинско сношение, отколкото любене; повече сражение, отколкото нежност; повече ярост и страх, отколкото щастие и удоволствие. По едно време, в разгара на страстите ни, тя се отскубна рязко, зашлеви ме през лицето и ме изкомандва да спра. И аз спрях. После ме шамароса повторно и ме попита защо, по дяволите, съм спрял. И когато започнах да се смея, тя се захлупи по лице върху възглавницата и се разрида. Погалих я по косата, по стегнатите мускули на гърба, по грациозно извития кръст, целунах тила ѝ. Тя спря да плаче и започна да диша тежко. Пъхнах ръка между бузите на дупето ѝ и я ухапах. Тя извика нещо на баджанския си английски, блъсна ме, застана на четири крака и си навири дупето. Бях адски възбуден и изобщо не ми дремеше, че когато я обладах, чух същите викове, каквито и от спалнята, където се чукаше с Карл. Дявол знае дали тази мисъл все пак не ме е разсеяла, защото при свършването малко закъснях да си го извадя. Във всеки случай се оттеглих навреме, за да видя как остатъкът от бремето ми опръсква гърба ѝ във формата на бисерна огърлица, сиво-бяла и блестяща под светлината от уличната лампа на паркинга. Взех пешкир и избърсах спермата. Опитах се да забърша и две тъмни петна, но ми стана ясно, че там кожата просто е потъмняла и няма как да „излязат“. И ме осени мисълта, че това, което правехме, също е своеобразно тъмно петно и няма да излезе.

Но предстоеше нещо различно — бях убеден. Любене, което не е двубой, не е просто сливане на две тела, а единение на две души. Знам колко изтъркано звучи, но не се сещам за друг начин да го изразя. Ние бяхме две шибани души и аз се чувствах у дома си. Тя беше моята следа и аз я бях намерил. И исках единствено да стоя тук и да се въртя в кръг, да се лутам, да се губя, стига да е с нея.

— Ще се разкайваме ли? — попита тя.

— Не знам — отвърнах, но бях сигурен, че аз няма да се разкайвам.

Просто не исках да я плаша, а сто процента щях да го направя, ако ѝ кажех, че я обичам толкова безумно, че не ми пука за нищо друго.

— Имаме само тази нощ — напомни тя.

Спуснахме завесите, за да удължим нощта и да оползотворим до минута наличните часове.

Събуди ме вик на Шанън.

— Успах се!

Измъкна се от леглото, преди да успея да я докосна, и ръката, която прострях след нея, напипа мобилния ѝ телефон върху нощното шкафче. Апаратът изтрещя върху пода. С един замах разтворих завесите, за да видя голото тяло на Шанън, защото, знаех, че предстои продължителен период без тази гледка. Дневната светлина нахлу и аз зърнах за миг гърба ѝ, докато хлътваше в банята.

Втренчих се в телефона, засенчен от леглото. Екранът се беше счупил. Зад затворническа решетка от пукнатини ме гледаше усмихнатото лице на Карл. Едва преглътнах.

Зърнах гърба ѝ само за миг.

Но беше достатъчно.

Легнах в леглото. За последно бях видял толкова разсъблечена от дневната светлина жена, когато Рита Вилумсен стоеше в планинското езеро по бански, с посиняла премръзнала кожа, унизително разголена. Ако досега се бях съмнявал в предположенията си, сега, както се казва, истината получи нагледно потвърждение.

Изясних си какво е имала предвид Шанън с въпроса дали физическата агресия ми е генетично заложена.

46

Карл беше мой брат. В това именно се състоеше проблемът.

Или проблемите.

По-точно: единият проблем беше, че го обичам. Другият — че той бе наследил същите гени като мен. Нямам представа защо преди бях толкова наивен да си мисля, че Карл не носи в себе си същата склонност към физическа агресия като мен и татко. Навярно защото в нашето семейство се смяташе за категорично установено, че Карл се е метнал на мама. Че мама и Карл не биха наранили и муха. Муха — не. Но хора — да.

Станах от леглото и отидох до прозореца. Видях как Шанън претичва през паркинга към кадилака.

Най-вероятно се разкайваше. Най-вероятно не бързаше за конкретен ангажимент, просто се бе събудила и осъзнала, че е допуснала грешка и трябва да се махне час по-скоро оттук.

Преди да излезе, си взе душ, облече се в банята, сигурно се бе и гримирала. Излезе, целуна ме сестрински по челото, промърмори нещо за работна среща в Ос във връзка с хотела, грабна сака и изхвърча навън. Стоповете на кадилака светнаха, когато Шанън, в опит да се включи в движението, замалко не пресече пътя на боклукчийски камион.

Въздухът в хотелската стая все още беше пропит с миризма на секс, парфюм и сън от снощи. Отворих прозореца. Нощес го бях затворил, защото тя крещеше толкова силно, че се побоях някой да не дойде да ни направи забележка, а и защото знаех, че за тази нощ още изобщо не сме приключили. И прогнозите ми се сбъднаха. Всеки път, когато единият от нас се събуждаше, дори съвсем невинно докосване отприщваше нов прилив на страст. Приличаше на неутолим глад.