Кралството

Когато разтворих завесите, непосредствено преди Шанън да се вмъкне в банята, видях, че по-тъмните участъци по кожата ѝ, които бях взел за естествени потъмнявания, всъщност са синини. Не червени следи и ивици от пламенни ласки, каквито се забелязваха по кожата ѝ след снощните изпълнения — те щяха да се заличат за ден-два. Не. Това бяха белези от силни удари. Кръвонасядания, каквито се задържат с дни и дори със седмици. Ако Карл я беше удрял и по лицето, най-вероятно се бе постарал да не ѝ причини синини, които да не могат да се прикрият с малко грим.

Карл беше набил съпругата си, както навремето видях мама да налага баща ми в коридора на „Гранд Хотел“. Именно този спомен прехвръкна през съзнанието ми, когато след инцидента със Сигмюн Улсен Карл се опита да ме убеди, че падането на ленсмана в Хюкен било злощастен инцидент. Мама. И Карл. Живееш с някого и си въобразяваш, че знаеш всичко за него. Но какво всъщност знаеш? Карл допускаше ли, че съм способен да правя секс с жена му зад гърба му? Едва ли. Отдавна бях разбрал, че ние, хората, си оставаме непознати един за друг. Синините по тялото на Шанън не бяха, разбира се, единствената причина да проумея, че Карл е насилник. По-малкият ми брат беше убиец. Доказваха го простите факти, физичният закон, който гласи, че траекторията на свободно падащите тела е права отвесна линия.

47

Върнах се в Сьорлане. Първите дни непрекъснато очаквах Шанън да звънне, да ми изпрати есемес или имейл, каквото и да е. Подразбираше се, че е редно тя да поеме инициативата, защото от двама ни тя щеше да загуби повече. Или поне аз така си мислех.

Тя обаче мълчеше.

Вече изобщо не се колебаех. Тя съжаляваше. Съжаляваше, разбира се. Беше приказка, фантазия, която посях в съзнанието ѝ с любовното си обяснение, фантазия, която в мир и спокойствие и поради липса на други стимули тя бе развила до нещо фантастично, докато е скучала в Ус. Нещо толкова фантастично, че реалното ми аз, естествено, не е оправдало високите очаквания, които ми е възлагала. Сега, след като спа с мен, тя се бе освободила от натрапчивата фантазия и можеше да се върне към нормалния си живот.

Под въпрос обаче оставаше кога аз ще преболедувам увлечението си. Внушавах си, че моята цел е била да прекарам една нощ с нея, и след като съм я отметнал като постигната в списъка с ангажименти, мога спокойно да продължа напред. И въпреки това всяка сутрин първата ми работа, след като се събудех, беше да си проверя телефона за евентуални съобщения от Шанън.

Тя обаче не се обади никаква.

И аз започнах да спя с други жени.

Внезапно някой сякаш им отвори очите за мен. Все едно в тайно женско сдружение плъзна мълвата, че съм вкарал в леглото жената на брат ми, и ми тръгна име на вървежен пич. И лошата слава е слава, както се казва. Или на челото ми беше изписано, че изобщо не ми пука. Изглежда се превърнах в мълчаливеца с тъжни очи на бара, който, според слуховете, можел да свали всяка с изключение на единствено желаната, и затова грам не му дремело; в мъжа, когото всички жени се опитват да убедят колко греши — има надежда и спасение, има и други свестни жени.

И, да, възползвах се от положението. Играех отредената ми роля. Разправях им историята, но пропусках имената и главно, че моят съперник е родният ми брат. Ако живееха сами, отивахме у тях. Иначе, в краен случай, ги водех в квартирата ми в Сьом. Будех се до непознати жени и се обръщах, за да проверя телефона си за нови съобщения.

Но положението определено се подобри. През някои дни минаваха часове, без да мисля за нея. Маларията, разправят, се причинявала от паразит, който понякога не можеш да изчистиш от кръвта си с години. Разчитах, че стига да страня и да не виждам Шанън, ще я преболедувам за две, максимум за три години.

През декември Пия Сюсе ми се обади по телефона и ми съобщи, че нашата бензиностанция се наредила на шесто място в класацията на бензиностанциите от веригата в Сьорлане. По такива въпроси обаче звънеше не началникът на отдел „Кадри“, а директорът по продажбите Гюс Мюре. Явно Пия искаше още нещо.

— Държим да продължиш да управляваш бензиностанцията и след като изтече договорът ти догодина. Изключително сме доволни от теб и ще ти предложим нови, по-добри условия. Разчитаме да издигнеш бензиностанцията още по-нагоре в класацията.

Това напълно съвпадаше с моите планове. Погледнах през прозореца на офиса ми. Равнинен пейзаж, високи бизнес сгради, магистрала с пътни детелини — копие на детската автомобилна писта на пода в офиса на Вилумсен, където хлапетата си играеха, докато татковците си избираха коли. Готов съм да се обзаложа, че голяма част от продажбите в автоборсата са осъществени именно благодарение на деца, изврънкали баща си да ги заведе да си поиграят.

— Нека помисля — отговорих, благодарих и затворих.