Кралството

— Преди време Дан му се обадил да го интервюира като един от най-изтъкнатите участници в проекта и по-точно да поиска мнението му за хотела и за мен. В хода на разговора на Вилумсен му станало ясно, че Дан има подръка материал за изключително критична статия, която ще разколебае доверието на съдружниците в успеха на начинанието и проектът ще изгуби благосклонното отношение на общината. Дан разполагал с данни за извършени от нас счетоводни измами. Освен това се свързал с хора от Торонто, от които разбрал, че съм избягал от фалирал строителен проект, много подобен на спа хотела в Ус. Вилумсен се обезпокоил, от една страна, да не би аз да офейкам от страната, от друга, да не би Дан да провали проекта с компрометираща статия за счетоводните измами и манипулации на финансовите отчети. Затова повикал силовака и му възложил две поръчки.

— Да попречи на Дан да отпечата статията си и да те сплаши, та да изоставиш евентуални намерения да избягаш от дълговете си.

— Да.

Погледнах Карл. Несъмнено говореше истината.

— И какво ще правиш сега, когато всичко изгоря?

— Ще си легна да поспя и ще му мисля утре — отвърна Карл. — Ще се радвам, ако останеш да нощуваш тук.

Не го предложи от вежливост. В тежки моменти някои предпочитат да останат сами, други — като брат ми — се нуждаят от хора около себе си.

— На драго сърце — отвърнах. — Ще си взема два дни отпуск и ще остана при теб. Може да ти дотрябва помощ.

— Наистина ли? — погледна ме признателно той.

В същия миг Шанън влезе с чаши за кафе.

— Добри новини, Шанън. Рой ще остане.

— Колко хубаво — отвърна тя с искрено звучащо въодушевление и ми се усмихна като на скъп девер.

Малко ме смути колко добра актриса е, но във всеки случай точно сега ѝ бях благодарен за убедителното изпълнение.

— Ценно е да знаеш, че можеш да разчиташ на семейството си. — Карл избута стола назад. При тътренето по грубото дюшеме се чу звук, подобен на кашлица. — Ще пропусна кафето. От трийсет и шест часа не съм мигнал. Лягам си.

Оттегли се. Шанън се настани на неговото място. Отпивахме мълчаливо от кафето, докато не чухме шум от пуснато казанче и хлопване на вратата на спалнята горе.

— Е? — прошепнах. — Какво е чувството?

— Кое чувство? — попита тя с равен глас и каменно лице.

— Хотелът ти да изгори до основи.

— Това не беше моят хотел — поклати глава тя. — Моят хотел, както знаеш, се изгуби някъде по трасето.

— Сега, когато излезе на бял свят, че хотелът не е бил застрахован, ще трябва да се открие процедура по несъстоятелност на събирателното дружество на Карл. Пропада и продажбата на парцели за ваканционни вили, а пазарната стойност на поземлените имоти в околността пак ще се срине до нула. Спуканата ни е работата. И на нас, и на Вилумсен, и на цяло Ус.

Шанън мълчеше.

— Попрочетох това-онова за Барселона — продължих. — Не си падам по градовете, обичам планини. А в околностите на Барселона има много планини. И по-евтини къщи.

Шанън мълчеше и се взираше в чашата си с кафе.

— Една планина, Сан Лоренц, ми се стори страшно красива. На четирийсет минути от Барселона.

— Рой…

— Сигурно е възможно да се купи бензиностанция в района. Заделил съм малко пари, достатъчно за…

— Рой! — Тя вдигна очи от чашата и ме погледна. — Това е моят шанс. Нима не разбираш?

— Твоят шанс?

— Сега, когато уродът изгоря. Сега е моят шанс да издигна сградата на живота ми, каквато трябва да бъде.

— Но…

Млъкнах, защото ноктите ѝ се впиха в ръката ми под лакътя. Тя се наведе напред.

— Моята рожба, Рой. Не разбираш ли? Моята рожба възкръсна.

— Шанън, няма пари.

— Пътят, водата, канализацията и парцелът са си на мястото.

— Не разбираш. Не е изключено някой да построи там нещо след пет или десет години, но никой няма да построи точно твоя хотел, Шанън.

— Ти не разбираш. — В очите ѝ гореше странен, непривично трескав огън. — За Вилумсен залогът е твърде голям. Познавам мъжете от неговата порода. Те просто трябва да спечелят, за тях няма вариант загуба. Вилумсен ще направи всичко възможно само и само да не изгуби парите от непогасения заем на Карл и печалбата от парцели за ваканционни вили.

Замислих се за Вилумсен и Рита. В думите на Шанън определено имаше резон.

— Значи, според теб Вилумсен ще налее още средства в хотела. Ще играе вабанк, един вид?

— Той просто няма друг избор. А аз трябва да остана тук, докато моят хотел види бял свят. О, сигурно ме мислиш за луда! — възкликна отчаяно тя и облегна чело на ръката ми. — Но този хотел е най-важното дело в моя живот, разбираш ли? Когато е готов, ти и аз ще заминем за Барселона. Обещавам! — Притисна устни към ръката ми. После се изправи.

Понечих да се изправя и аз и да я прегърна, но тя ме натисна обратно на стола.

— Сега е нужно да запазим и умовете, и сърцата си хладни — прошепна. — Да проявим здрав разум, Рой. За да може по-нататък да бъдем неразумни. Лека нощ.

Целуна ме по челото и ме остави.

Лежах горе на двуетажното легло и размишлявах върху думите на Шанън.