Кралството

Чух дращене на набола брада в яката на ризата му, когато се извърна към мен в мрака. Сигурно се чудеше дали не влагам скрит подтекст в думите си. Какъвто и да е той.

— Вилум Вилумсен и Ю Ос се съгласиха да членуват в управителния съвет. При условие Общото събрание да ме избере за ръководител на проекта.

— Явно имаш пълен контрол.

— Може да се каже. Предимството на събирателното дружество е, че за разлика от акционерното, законът не изисква да се избира контрольор или друг надзорен орган. Ние ще назначим управителен съвет и контрольор, защото банката го изисква, но на практика е напълно възможно управителят на събирателното дружество да го ръководи като просветен монарх и това много улеснява целия процес.

Чу се кълколене на бутилка.

— Рой ще се мести в сервиза — съобщи Шанън.

— Глупости! — възкликна Карл.

— Трябвало ни пространство.

— Добре де, на мен ми е нужно пространство — поех вината аз. — След толкова години живот в уединение съм станал особняк.

— В такъв случай е редно аз и Шанън да се изнесем — отсъди Карл.

— Не. Радвам се, че живеете тук. Къщата се радва, че приютява повече от сам човек.

— По тази логика трима са по-добре от двама — отбеляза Карл и май сложи длан в скута на Шанън. — А кой знае, може някой ден да станем и четирима. — Настъпиха две секунди тишина, докато той се окопити. — Или пък не. На тези мисли ме наведоха Ерик и Гру. Преди малко ги срещнах. Излезли на вечерна разходка. Гру е станала направо огромна.

Никой не му отговори. Бутилката отново закълколи. Карл се оригна.

— Защо разговаряме на тъмно?

„За да не се налага да се преструваме на ни лук яли, ни лук мирисали“ — мина ми през ума.

— Утре ще поговоря с Ерик — казах. — И вечерта ще се изнеса.

— Рой… — въздъхна Карл.

Надигнах се.

— Ще си лягам. Вие сте прекрасни и аз ви обичам, но ще ми е приятно да не виждам физиономиите ви всяка сутрин.

През нощта спах като къпан.

20

Ерик Нерел живееше вън. Бях обяснил на Шанън, че под „вън“ в Ус разбираме местностите покрай Бюдалското езеро, до устието на река Шетер. Езерото имаше формата на буквата V, а селото се намираше в заострената част. „Вътре“ и „вън“ служеха за ориентир на местните, доколкото главният път следваше очертанията на Бюдалското езеро. Ос, тенекеджията Му и Вилумсен живееха „вътре“, а там се смяташе за една идея по-хубаво, защото теренът беше равен и слънцето огряваше повече земеделските площи, докато вилата на Улсен и имението на Нерел се намираха „вън“, от сенчестата страна. „Вън“ се намираше и пътечката към вилата на Ос, където навремето Карл, Мари, аз и други тийнейджъри се промъквахме, за да купонясваме до зори.

Докато шофирах, си припомнях онези години.

Паркирах зад форд „Кортина“ пред хамбара. Отвори ми Гру, съпругата на Ерик. Попитах я къде е мъжът ѝ. Недоумявах как късите ѝ ръце са достигнали бравата над щръкналия ѝ корем. Навярно бе подходила по-изобретателно. Както възнамерявах да подходя и аз.

— Тренира — отвърна Гру и посочи хамбара.

— Благодаря. Вече наближава, а?

— Да — усмихна се тя.

— Чувам, че с Ерик продължавате вечерните си разходки?

— Е, къде ще ходи да не изведе жената и кучето! — засмя се Гру. — Но вече не се отдалечаваме на повече от триста метра от къщи.

Влязох в хамбара. Ерик нито ме видя, нито ме чу. Тренираше на лежанка. Лъхтеше и пухтеше с щангата над гърдите. Изтласка я с рев. Изчаках да я закрепи на стойката и навлязох в полезрението му. Той извади слушалките от ушите си. Чух фалцета на Миг Джагър в „Start Me Up“.

— Рой — каза той. — Рано си станал.

— Заякнал си.

— Благодаря. — Стана и нахлузи поларено яке върху потната тениска със снимка на британската рок група „Hollywood Brats“.

Негов далечен братовчед беше свирил на клавир в бандата и Ерик упорито твърдеше, че при малко по-сполучливо подбран момент „Hollywood Brats“ щели да надминат „Sex Pistols“ и „New York Dolls“. Пусна ни едно от техните парчета и тогава си помислих, че ключът не е само в сполучливо подбрания момент. Но ми харесваше колко се горещи. Изобщо, Ерик Нерел ми беше симпатичен. Сега обаче случаят изискваше да действам без оглед на лични пристрастия.

— Имаме проблем — подхванах аз. — Снимката, която си пратил на Шанън, не се прие добре.

Ерик пребледня и бързо премигна три пъти.

— Тя ми се оплака. Не показала снимката на Карл, защото щял да побеснее. Обаче е решила да се обърне към ленсмана. Според закона това е ексхибиционизъм.

— Не, не, чуй ме, тя ми каза…

— Казала ти е нещо за природни пейзажи. Така или иначе, успях да я убедя да не подава жалба срещу теб. Обясних ѝ, че ще ни докара куп неприятности на главата, а и Гру ще го преживее тежко.

При споменаването на съпругата му Нерел стегна челюстната си мускулатура.

— Когато разбра, че чакаш дете, Шанън реши да покаже снимката на твоя тъст и да остави решението в негови ръце. Само да те предупредя, че отсече ли нещо Шанън, думата ѝ надве не става.

Ерик продължаваше да стиска челюсти.

— Отбих се при теб, за да помогна. Да измислим как да разубеди Шанън. Никак не обичам скандали и разправии, нали знаеш.