Крес

— Четвърти екран — рече Крес и присви очи към дъската с фигурите, — скок на… Д5 — и без да дочака анимираният шут да се преметне на новата си позиция, Крес насочи вниманието си към другата игра. — Пети екран. Вземи рубините и кинжалите. Откажи се от короните.

Екранът светна, но момичето вече бе минало на следващия.

— Шести екран. — Тя замълча и взе да дъвче крайчетата на косата си. Дванайсет редици с числа запълваха екрана — някои кутийки бяха празни, други бяха оцветени в различни цветове и шарки. Умът на Крес се завърза на фльонга от едно уравнение, което и тя не беше сигурна дали ще може да сметне втори път. И тогава загадката й се проясни, отговорът изгря ясно като Луната над Земята — 4 Жълто на 3А. 7Б е черно 16. 9Г е черно 20. — Таблицата се стопи и на нейно място се появи певец от втора ера, който пееше придиханно на микрофона, а публиката бурно аплодираше.

— Поздравления, како — рече малката Крес. — Печелиш играта!

Но победата на Крес не трая дълго. След като се обърна на една страна, тя направи нов анализ на първата игра и видя хода на малката Крес, който беше направила след нейния последен ход. Гордостта й понесе съкрушителен удар. Крес се бе окупирала в ъгъла.

— Първи екран — измърмори тя, преметна косите си през едното рамо и разсеяно взе да омотава мокрите им краища около пръстите си. След пет намотки победата й на шести екран беше забравена. Малката Крес бе на път да спечели тази игра.

Крес въздъхна и направи единствения възможен ход, но след него малката Крес незабавно изпрати царя си към центъра на холографския лабиринт, за да вземе златната чаша. Появи се един ухилен шут и погълна остатъка от играта.

Крес изпъшка, отмести косата от врата си и зачака задачата, която по-малкото й Аз щеше да й избере наслуки.

— Спечелих! — възкликна малката Крес, щом холографът се скри обратно в екрана. Останалите игри автоматично се заключиха. — Дължиш ми десетминутен кънтри-уестърн танц, а след него и тридесет клякания с подскоци. Хайде, давай!

Крес изви очи. Искаше й се да не е била толкова дяволита, когато е записвала гласа си. Но направи, каквото се искаше от нея, и стана от леглото. В това време на всички екрани се появи мъж с мустаци и висока шапка, затъкнал пръсти в гайките на панталоните си.

Преди две-три години Крес разбра, че жилището не й предлагаше кой знае какви възможности за раздвижване, и взе, че полудя по спорта. Към всички игри инсталира програма, която избираше измежду най-различни упражнения, и всеки път, щом изгубеше на някоя игра, трябваше да прави упражненията. Крес честичко съжаляваше, че е сложила програмата, но пък без нея досега да беше се сраснала със стола си. А и, честно казано, танците и йогата й допадаха. Но кляканията с подскоците никак не ги обичаше.

Китарите тъкмо издрънчаха, за да възвестят началото на кънтрито, когато силен звън отложи неизбежното. Затъкнала палци, все едно имаше гайки на колана, Крес обходи с поглед екраните.

— Какво става, малка Крес?

— Получихме молба за директна връзка от неизвестен потребител: Механик.

Стомахът й се обърна, сякаш току-що бе направила задно премятане.

Механик!

Крес нададе вик и от бързане почти се прекатури върху най-малкия екран. Набързо въведе кода за прекратяване на спортните занимания, провери защитната система и настройките за поверителност и го видя: запитване за директна връзка заедно с най-невинния въпрос:

Приемате ли връзката?

С пресъхнала уста Крес приглади косата си с длани.

— Да! Приемаме!

Прозорецът изчезна, екранът почерня и след това…

След това…

Там се появи той.

Карсуел Трън.

Бе се изтегнал удобно на креслото, а подметките на ботушите му се мъдреха току пред екрана. Трима души стояха точно зад него, но Крес виждаше единствено сините очи, които се взираха право в нея и започваха да се пълнят с онова секващо дъха благоговение, което чувстваше и тя самата.

Същото възхищение.

Същото омагьосване.

Деляха ги два екрана и необятното празно пространство. Но Крес чувстваше как връзката помежду им се кове от този поглед. Връзка, която не можеше да бъде разрушена. Очите им се срещаха за първи път, но от израза на истинско смайване на лицето Трън тя разбра, че и той изпитва същото.

Руменина плъзна по страните й. Ръцете й затрепераха.

— Майчице мила! — пророни Карсуел Трън, свали краката си на пода и се наведе напред, за да я разгледа по-отблизо. — Това цялото нещо само коса ли е?

Връзката се скъса, фантазията за съвършения миг истинска любов се разпадна в пространството. Неочаквана, съкрушителна паника стисна Крес за гърлото. Тя изпищя, скри се от камерата и се хвърли под писалището. Гърбът й се удари в стената глухо, та чак зъбите й щракнаха. С пламнало лице и гръмовно блъскащо сърце Крес се сгуши там и огледа стаята — стаята, която виждаше и самият Трън: завивките на леглото бяха смачкани, а от всички екрани мустакатият мъж я приканваше да сграбчи въображаемия си партньор и да го завърти във вихрен танц.

— Ама къде се изпари това момиче? — чу се от екраните гласът на Трън.