Крес

Усмивката на Синдер взе да чезне и на Крес й стана ясно, че нямаше нужда да дава повече пояснения. За предателство щяха да я екзекутират.

— Съжалявам — рече Синдер. — Ако имаше как да те отведем оттам, веднага щяхме да долетим при теб. Но не можем да рискуваме да кацнем на Луната. Минаването през охраната на аеродрума…

— Но аз не съм на Луната! — Крес изстреля думите с нова надежда. — Няма да става нужда да ходите на Луната. Аз не съм там.

Синдер разгледа внимателно стаята на Крес.

— Но нали каза, че не си успяла да се свържеш със Земята, значи не може да си тук…

— Намирам се на сателит. Мога да ви дам координатите му. Още преди няколко седмици проверих дали Рампион разполага със съвместими механизми за скачване. Ако не друго, поне двете стандартни капсули на борда са съвместими. Те… нали са още с вас?

— Намираш се на сателит ли? — възкликна Трън.

— Да. Нагласен е да обикаля около Земята през полюсите на шестнайсет часа.

— Откога живееш на сателит?

Крес нави косата си около пръстите.

— От седем години… или там някъде.

— От седем години? И напълно сама?

— Д-да. — Крес сви рамене. — Господарката ми носи храна и вода. Имам достъп до мрежата, така че не е чак толкова лошо, но…

— Та ти си затворник! — ахна Трън.

— Предпочитам да се наричам девойка, изпаднала в беда — измърмори тя. Устата на Трън се изви нагоре и неговата съвършена полуусмивка от фотографията на завършването му изгря. Видът му беше съвсем мъничко дяволит и обезоръжаващо чаровен. Сърцето й спря. Но и да бяха видели как Крес се разтапя на стола си, никой от четиримата не обели и дума.

Червенокосото момиче се отмести от картината, но Крес продължаваше да чува гласа й:

— И бездруго Левана дава мило и драго да ни залови. Какво значение има за нас дали ще я предизвикаме още веднъж?

— Освен това — каза Синдер, като размени поглед със спътниците си, — нали не искаме да оставим в ръцете й момиче, което знае как да проследи кораба ни?

Пръстите на Крес взеха да изтръпват там, където косата прекъсваше кръвообращението й, но тя дори не забелязваше. Трън наклони главата си на една страна и се вгледа в нея през екрана.

— Така да бъде, девойко. Пращай насам координатите си.

Глава шеста

— Да преминем на вечерята. На последния ни разговор Нейно Величество даде одобрението си за традиционното угощение с осем блюда, което ще се проведе след церемонията. Предлагам ви да започнем с квартет от сашими2, а след тях лека супа, може би имитация на супа от акулови перки, която според мен ще постигне равновесие между старите традиции и модерната чувствителност. — Организаторката на сватбеното тържество замълча. Нито Каи, който се бе изтегнал на канапето в кабинета си, прострял една ръка на очите си, нито първият му съветник Кон Торин възразиха. Жената се покашля и продължи. — Като трето ястие си помислих, че задушеното свинско шкембе, залято със зелено манго, ще бъде чудесен преход към вегетарианското предястие, за което ви препоръчвам потол3 с макови семена, положен върху бананови листа. За петото ястие се канех да говоря с уредниците за нещо като къри с миди, придружени може би с резлив сос от кокос и зелен лимон. Ваше Величество има ли някакви предпочитания дали кърито да бъде с омари, скариди или с миди?

Каи отлепи ръката си от лицето, колкото да надникне през пръстите си към сватбената организаторка. Ташми Прия отдавна беше прехвърлила четиридесетте, но кожата й беше останала като на двадесет и девет годишна. Косата й обаче лека-полека посивяваше и Каи си помисли, че през изминалата седмица сивото се бе умножило значително — жената беше назначена да предава желанията на невестата на останалите координатори на сватбата. Императорът и за миг не подценяваше стреса, под който се намираше Прия от работата си с кралица Левана.

За щастие, както му се струваше, жената наистина я биваше в работата й. Бе приела да се захване с планирането на кралската сватба, без за миг да се поколебае, и нито веднъж не се бе уплашила от желанията на Левана. Професионалният й перфекционизъм се виждаше във всяко решение, което взимаше, дори в начина, по който се обличаше — с измамно фин грим и пригладена коса, от която не стърчеше и косъмче. На фона на тази простота гардеробът на Прия се състоеше от традиционни индийски сарита от тежка коприна, в която бяха вплетени тънки нишки в ярки цветове, с богата бродерия. Тази смесица придаваше на Прия кралска осанка, каквото на самия Каи в този момент липсваше.

— Миди, омари… — рече той под носа си, като се мъчеше всячески да не се разсейва. Но се предаде и пак покри очите си. — Все едно ми е, нека Левана да избере.

След кратко мълчание императорът чу тракането на маникюра й по портскрийна.

— Може после пак да се върнем на менюто за празника, а сега по въпроса за церемонията. Кралицата избра да ви бракосъчетае африканският министър-председател — господин Камин. Одобрявате ли предпочитанието й?

— Не бих могъл да си представя по-подходящ човек от него.

— Отлично! А помислихте ли какви да бъдат брачните ви клетви?

Каи изсумтя: