Крес

— Така ли? — раменете му се напрегнаха. — Защото подозирам, че тя ще се опита да ме убие. Още щом получи, каквото й трябва. Веднага след коронацията.

Торин пое остро дъх и Каи си помисли, че това не беше нищо ново за него.

— Няма да позволим това да се случи.

— Нима можем да я спрем?

— Сватбата няма да бъде вашата смъртна присъда. Имаме време да измислим някакъв изход. Най-сетне Левана… все така иска да има наследник.

Каи не можа да скрие гримасата си.

— Да, това е голямо успокоение. Много голямо успокоение.

— Разбирам ви. Но това все пак означава, че поне засега вие сте й нужен.

— Така ли мислите? Нали знаете каква слава им се носи на лунитяните. Съмнявам се, че Левана дава пет пари кой ще е бащата на детето, стига то да има баща. Нали бащата на принцеса Селена също не се знае кой е? Хич не съм убеден, че съм нужен на Левана за друго, освен да й кажа „Да“ и да й сложа короната.

И въпреки че му беше много неприятно да си признае всичко това, тази мисъл го поуспокои. Торин не се и опита да му противоречи. Само поклати глава:

— Но Републиката се нуждае от вас, а щом Левана стане императрица, хората ще се нуждаят още повече от вас. Ваше Величество, няма да допусна да ви се случи нещо лошо.

Каи забеляза бащинския му тон. В гласа му, където обикновено се долавяше търпение и прикрито раздразнение, сега имаше обич. В много отношения Каи бе чувствал, че след смъртта на баща му Торин бе станал истинският император. От двама им той беше надеждният, решителният, мъжът, който винаги знаеше кое е най-доброто за страната му. Но докато наблюдаваше съветника си в този момент, впечатлението на Каи взе да се мени. Защото Торин го гледаше с поглед, който той никога досега не бе виждал. Уважение може би. Възхищение. Дори вяра.

Каи поизправи малко раменете си.

— Прав сте. Решението вече е взето и аз трябва да извлека най-голяма полза от него. Да стоя и да чакам да бъда премазан от капризите на Левана, няма да помогне на никого. Трябва да измисля начин да се предпазя от нея, ако ми се наложи.

Торин кимна и лекичко се подсмихна.

— Все ще измислим нещо.

За миг Каи усети как духът му странно се повдига. По природа Торин не беше оптимист. Щом той вярваше, че има начин, тогава Каи също трябваше да вярва — имаше начин да остане жив, да защити страната си, макар че им бе навлякъл такъв деспот за императрица. Имаше начин да се опази от жената, която можеше да контролира мислите му с едно потрепване на миглите си.

Дори като съпруг на Левана Каи пак щеше да продължи да се опълчва срещу нея, докато му позволяваха силите.

Наинси, андроидът асистент на Каи, се появи на вратата на кабинета с поднос жасминов чай и горещи кърпи. Лампата на сензора й светна.

— Искате ли да чуете дневния доклад, Ваше Величество?

— Да, благодаря ти, Наинси. Влез — тя мина на колелцата си край него, той взе една от кърпите и зажули пръстите си с димящия памучен плат. Наинси остави подноса на писалището на Каи, обърна се с лице към него и към Торин и подхвана съобщенията за деня, които за голяма радост нямаха нищо общо със сватбените клетви и осемте ястия за банкета.

— Лунният чародей Еймъри Парк ще пристигне утре в петнадесет часа, придружен от четиринадесет човека от лунния двор. Списъкът с имената и титлите на гостите беше прехвърлен на портскрийна ви. Вечерята в чест на гостите ще започне в деветнадесет часа, а след нея ще има коктейл. Ташми Прия ще присъства и на вечерята, и на коктейла, за да започне обсъждането на сватбените планове с чародей Парк. Поднесохме покана и на Нейно Лунно Величество да се присъедини към разговора чрез връзка по нетскрийна, но предложението ни бе отказано.

— Колко жалко! — провлече Каи.

— Очакваме с пристигането на лунния двор да се активизират протестиращите под прозорците на двореца и това вероятно ще продължи до деня на сватбената церемония. Взели сме мерки да има военни подкрепления от утре сутринта, така че да гарантираме сигурността на гостите ни. В случай че избухне насилие на протеста, ще ви известя.

Каи спря да почиства ръцете си.

— А ние очакваме ли насилие от протестиращите?

— Отрицателен отговор, Ваше Величество. Началникът на охраната на двореца заяви, че това е само предпазна мярка.

— Добре. Продължавай нататък.

— Според седмичния доклад за летумозиса тридесет хиляди човека са починали от болестта в цялата Република в рамките на седмицата от трети септември. Дворцовата изследователска група не е постигнала никакъв напредък в опитите си да изнамери лекарство.

Каи и Торин размениха обезнадеждени погледи. Тридесет хиляди починали. Каи почти си пожела сватбата да беше утре, че да може по-скоро да сложи ръка на лекарството на Левана.

Почти.