Крес

— Махнете всичко, което има общо с любовта, уважението, радостта, и аз ще се подпиша с две ръце под тях.

— Ваше Величество — каза Торин, но така че от устата му титлата не прозвуча като израз на уважение, а като наказание. Каи въздъхна и се изправи на канапето. Торин беше седнал срещу Прия, а в ръка държеше ниска чаша само с ледени кубчета в нея. Той обикновено не пиеше и това само напомни на Каи, че времената бяха тежки за всички им.

Каи пак насочи вниманието си към Прия, която стоеше с непроницаемо лице, както изискваше професионализмът й.

— Вие какво предлагате за клетвите?

Клепачите й леко, почти извинително се свиха в ъгълчетата и императорът почувства, че нещо ужасно се задаваше насреща му.

— Нейно Величество лунната кралица предложи вие сам да си напишете брачната клетва, Ваше Величество.

— О, звезди! — Каи падна назад върху възглавничките. — Моля ви! Всичко друго, само не и това.

Колебание.

— Бихте ли желали аз да ги напиша вместо вас, Ваше Величество?

— Това влиза ли в служебните ти задължения?

— От мен зависи сватбата да мине по мед и масло. Значи влиза.

Каи впи поглед в накичените с пискюли полилеи, които вървяха по дължината на тавана. Цяла седмица отне на охраната му да обърне всяка вещ в кабинета му, а накрая бяха открили едно-единствено записващо устройство, по-малко от нокът, завряно в един от полилеите. Освен него друго нищо не намериха. Съмнение нямаше, че то беше лунитянско и Каи през цялото време е бил прав — Левана го шпионираше.

Личните му покои също бяха щателно претърсени, но там нищо не се намери. Към днешна дата това бяха единствените две места, на които императорът си позволяваше да говори свободно за годеницата си, при все че и там в главата му винаги се обаждаше едно предупреждение. Той искрено се надяваше, че охраната не бе пропуснала нищо.

— Благодаря ви, Ташми-джи. Ще обмисля предложението ви.

Прия кимна и се изправи.

— Днес следобед имам среща с уредника по храната. Ще видя дали той няма да предложи нещо за останалите ястия.

Каи се изправи, но ставането се оказа учудващо мъчна работа. Заради стреса от изминалите седмици той беше отслабнал с няколко килограма, но при все това се чувстваше по-тежък от всякога — сякаш тежестта на всички хора в Републиката го смазваше.

— Благодаря ви за всичко — рече той и се поклони, а в това време жената събра мострите за цвета и платовете.

— Ще говорим утре сутринта отново преди пристигането на чародей Парк.

Каи простена:

— Толкова скоро ли дойде денят на пристигането му?

Торин се покашля.

— Исках да кажа, че това е чудесно! Толкова ми беше приятно в неговата компания първия път.

По устните на Прия премина усмивка и тя се изниза през вратата. Каи се сдържа да не изпъшка мелодраматично и рухна обратно на канапето. Знаеше, че се държи като малко дете, но му се струваше, че от време на време му се полагаше да си изпусне гнева, особено след като се намираше в уединението на собствения си кабинет. Навсякъде другаде от него се очакваше да се усмихва и да разгласява на всеослушание с какво нетърпение очаква сватбата, колко изгоден беше този съюз за Републиката, как не таял никакви съмнения, че бракът му с кралица Левана ще обедини хората на Земята и Луната по начин, който от векове не е бил виждан, и това несъмнено ще доведе до по-голямо взаимно разбиране и зачитане между културите на двете планети. Бракът бе първата крачка към заличаването на омразата и заблуждението, но имаше ли човек на Земята, който да му повярва?

Каи мразеше Левана. Мразеше и себе си, защото й се бе дал. Мразеше факта, че години наред баща му бе успявал да обуздае кралицата и заплахите й, докато само за седмица-две след качването му на престола Каи бе оставил всичко да се изплъзне от ръцете му.

Мразеше и факта, че кралица Левана най-вероятно бе започнала да крои замислите си от мига, в който бе обявено, че император Рикан, бащата на Каи, е заболял, а синът му й бе паднал право в лапите.

Каи не можеше да понесе мисълта, че тя ще спечели.

Ледът в чашата на Торин изтрака и пукна, когато той се наведе напред.

— Много сте блед, Ваше Величество. Мога ли да направя нещо за вас? Има ли нещо, което бихте желали да обсъдим заедно?

Каи отметна перчема от челото си.

— Кажете ми честно, Торин. Мислите ли, че бракът ми е грешка?

Торин дълго обмисля въпроса, а накрая остави чашата си настрани.

— При атаката от Луна бяха убити шестнадесет хиляди души. Шестнадесет хиляди жертви само в рамките на няколко часа. Оттогава минаха единадесет дни. Не бих могъл да си представя колко човешки живота бяха пощадени заради компромиса, на който се съгласихте с кралица Левана. — Съветникът на императора допря в скута си върховете на пръстите си. — Да не забравяме и колко много хора ще бъдат спасени, щом ни предоставят лекарството за летумозиса.

Каи захапа бузата си от вътрешната страна. Същите аргументи въртеше и той в главата си. Постъпката му беше правилна. Той спасяваше човешки животи. Защитаваше народа си.

— Разбирам жертвата, която правите, Ваше Величество.