Крес

— Внучката й, Скарлет Беноа, също е изчезнала. Знаем само, че в Тулуза се е качила на Маглев. Отивала е в Париж.

— Не може ли да ги проследим?

— Чипът на Мишел Беноа е бил намерен в дома й в деня на изчезването й. По всичко личи, че идентификационният чип на Скарлет Беноа е бил унищожен.

Каи се стовари на канапето. Още една задънена улица.

— Но защо й е било на Синдер да отива там? Защо й е било да търси принцесата… — Той се подвоуми. — Освен ако не се опитва да ми помогне.

— Не разбирам логиката ви, Ваше Величество.

Той се извърна с лице към Наинси.

— Може би Синдер се опитва да ми помогне. Тя знае, че ако открие принцесата, това може да е краят на управлението на Левана. И тогава няма да се налага аз да се женя за нея! Може би дори ще я екзекутират за измяна. Отивайки в онази ферма, Синдер е рискувала живота си и е сторила това… може би го е сторила заради мен.

Каи чу перката на вентилатора на Наинси, а после дойде и отговорът й:

— Ваше Величество, аз мога да ви предложа друго обяснение — мотивите на Лин Синдер се коренят в желанието на кралица Левана да я открие и да я екзекутира.

С пламнало лице Каи сведе поглед към ръчно изплетената черга под краката си.

— Да. Или пък това.

Но той и така не можа да се отърси от чувството, че Синдер не се стремеше единствено да оцелее. Най-сетне, тя бе дошла на бала, за да го предупреди да не се жени за кралица Левана, и това нейно решение за малко не я погуби.

— Наинси, мислиш ли, че тя е открила нещо? За принцесата?

— Няма откъде да знам.

Императорът заобиколи бюрото си и замислено се вгледа в огромния град отвъд прозореца на кабинета си — целия в стъкло и стомана, които проблясваха на слънцето.

— Намери всичко, което можеш, за тази Мишел Беноа. Може би Синдер е надушила нещо. Може би принцеса Селена е още жива.

Надеждата му отново запърха с крила и с всеки миг ставаше по-ярка. От седмици бе занемарил издирването на принцесата, защото животът му бе станал прекалено объркан, за да се съсредоточи върху нещо друго освен върху това как да избегне войната. Как да усмири Левана и гнева й. Как да се подготви да изживее живота си до нея, като неин съпруг… и то само при условие че имаше късмет да не го убият още преди първата им годишнина.

Беше станал толкова разсеян, че бе забравил причината, поради която се бе захванал да намери принцеса Селена.

Ако принцесата беше жива, то тогава именно тя беше законният наследник на лунния престол. И можеше да сложи край на управлението на Левана.

Можеше да избави всички им.

Глава седма

Доктор Дмитри Ърланд седна на крайчеца на хотелското си легло, а износеният памучен юрган се свлече около глезените му. Погледът му беше залепен върху раздрънкания нетскрийн на стената, който прекъсваше, когато му е угодно, звука, а картината обичаше да трепери и примигва в най-неподходящите моменти. За разлика от последния път, когато представители на Луна посетиха Земята, този път пристигането се излъчваше по целия свят. Този път целта на визитата не беше тайна за никого.

Нейно Величество кралицата беше получила, каквото искаше. И щеше да стане императрица.

Кралица Левана нямаше да пристигне чак до наближаването на деня на сватбата, но чародей Еймъри Парк, един от най-доверените й лакеи, тоест съветници, пристигаше рано в знак на „добра воля“ към народа на Източната република и планетата Земя. Както и да се увери, че подготовката на церемонията върви според желанията на Нейно Величество, разбира се.

Искрящо белият космически кораб с украсите си от руни беше кацнал на площадката в двореца на Ню Бейджин още преди петнадесет минути, но все така стоеше затворен. Един журналист от Африканския съюз говореше монотонно зад кадър за разни тривиални подробности около сватбата и коронацията — колко диаманта имало в короната на императрицата, колко дълга била пътеката, броят на очакваните гости и, естествено, за пореден път се споменаваше, че самата министър-председателка, госпожа Камин, е била избрана да води брачната церемония.

Но докторът беше доволен, че от работата с годежа имаше поне нещо положително — цялата тази врява покрай него беше изместила вниманието на медиите от госпожица Синдер. Той бе таил надежда, че момичето е имало достатъчно здрав разум да се възползва от случая, да дойде и да го намери, при това бързо, но това още не бе станало. От ден на ден той се изпълваше с все повече нетърпение и започваше силно да се тревожи за Синдер, но нямаше какво друго да стори, освен да чака търпеливо в тази забравена от бога пустиня, да продължава проучванията си, да прави планове за деня, в който целият му тежък труд най-сетне щеше да даде плод.