Крес

Ако момчето казваше истината и братчето му наистина беше заболяло от летумозис, тогава това означаваше, че болестта е мутирала. И щом дори едно момче лунитянин е заболяло…

Ърланд грабна шапката от бюрото си и я надяна на оплешивяващата си глава.

— Води ме при него.

Глава осма

Крес не усещаше горещата вода, която се стичаше със сила по главата й. Извън банята, от всички екрани гърмеше опера от втора ера. Замряла в екстаз под течащия душ и с мощния глас на жената в ушите й, Крес беше звездата, девойката, центърът на вселената. Тя припяваше с пълно гърло, спираше се само колкото да се подготви за кресчендото. Не беше наизустила целия превод, но чувствата, вложени в думите, бяха от ясни по-ясни.

Печал. Трагедия. Любов.

Хладни тръпки я полазиха в рязък контраст с жаркия душ. Крес притисна гърдите си с длан, а гласът й заглъхна.

Болка. Самота. Любов.

Всичко винаги опираше до любовта. Не до свободата, нито до одобрението, а до любовта! До истинската любов, за която хората са пели през втората ера. Онази, която изпълвала душата на човек. Онази, която правела драматични жестове, саможертви. Онази, която била покоряваща, всепоглъщаща.

Жената изви глас напрегнато, следвайки цигулките и челото — кулминация, изпята и сред пороя на душа. Крес задържа тона, колкото се може по-задълго, опивайки се от начина, по който песента мина по нея, изпълни я с мощта си.

Първо на нея й свърши въздухът и неочаквано тя се усети замаяна. Задъхана, Крес се отпусна на стената. Кресчендото замря в простичък финал, пълен с копнеж, и в този миг водата изплю няколко пръски и спря. Душовете на Крес бяха разчетени, за да може запасите от вода да й стигнат до следващата визита на господарката Сибил.

Крес клекна и обви коленете си с ръце. Когато усети, че по лицето й има сълзи, тя го скри и се разсмя. Държеше се абсурдно мелодраматично, но си имаше добра причина за това.

Днес беше денят. Откакто преди приблизително четиринадесет часа от Рампион се бяха съгласили да я спасят, тя бе следила пътя им отблизо и до този момент те не се бяха отклонили от курса си. Рампион щеше да прекоси траекторията на сателита й след около един земен час и петнайсет минути.

И Крес щеше да получи свобода, приятелство, цел. И освен това щеше да бъде с него!

В съседната стая оперната ария започна отново, тихо, полека, с нежен копнеж.

— Благодаря! — тихо каза Крес на въображаемата си публика, която лудо ръкопляскаше. Момичето си представи, че вдига букет от червени рози и ги помирисва, макар че нямаше никаква представа как миришат розите.

И с тази нейна мисъл фантазията й се разпадна.

Крес въздъхна, надигна се от пода, преди краищата на косата й да са тръгнали надолу по канала. Косата тежеше много на скалпа й. Докато бе унесена от силата на арията, беше лесно да не обръща внимание, но сега тежестта беше на път да я прекатури, а и тъпо главоболие вече пълзеше от врата й нагоре.

Но днешният ден не беше ден за главоболия.

С една ръка Крес вдигна краищата на косите си и поне отчасти смъкна тежестта от главата си. В следващите няколко минути тя заизвива косата си, за да изцеди водата. После излезе изпод душа, грабна кърпата си — едно мишо сиво чудо на чудесата с дупки по ъглите, което ползваше от години.

— Намали звука! — извика тя по посока на стаята. Операта стихна и остана само фон. Една-две последни капки паднаха на пода от душа.

Крес чу звън. Стисна с две ръце косата си и дръпна надолу. Изцеди още една шепа вода, изтръска се добре под душа, после се уви в кърпата. Тежестта на косата й пак я теглеше, но сега поне беше по-поносимо.

Във всекидневната от всички екрани само този за ДИРКОМА показваше сцена от операта. Там се виждаше лице на жена в близък план, с дебел слой грим, изрисувани с молив вежди, лъвска грива от огненочервена коса, върху която се мъдреше златна корона.

На екрана имаше ново съобщение.

От потребител: Механик. Очакван час на пристигането: след 68 минути.

Крес бе замаяна от щастие. Мечтата й беше на път да се осъществи! Рампион идваше да я спаси.

Тя хвърли кърпата на пода и взе намачканата рокля, с която беше облечена преди малко — онази рокля, която й беше малко отесняла, малко окъсяла, тъй като Сибил я беше донесла, когато Крес беше само на тринадесет. Но от носенето роклята беше станала съвършено мека. И беше любимата на Крес, макар че си нямаше кой знае каква конкуренция.

Крес я намъкна през главата си, после хукна обратно към банята и започна работата по дългото разресване на сплетените възли. Нали най-сетне искаше да има порядъчен вид.