Крес

— Не. Поехме ужасен риск, като промихме съзнанието на човека от поддръжката. Направи този така, че да може да се скрие по-лесно. Например върху картина, окачена на стената. Някой от другите чародеи вероятно ще се погрижи да го инсталира по време на предстоящата визита.

Главата на Крес продължаваше да се клати.

— Да, да, разбира се. Няма проблем.

Сибил се смръщи. Може би Крес бе прекалено мила. Тя спря да кима, но й беше трудно да се съсредоточи, докато часовникът тиктакаше в главата й. Ако Синдер и спътниците й забележеха лунната капсула, скачена за сателита й, щяха да си помислят, че Крес им е устроила капан. Но господарката Сибил никога не се застояваше дълго. Тя положително щеше да си тръгне много преди оставащият час да изтече. Положително.

— Има ли нещо друго, господарке?

— Има ли нещо от другите земни предаватели, което трябва да ми съобщиш?

Крес се напъна да си спомни нещо, което е чула през последните няколко дни. Уменията й в кибершпионажа се простираха далеч отвъд издирванията, отвъд проникването в земните информационни канали и бази с данни, отвъд програмирането на шпионски предаватели, които се инсталираха на стратегически места в домовете и кабинетите на разни висши политици. Едно от задълженията й беше да следи новините и да докладва всичко любопитно на Сибил и Нейно Величество.

Това беше и най-воайорската част от работата й и тя я ненавиждаше. Но щом Сибил искаше да научи нещо сега, това означаваше, че с кралицата напоследък не са имали време сами да прегледат записите.

— Всички говорят само за сватбата — рече Крес. — Уреждат пътуванията си, насрочват дипломатически срещи — да използват това, че в Ню Бейджин ще се съберат толкова много държавници. — Тя помълча, а сетне продължи. — Мнозина от хората на Земята се съмняват, че решението на император Каито да влезе в този съюз е правилно. Съмняват се също, че той ще сложи край на атаките. Неотдавна Европейската федерация даде огромна поръчка на един производител на оръжия. По всичко личи, че се готвят за война. Ако… ако желаете, бих могла да намеря подробностите за поръчката.

— Не си губи времето. Ние знаем какви са им възможностите. Нещо друго има ли?

Крес се замисли. Понечи да каже на господарката Сибил, че един от държавниците на Обединеното кралство, някой си господин Бристол еди-кой си, се канеше да направи политическо изявление и да откаже поканата за кралската сватба. Но тя реши, че мъжът все още може да промени намеренията си. А и Крес не смееше да си помисли какво би причинила Нейно Величество на Бристол и семейството му.

— Не, господарке, това е всичко.

— А какво става с киборга? Има ли напредък по този въпрос?

Крес толкова много пъти беше изричала лъжата, че тя вече се бе изтъркала в устата й.

— Съжалявам, господарке. Няма нищо ново.

— Как мислиш, Кресънт? Дали това, че толкова време не можем да я засечем, се дължи на техника, подобна на онази, която ние използваме, за да прикрием корабите си?

Крес отметна влажната коса от врата си.

— Възможно е. Доколкото знам, Синдер е талантлив механик. Може да знае как да обърква работата на компютрите.

— Ако случаят наистина е такъв, ти би ли могла да разбереш това?

Крес отвори уста, но се поколеба. Вероятно би могла да се справи с такава задача, но би било грешка да признае на Сибил. Тя щеше да се зачуди защо досега Крес не се е сетила да свърши тази работа.

— Н-не мисля, че бих могла да науча, но ще опитам, господарке. Ще видя какво ще успея да открия.

— И добре ще направиш. До гуша ми дойде да се извинявам вместо теб.

Крес се помъчи да си придаде опечален вид, но пръстите й тръпнеха от облекчение. Сибил неизменно казваше нещо в този дух, щом се канеше да си тръгне.

— Дадено, господарке. Благодаря ви, че ми дадохте тази нова задача, господарке.

В стаята се разнесе звън.

Крес отстъпи ужасено, но тозчас опита да си придаде равнодушен вид. Просто още едно иззвъняване. Още един неподозрителен сигнал за едно от неподозрителните хобита на Крес. Сибил нямаше никакви причини да се усъмни в него. Но вниманието й вече беше привлечено от единствения черен екран, събудил се от сигнала.

На екрана се бе появило ново съобщение.

Механик: Съобщението — получено; пристигане след 41 минути. Трябват ни окончателните координати.

Сателитът се килна на една страна под Крес — но не, всъщност тя се беше олюляла.

— Какво е това? — попита Сибил и приближи екрана.

— Това ли? Ами игра. Играех си с компютъра. — Гласът й изцвърча. Лицето й се заля от топлина и само там, където мокрите кичури бяха залепнали за страните й, усещаше хлад.

Дълго никоя от двете не продума.

— Просто глупава игра — Крес се опита да си даде безразличен вид. — Представях си, че компютърът е истински човек… нали знаете какво прави въображението ми, когато се почувствам самотна. Понякога е хубаво да имаш с кого да си поприказваш, макар това да не е…

Сибил я сграбчи за долната челюст, бутна я плътно до прозореца, който гледаше към синята планета.