Крес

— Май трябва да ти благодаря. Лин Синдер сама ще ми дойде на крака и нашата кралица ще бъде предоволна. — Сибил се приведе и стисна като с хищнически нокти брадичката на Крес. — За зла беда, ти ще си мъртва, преди да си получиш наградата.

Глава девета

Синдер изохка. Ударът от последното падане още кънтеше в гръбнака й. Таванът в товарното се въртеше пред погледа й, клатеше се.

— Нужно ли беше да ме просваш така?

Над нея се надвесиха Вълка и Скарлет.

— Извинявай — рече й Вълка. — Мислех си, че ме държиш. Добре ли си?

— Като оставим настрана това, че съм ядосана и всичко ме боли — да, добре съм. — Синдер с мъка се опита да хване протегнатата ръка на Вълка. Двамата със Скарлет й помогнаха да стане на крака. — Имаш право. Разсеях се. Усетих как енергията ти ми се изплъзва като ластик. — Това се случи само миг преди Вълка да успее да й приложи хватката, която Синдер бе смогнала да възпре за цели шест секунди. После той я улови за ръката и я преметна през рамо. Тя се потърка по хълбока. — Трябва ми кратка почивка.

— Защо не спрете за днес? — предложи Скарлет. — Почти стигнахме до сателита.

— Пристигане след девет минути и тридесет и четири секунди — обади се мелодичният глас на Ико. — По мои изчисления времето ще стигне Вълка да победи и унижи Синдер в още седем схватки.

Синдер погледна озверяла към тавана.

— Ще ми стигне и да изключа устройството за звука ти.

— Защо не използваме времето да обсъдим как да се оправим с това момиче? — предложи Скарлет. — Щом в продължение на седем години е стояла затворена на сателит, без да има с кого да поприказва, освен с лунната чародейка, може да се окаже, че… е малко саможива и необщителна. Според мен всички трябва се постараем да бъдем по-приветливи и по-благосклонни към нея и… да гледаме да не я уплашим.

От кабината се чу смях и на вратата се показа Трън, който тъкмо пристягаше един кобур на кръста си.

— Обръщаш се значи към киборга беглец и дивия звяр и очакваш от тях да оглавят комитета по посрещането? Очарователно.

Скарлет тури ръце на кръста.

— Казвам само, че не бива да забравяме през какво е минало това момиче. Трябва да се помъчим да покажем съчувствие към преживяното от него. Този преход може да се окаже тежък за момичето.

Трън сви рамене.

— След живота на сателита Рампион ще й се види като петзвезден хотел. Ще свикне.

— Аз ще се отнасям добре с нея! — намеси се Ико. — Ще я заведа на пазар в мрежата, а тя ще ми помогне да си избера бъдещия си дизайнерски гардероб. Вижте какво намерих — ето в този специализиран магазин за дроиди компаньонки има страхотни аксесоари, а също и някои намалени модели. Мислите ли, че оранжевата коса ще ми стои добре? — Нетскрийнът на стената превключи на разпродажбата на дроиди. Един модел полека се въртеше, демонстрирайки съвършените пропорции на андроида, прасковената му кожа и позата по кралските стандарти. Тя имаше лилави ириси, къса коса, оцветена като мандарина, и татуировка на стара въртележка, която се въртеше около глезена й.

— Ико — Синдер присви едно око, — това какво общо има с момичето от сателита?

— Ето сега ще ви обясня. — Екранът превъртя менюто и се спря на аксесоарите за коса и на десетките икони, групирани заедно, на които се виждаше всичко — от расти плитки през диадеми с котешки уши, та до барети с инкрустирани в тях изкуствени диаманти. — Помисли си само какъв потенциал има това момиче с нейната коса!

— Ето на, виждаш ли? — Трън тупна Скарлет по рамото. — Ико и плененото, необщително, саможиво момиче ще станат първи приятелки. Завинаги. Но аз съм разтревожен повече как ще си поделим парите от наградата, щом всичко това свърши. Корабът започва да се препълва с народ и на мен хич не ми е весело, че ще трябва да деля с вас печалбата.

— Какви пари и каква награда? — попита Скарлет.

— Наградата, която Синдер ще ни изплати от лунната хазна, щом стане кралица.

— Трябваше да се досетя — Синдер извъртя очи.

— И това ще е само началото. До края на приключението ни целият свят ще гледа на нас като на герои. Представете си славата и богатството, финансовите възможности, ще ни молят да станем рекламни лица, ще получим права върху драматизациите на историята в мрежата. Затова ми се струва, че колкото по-скоро обсъдим деленето на печалбата, толкова по-добре. В момента ми се върти нещо като шестдесет на десет на десет на десет на десет.

— Чии са вторите десет процента — мои или на момичето от сателита? — попита Ико. — Защото, ако са на момичето от сателита, обявявам стачка.

— Да оставим обсъждането на въображаемите пари за после, а? — обади се Синдер?

— Да, когато се появят парите, нека тогава да обсъдим въпроса — съгласи се и Скарлет. — А и ти не трябва ли да си приготвиш капсулата, преди да тръгнеш?

— Oui, mademoiselle — Трън отдаде чест, взе един пистолет от щайгата и го мушна в кобура си.

Скарлет килна глава на една страна.

— Сигурен ли си, че не искаш да оставиш на мен аз да отида? Скачването изисква прецизност, за да се закрепиш за скобата, а от това, което Синдер ми каза за летателните ти умения…