Крес

Трън огледа крадешком стаята още веднъж, но от момичето нямаше и следа. Нещо иззвънтя с метален звук пред втория люк и разтресе целия сателит. Надежда. Екипажът му трябва да е забелязал, че нещо не е наред. Сигурно са те, дошли са с втората капсула.

Той показа най-добрата си, най-чаровната си усмивка и посегна към пистолета. Дори изпита известна гордост, когато успя да го извади от кобура, но после ръката му замръзна сама. Той сви другото си рамо.

— Не можеш да ми се сърдиш, че опитах.

Чародейката се ухили самодоволно, а пръстите на Трън се разтвориха. Пистолетът изтрополи на земята.

— Капитан Карсуел Трън, нали така беше?

— Точно така.

— Боя се, че званието ви няма да остане ваше задълго. Съвсем скоро аз ще задигна Рампион в името на кралицата.

— Много съжалявам да го чуя.

— Освен това, предполагам, че ви е известно, че да помагаш на беглец, каквато е Лин Синдер, е престъпление, което на Луна се наказва със смърт. Присъдата ви ще бъде изпълнена незабавно!

— Бързина. Това заслужава уважение.

Втората врата се отвори зад гърба на жената. Трън се опита да изпрати мислено предупреждение на спътниците си — това е капан! Подгответе се! Но на втората врата не стоеше нито Синдер, нито Скарлет, нито Вълка. Там стоеше лунен страж. Надеждата на Трън взе да вехне.

— Хиацинт, предстои да се качим на Рампион, като използваме неговата собствена капсула.

— А, значи ти си бил Хиацинт — обади се Трън. — А пък аз си мислех, че тя си съчинява.

Те не му обърнаха внимание, но той беше привикнал с подобно отношение.

— Върви да се увериш, че корабът ще е готов за отлитане веднага щом приключа тук.

Стражът почтително сведе глава и тръгна да изпълни нарежданията й.

— Внимавай — рече му Трън. — Скачването никак не беше леко. Трудна работа е. Трябва прецизност. Но ако искаш, аз бих могъл да дойда и да разкача кораба вместо теб. Колкото да се уверя, че се справяш добре. А, искаш ли?

Стражът го изгледа с превъзходство, докато минаваше, и този път го нямаше онзи празен поглед в очите както преди малко. Но не му отговори, а се шмугна в коридора и се запъти към капсулата на Трън.

Чародейката хвана едно одеяло от леглото и го хвърли на Трън. Той щеше да го улови по рефлекс, но не стана нужда — ръцете му свършиха цялата работа и без него. И скоро той взе сам да увива одеялото около китките си, върза го на сложни възли и за последно го дръпна със зъби, за да го стегне хубаво.

— С нетърпение чакам да се завърна на Луна на борда на вашия кораб и да разглася добрата новина, че Лин Синдер вече не е заплаха за короната.

Веждите на Трън трепнаха.

— Има ли нещо, с което бих могъл да помогна за благородната кауза на Нейно Величество?

Чародейката прекоси стаята, отиде до екрана, който стоеше до вратата, и набра паролата — защитен код, след който последваха сложни инструкции.

— Първоначално смятах да изключа животоподдържащата система и да ви оставя с Кресънт да се задушите, когато кислородът бъде изчерпан докрай. Но това може да се проточи, а на мен не ми се ще да ви давам възможност да се освободите и да потърсите помощ. Затова ще бъда милостива. — Тя приключи и приглади дългите си ръкави. — Считай себе си за късметлия, защото всичко ще свърши бързо.

— Винаги съм се имал за късметлия.

Погледът й стана твърд като чисто сребро и против волята си Трън закрачи към отворената врата, която водеше към банята. Като приближи, той видя момичето. Ръцете, колената, глезените му бяха вързани с чаршаф, а устата беше запушена с кърпа. По зачервеното лице се спускаха вадички от сълзи. Косата на момичето образуваше чорлаво кълбо на земята, а множество кичури бяха омотани във възлите на чаршафите.

Стомахът на Трън се сви. Той беше убеден, че момичето ги бе предало, но треперещото му тяло, ужасеният израз на лицето говореха друго.

Коленете му се огънаха, Трън се строполи на пода и изохка. Момичето трепна. Той си пое рязко дъх през ноздрите и изгледа гневно чародейката.

— Нужно ли е всичко това? Плашите горкото момиче.

— Кресънт няма никакви причини да се разстройва. Нейното предателство я доведе дотук.

— Правилно. Вината е изцяло на момичето метър и петдесет на ръст, което е вързано в банята и със запушена уста.

— Да не говорим, че предстои да изпълня най-голямата мечта на Кресънт — продължи чародейката, сякаш Трън не бе продумал. — Изпращам я на Земята. — Тя им показа един малък чип, съвсем същия като онзи чип за ДИРКОМА, който Синдер носеше навсякъде със себе си. — Сигурна съм, че Кресънт няма да има нищо против, ако задържа този чип. Той все пак е собственост на Нейно Величество.

Тя излезе и ръкавите й изплющяха след нея. Трън чу как токчетата й чаткат през люка, а вратите се затвориха зад нея. Двигателят на капсулата му беше заглушен, но Трън усети лекото раздрусване, когато се откачиха.

Едва тогава дойде и първият пристъп на отчаяние.

Чародейката му беше взела кораба.

Вещицата му с вещица му беше отмъкнала кораба.

Но Рампион си имаше и втора капсула. Все още имаше надежда екипажът му да дойде и да ги измъкне. Те щяха да дойдат и да ги измъкнат.