Крес

— Какво намекваш? Какво ти е казала Синдер за летателните ми умения?

Скарлет и Синдер се спогледаха.

— Нищо, само че си фантастичен пилот — рече Скарлет и взе якето си от една щайга. В Париж то доста пострада, но Скарлет го приши оттук-оттам, колкото можа. — Направо върхът!

— А аз мисля, че Синдер упражняваше сарказма си.

Трън я изгледа кръвнишки, но Синдер само сви рамене.

— Казвам ти — продължи Скарлет, като пъхаше ръцете си в ръкавите, — скачването може да излезе трудна работа. Трябва да стане бавно. И недей да излизаш от капсулата, преди да се увериш, че сателитната система е съвместима и връзката е сигурна.

— Мога да се справя — каза Трън, смигна й, протегна ръка и я ощипа по нослето, без да дава пет пари, че Вълка цял се наежи зад нея. — Много мило, че така си се загрижила за мен.

Скобата за скачване се задейства и пасна чак на втория опит, а Трън си помисли, че това не беше никак зле, тъй като никога досега не се бе скачвал със сателит. Надяваше се Скарлет да го гледа, след като така безсрамно се бе усъмнила в способностите му. Той провери връзката, сетне сложи капсулата в режим на изчакване и разкопча предпазните колани. През прозореца се виждаше извитата страна на сателита и една от кръглите перки се въртеше лениво отгоре му и го тласкаше през пространството. От прозореца на кораба Трън виждаше само крайчеца на входа за скачването, но всичко му се струваше наред, а и инструментите отчитаха, че нивата на налягането и кислорода са безопасни и той може да напусне кораба.

Трън дръпна яката от врата си. По природа той не беше параноик, но щом си имаше работа с лунитяни, ставаше по-предпазлив от обичайното даже когато лунитяните бяха млади, почти симпатични девойки. Млади, почти симпатични и може би полудели от дългите години, прекарани в самота.

Трън отвори вратата на кораба, тя се вдигна нагоре и разкри две стъпала, които водеха нагоре към рампата. В края й имаше перила, а зад тях тесен коридор. От промяната в налягането ушите му изпукаха. Входът към основната част на сателита все още стоеше здраво затворен, но докато приближаваше, той чу съскащ звук — вратите се разтвориха и плавно се скриха в стените.

Трън позна стаята от ДИРКОМА с десетките плоски, празни екрани, няколкото шкафа над главата за храна, разхвърляното легло с протритите одеяла, тънката синкавобяла светлина, която идваше от неподвижно закрепените мебели. Една врата вляво отвеждаше до стая, където той реши, че се помещава банята, а точно срещу него имаше и втора врата към другия люк за скачване.

Момичето седеше на ръба на леглото с ръце в скута си, косата му се спускаше над раменете и в купчина от възли и къдрици свършваше чак при глезените. Тя се усмихваше със стиснати устни, много учтиво, а това никак не се връзваше с кълбото от нерви, каквато се беше показала по време на връзката по ДИРКОМА.

И щом го видя, усмивката й трепна.

— О, ти си бил — рече тя и килна глава на една страна. — А аз очаквах киборга.

— Няма нужда да показваш, че си толкова разочарована. — Трън пъхна ръце в джобовете си. — Синдер може и да умее да поправя кораби, но хич не я бива да ги пилотира. Днес аз ще съм твой придружител. Капитан Карсуел Трън на твоите услуги! — И той кимна леко с глава.

Само че, вместо да вземе да припада и да пърха с мигли, както се очакваше, момичето се обърна настрани и загледа намръщено един от екраните.

Трън се покашля и се залюля на пети. Някак беше очаквал, че ще му бъде далеч по-лесно да впечатли едно момиче, което никога преди не бе разговаряло с друг човек.

— Приготви ли си багажа? Не ми се иска да се задържаме на едно място за дълго.

Очите й блеснаха и загатнаха, че е ядосана.

— Какво пък толкова — рече тя на себе си. — С Хиацинт ще отидем при нея тогава.

Трън се смръщи и усети, че го жегна съжаление, задето по-рано се бе присмял на момичето, па макар и само наум. Ами, ако то наистина се бе побъркало от самота?

— Хиацинт ли?

Тя се изправи, косата й се разлюля около глезените й. По-рано той не бе могъл да прецени ръста, но като видя сега, че не беше по-висока от метър и петдесет, се поуспокои. Лудо или не, момичето беше безобидно.

Или поне така си мислеше той.

— Хиацинт, моят страж.

— Така, добре. Ами тогава защо не го викнеш да идва при нас и да тръгваме?

— О, аз съвсем не мисля, че ти ще стигнеш далеч.

Тя направи крачка към него и с това движение цялата се промени. Гнездото от коса на главата й потъмня, стана копринена като крило на гарван. Очите й от небесносини станаха тъмносиви, бледата й кожа се оцвети в златисто, а тялото й се издължи, стана високо и грациозно. Дори дрехите й станаха други и обикновената, износена рокля се превърна в гълъбовобяла дреха с дълги ръкави.

Трън побърза да скрие изненадата си.

Чародейка. Представи си.

И тъй като не бе човек, който отказваше да приеме реалността, той се примири веднага и само раменете му се изопнаха. Момичето е било примамка, а може би през цялото време е била част от плана. Странно — обикновено инстинктът му беше безотказен, когато станеше дума за подобни неща.