Крес

Но тогава Трън усети нещо ново — едно леко дръпване, една неуловима промяна. Момичето захленчи.

Сибил беше сменила траекторията на сателита. Гравитацията ги теглеше към себе си, вън от орбитата им.

Сателитът падаше право към Земята.

Глава десета

— Скачи се — обяви Скарлет. Тя наблюдаваше капсулата на Трън през прозореца на пилотската кабина. — Изобщо не беше чак толкова непохватно.

Синдер се облегна на рамката на вратата.

— Дано свърши бързо. Няма как да разберем дали момичето не е под наблюдение.

— Не й ли вярваш? — попита Вълка.

— Не вярвам на хората, за които работи.

— Я, чакай! Появи се още една капсула — Скарлет припряно се хвърли напред и пусна радара на екрана до нея. — Скенерите не я засичат!

Вълка и Синдер се втурнаха зад гърба й и занадничаха надолу към капсулата, която беше съвсем малко по-голяма от тази на Трън. Корабът приближаваше сателита. Сърцето на Синдер заблъска тежко.

— Лунен е.

— Няма какъв друг да е — обади се Скарлет. — Щом те блокират сигналите…

— Не, виж емблемата.

Вълка изруга:

— Това е кралски кораб. Сигурно е на някой чародей.

— Предала ни е — измърмори Синдер, като клатеше глава, без да може да повярва. — Не е за вярване!

— Ще бягаме ли?

— И да изоставим Трън?

Отвъд прозореца лунната капсула се скачи с втората скоба на сателита. Синдер прокара пръсти през косата си, докато мислите се въртяха в главата й.

— Свържете се с тях. Установете връзка с ДИРКОМА. Трябва да разберем какво става…

— Не! — прекъсна я Вълка. — Възможно е да не знаят, че сме тук. Може би момичето не ни е предало. Ако не са засекли кораба ни с радара, все още има шанс и да не са ни забелязали.

— Но на тях ще им стане ясно, че капсулата на Трън все е дошла отнякъде!

— Може би капитанът ще успее да се измъкне — намеси се Ико, но в гласа й липсваше обичайният й ентусиазъм.

— Срещу чародей? Нали видя колко добре се получиха нещата в Париж?

— Е, какво ще правим? — попита Скарлет. — Не можем да се свържем с тях, не можем да се скачим…

— Да бягаме! — каза Вълка. — Преди да са тръгнали след нас.

И двамата погледнаха към Синдер и тя с неприятна изненада осъзна, че очакваха от нея да вземе решението. Но решението не беше проста работа. Трън беше долу в сателита. Беше влязъл право в капан, а на първо място тази идея беше дошла от Синдер. И тя не можеше да го изостави. Ръцете й взеха да треперят от стискането на стола. А всяка секунда на колебание беше изгубено време.

— Синдер! — Скарлет докосна ръката й, но Синдер стисна още по-силно стола. — Трябва да…

— Да бягаме! Трябва да бягаме!

Скарлет кимна. Тя се извърна към управлението.

— Ико, подготви двигателите за…

— Чакайте — спря ги Вълка. — Погледнете.

Отвъд прозореца на кабината единият от корабите се отделяше от сателита. Корабът на Трън.

— Какво става? — попита Ико.

Синдер изсъска:

— Корабът на Трън се връща. Свържи се с него!

Скарлет включи екрана за съобщения.

— Трън, докладвай. Какво стана на сателита?

Екранът отговори само с пращене.

Синдер захапа вътрешната страна на бузата си. Но след миг пращенето бе сменено от обикновено съобщение с текст.

Камерата не работи. Ранени сме. Отворете товарното помещение.

Синдер прочете съобщението и после пак, и пак, докато думите не се замъглиха пред очите й.

— Това е капан! — предупреди я Вълка.

— Но може и да не е — рече тя.

— Капан е!

— Не можем да сме сигурни! Трън е находчив!

— Синдер…

— Може да се е спасил.

— Или пък е капан — рече тихичко Скарлет.

— Синдер — намеси се Ико с изтънял глас. — Какво да правя?

Тя преглътна тежко и се отблъсна от стола.

— Отвори товарното. Вие двамата стойте тук.

— За нищо на света! — Вълка тръгна с нея. Синдер почувства, че той се подготвя за битка — раменете му се повдигнаха чак до ушите, ръцете му се свиха като нокти, походката му стана бърза и решителна.

— Вълк! — Синдер сложи титановия си юмрук на гърдите му. — Остани тук. Ако на кораба има чародей, аз и Ико сме единствените, които не могат да бъдат манипулирани.

Скарлет го стисна силно за лакътя.

— Синдер има право, Вълк. Ако отидеш там, можеш да напакостиш повече, отколкото да й помогнеш.

Синдер не дочака Скарлет да привърши с убежденията си. Тя вече бе преполовила стълбата, която се спускаше до долното ниво на кораба. В коридора между дока за капсулите и стаята с двигателите тя спря и се ослуша. Чу плътното затваряне на вратите на дока и системата, която взе да пълни с кислород помещението.

— Докът е снабден с кислород — съобщи Ико. — Животоподдържащата система е стабилизирана. Влизането е безопасно.

Дисплеят в ретината на Синдер беше изпаднал в паника, както правеше винаги, щом тя се чувстваше притеснена или уплашена. Диагностиката й блестеше в яркочервено в ъгъла на окото й и предупреждаваше: кръвно налягане — прекалено високо; пулс — прекалено висок; системите прегряват, започвам автоматично охлаждане.

— Ико, какво виждаш вътре в дока?