Крес

— Виждам, че на този кораб трябва да се инсталират истински камери — отвърна тя. — Сензорът ми потвърждава, че капсулата е вътре. Засичам две живи същества в нея, но май още никой не е слязъл от кораба.

Може би Трън и момичето имаха толкова много рани, че не можеха да слязат от кораба.

А може би чародеят не желаеше да излезе от капсулата, докато все още съществува вероятност да отворят вратите на дока и всичко в него да бъде засмукано навън в пространството.

Синдер отвори върха на левия си показалец и зареди. По време на битката в Париж тя бе употребила всичките си упойващи стрелички, но след това бе успяла сама да си изработи свои — малки стрелички, направени от заварени пирони.

— Току-що получихме ново съобщение от кораба — чу се гласът на Ико. — Пише: „Помогнете ни“.

Всичко в главата на Синдер й крещеше: Капан! Капан! Капан! Но ако вътре беше Трън… ако Трън беше в кораба, ранен, умиращ…

Синдер отпъди мислите си, вдигна глава и набра кода за достъп в дока, сетне дръпна надолу ръчната дръжка. Отключващият механизъм щракна и Синдер вдигна лявата си ръка като пистолет.

Капсулата на Трън беше притисната между другия кораб и стена от кабели и машинарии, завинтени за дебелата обшивка: инструменти за товарене и разтоварване на стоки, оборудване за зареждане с гориво, крикове, въздушни компресори, пневматични бобини.

С бавни крачки Синдер приближи капсулата.

— Трън? — повика тя и източи врат. На пилотската седалка се виждаше скупчен плат — тяло, превито на две. Разтреперана, Синдер отвори вратата, веднага отстъпи приведена няколко крачки назад и насочи оръжието си към тялото. Ризата му беше напоена с кръв.

— Трън!

Тя свали ръката си, пресегна се и го обърна към себе си.

— Какво се е слу…

В ъгълчето на окото й светна оранжевата лампичка и оптобиониката й напомни, че очите й можеха да бъдат измамени. Синдер ахна, вдигна ръката си отново, но точно в този момент той се хвърли напред. Едната му ръка се уви около кръста й, другата я стисна за врата — движенията му бяха толкова бързи, че Синдер падна на пода. Само за миг Трън се намери отгоре й, притисна я на земята, докато сините му очи я гледаха неочаквано спокойно.

Тогава той се преобрази. Погледът му стана студен и прозрачен като кристал, косата му се удължи и изсветля, дрехите му се стопиха в червено-сивата униформа на страж на лунната корона. Инстинктът й сякаш го разпозна преди очите й, които пламнаха с ревностна омраза. Това не беше кой да е лунен страж — това беше стражът, който я бе държал здраво в плен на бала, докато Левана се надсмиваше над нея, заплашваше Каи, заплашваше всички присъстващи.

Но не беше ли той…

Във въздуха се понесе пърхащ смях. Синдер присви очите си срещу ярките лампи, а в това време от кораба се показа жена.

Точно така. Личният страж на главната чародейка Сибил Мира.

— Очаквах повече от най-издирвания престъпник в галактиката — рече тя, докато наблюдаваше как Синдер притисна свободната си ръка в брадичката на мъжа и се помъчи да го отблъсне от себе си. Чародейката се усмихна с вид на изгладняла котка с нова играчка. Звезди изпъстриха погледа на Синдер. — Дали да те убия тук, или да те отнеса окована на моята кра…

Тя спря по средата, а сивите й очи се стрелнаха към вратата. Чу се гърлен рев, а след него Вълка се хвърли върху чародейката и я затисна върху кораба. Хватката на стража отслабна, той вдигна поглед към господарката си и по лицето му се прочете колебание. Синдер замахна с юмрук към челюстта му. Усети хрущенето, а мъжът се завъртя назад и вниманието му отново се върна върху нея. Синдер сви колената си, намери опора и го отблъсна. Изправи се пъргаво на крака, а в това време Вълка сграбчи чародейката и изви гърба й. Устните му се извиха и оголиха присадените му зъби.

Стражът бръкна в кобура си и с това привлече погледа на Синдер. Мъжът извади пистолета си. Синдер вдигна ръката си.

Двамата стреляха едновременно.

Куршумът на стража се заби между плешките му и Вълка изви от болка.

Стреличката на Синдер уцели стража отстрани в тялото му и той изохка.

Синдер се извъртя, като се мъчеше да се прицели в сърцето на чародейката, но Вълка стоеше помежду им. Под ризата му се просмукваше тъмно, кърваво петно. Лицето на Сибил бе разкривено от ярост. Тя сложи длан върху гърдите на Вълка и изръмжа.

— Добре тогава — изсъска тя. — Нека ти припомня кой си!

Ченето на Вълка се затвори с изтракване. В гърлото му проехтя ниско ръмжене. Той се завъртя към Синдер, погледът му стана кръвожаден.

— О, звезди — тихо каза Синдер и отстъпи назад, дордето се притисна плътно до другия кораб. Държеше ръката си стабилна, но не се и надяваше да уцели Сибил, докато Вълка стои на пътя й, особено сега, когато той беше като играчка в ръцете й. Синдер преглътна, протегна съзнанието си, опита се да улови познатите й енергийни вълни на Вълка, неговото характерно биоелектричество, но вместо това намери нещо свирепо, диво, което го обгръщаше.

Вълка се нахвърли отгоре й.