Крес

Синдер смени целта си и се насочи към стража. Всичко стана съвсем естествено. Нужна й бе половин секунда да овладее волята му и да го застави да действа. В миг стражът се намери помежду им. Той вдигна пистолета си, но се забави и с един удар с опакото на ръката си Вълка го отстрани от пътя си. Мъжът се свлече под кораба. Пистолетът му издрънча по редицата от шкафове.

Синдер се втурна към носа на кораба. Очите й срещнаха тези на Вълка над покрива, той се поколеба, зъбите му бяха все така оголени. Вътрешните предупреждения на Синдер валяха с такава бързина, че се сливаха пред погледа й, показвайки учестеното биене на сърцето й и опасното покачване на адреналина. Тя не им обърна внимание, съсредоточена изцяло върху това да държи кораба между себе си и Вълка, докато той я дебнеше ту оттук, ту оттам. И тогава изведнъж цялото му тяло потрепери. Вълка се извърна и хукна към Сибил, а в това време в помещението проехтя нов изстрел. Вълка се хвърли пред чародейката и спря куршума с гърдите си. На вратата, с пистолет в треперещите си ръце, изпищя Скарлет.

Запъхтяна, Синдер се огледа за някакво оръжие, за план. Чародейката се бе свряла в ъгъла, а Вълка й служеше като щит. Лунният страж лежеше свит под близкия кораб и Синдер се надяваше той да е в безсъзнание. Скарлет свали пистолета. Чародейката нямаше да се затрудни да я контролира.

Но на лицето й се появи неувереност, гримаса. Тя се беше свила зад Вълка, а на челото й пулсираше вена. Синдер осъзна с известна изненада, че за Сибил също бе толкова трудно да държи Вълка във властта си, колкото беше и за нея. Чародейката не можеше да контролира никого другиго дотогава, докато държеше него, а пуснеше ли го, той на мига щеше да се обърне срещу нея и битката щеше да свърши.

Но имаше и друг изход — да убие Вълка, да го заличи напълно от уравнението. Кръвта течеше, капеше от двете му куршумни рани и Синдер се чудеше колко ли време оставаше, докато това се случи.

— Вълк! — гласът на Скарлет потрепери. Пистолетът й все така бе насочен към Сибил, но Вълка стоеше между тях. Нов изстрел накара Синдер да подскочи, звукът отекна в стените. Сибил извика от болка.

Стражът, който все пак се оказа в съзнание, беше докопал захвърления пистолет. И беше прострелял чародейката.

Сибил изсъска, ноздрите й се разшириха, тя падна на едно коляно, притиснала с ръка бедрото си, вече обляно в кръв. Стражът беше на колене и стискаше пистолета. Синдер не виждаше лицето му, но когато той заговори, чу, че гласът му беше напрегнат:

— Момичето ме контролира! Киборгът…

Детекторът за лъжа на Синдер затрептя, но нямаше и нужда — тя не вършеше нищо подобно, макар че си го бе помислила…

Сибил блъсна Вълка към стража. Енергията в помещението вибрираше, вълни от биоелектричество кипяха около тях, трептяха. Сибил беше освободила Вълка от властта си. Прострелната рана беше отслабила силата й и тя повече не можеше да го контролира.

Вълка се препъна и се строполи върху другия мъж. Двамата се свлякоха на земята. Стражът потърси да се хване за нещо и, стискайки здраво пистолета, се помъчи да отблъсне от себе си Вълка. Блед, немощен, Вълка не можеше дори да вдигне ръка да го удари. Кръвта се събираше в локва около тях и подът лъщеше от нея.

— ВЪЛК! — Скарлет отново вдигна пистолета срещу чародейката, но Сибил вече се бе изправила и куцукаше зад по-близкия кораб. Синдер се наведе, хвана Вълка под мишниците и взе да го тегли настрани от стража. Вълка риташе с крака, стъпалата му се хлъзгаха в кръвта, но иначе с нищо не й помагаше.

Стражът се надигна, задъхан, превит надве, плувнал в кръв от раната в тялото, която Синдер му нанесе. Но още стискаше пистолета.

Синдер впи поглед в него и видя възможностите си: или да овладее мъжа, преди той да е вдигнал пистолета си, за да я убие, или да овладее Вълка и да му даде силите, които му бяха нужни, за да се измъкне от дока, преди да е умрял от загуба на кръв.

За един дълъг миг стражът задържа погледа й, а после се надигна и се затича към господарката си. Синдер не дочака да види дали мъжът ще убие Сибил, или ще я защити. Тя стисна юмруци, изключи всичко наоколо, съсредоточи се единствено върху Вълка и биоелектричеството, което се рееше край него. Той беше слаб. И когато Синдер опита да го овладее, видя, че този път беше различно от битките им на ужким. Волята й съвсем лесно се вклини в неговата и макар че тялото му се възпротиви, тя го подкани да стегне краката си. Толкова, че да поемат по-голямата част от тежестта му. Толкова, че да успее, накуцвайки, да го отведе в коридора.

Синдер подпря Вълка на стената. Дланите й бяха лепкави от кръвта му.

— Какво става? — нададе вопъл Ико от високоговорителите.

— Дръж сензора си върху коридора — отвърна й Синдер. — Щом и тримата се измъкнем на сигурно от дока, заключи вратата и отвори люка.

Синдер хукна обратно вътре в дока, а потта се стичаше в очите й. Трябваше само да измъкне Скарлет отвътре и да остави Ико да отвори люка. Вакуумът в космоса щеше да свърши останалото.

Първо зърна чародейката. Не беше и на десетина крачки пред нея.