Крес

— Научихме, че Американската република, Австралия и Европейската федерация са започнали хайка за лунните войници, отговорни за нападенията, и по техните думи вече държат множество заподозрени като военнопленници. Досега от Луна не сме получили заплаха, че ще отвърнат на удара, не са направени и опити да изтъргува свободата на войниците — в сила остава вече сключеното споразумение, според което те ще бъдат отведени от земна почва веднага след церемонията по коронацията на двадесет и пети.

— Дано наистина това да се казва в споразумението — измърмори Каи. — Последното нещо, което му трябва на този съюз, са нови политически усложнения.

— Ще ви държа в течение за всяка промяна, Ваше Величество. Остана да ви съобщя, че получихме известие от Самхаин Бристол, парламентарен представител от Торонто в Източната канадска провинция на Обединеното кралство, който отклони поканата да присъства на брачната церемония, защото отказва да приеме лунната кралица Левана за подходящ световен лидер в Земния съюз.

Торин изстена, а Каи завъртя очи към тавана.

— О, в името на всички звезди! Той какво си мисли? Като че ли има някой, който да смята, че тя е подходящ лидер!

— Не можем да го виним за позицията му, Ваше Величество — рече Торин, но Каи добре долови раздразнението в тона му. — Нито можем да го виним за изявлението. Той трябва да се грижи за своя народ.

— Известно ми е, но ако това стане мода сред лидерите на Съюза, Левана ще побеснее. Можете ли да си представите каква ще бъде реакцията й, ако никой не се появи на сватбата? — Каи прокара вече студената кърпа по лицето си. — Тя ще приеме това за лична обида. Нали се стараем да предотвратим ново нападение? Тогава едва ли най-добрият начин да постигнем целта си е, като я разгневим.

— Съгласен съм с вас — Торин се изправи и нагласи сакото си. — Ще насроча разговор с Бристол-дарен. Ще видя дали няма да успеем да се споразумеем. Предлагам ви засега да не разкриваме тази информация — да не даваме повод подобни идеи да хрумнат и на другите ни гости.

— Да, така е най-добре. Благодаря ви, Торин — Каи се изправи и върна поклона на Торин, преди съветникът му да напусне кабинета. И едва се стърпя да не се стовари пак на канапето. След трийсет минути го чакаше нова среща, а междувременно трябваше да прегледа някои проекти, да прочете някои доклади, да отговори на съобщенията си, да…

— Ваше Величество?

Младият мъж се сепна.

— Какво има, Наинси?

— Има още нещо. Помислих си, че ще е най-добре да ви го съобщя насаме.

Каи примигна. Почти нямаше теми, които да не обсъжда с Торин.

— Какво се е случило?

— Разузнавателните ми връзки наскоро откриха една група. В нея участва и Лин Синдер.

Стомахът му се обърна. Това било значи! Онази единствена тема, за която не смееше да говори дори с най-верния си съветник. Чуеше ли името на механика, всеки път го завладяваше почти неконтролируема паника и той беше сигурен, че Синдер е била заловена. Арестувана. Екзекутирана. И когато императорът трябваше да е доволен, че най-издирваният беглец в страната му е заловен, на него му прилошаваше при тази мисъл.

— Какво за нея? — попита той, хвърли кърпата обратно на подноса и седна на страничната облегалка на канапето.

— Струва ми се, че открих причината, поради която е била в Рийо, във Франция.

Дългата тирада от мрачни мисли се изпари така бързо, както и се бе появила. Каи почувства главоболие и взе да разтрива точката над носа си. Изпитваше облекчение, че още един час бе минал, а Синдер все така не бе заловена. А това означаваше, че е жива.

— Рийо, Франция — повтори той, за да се ориентира. На всички им бе станало ясно, че корабът със Синдер на борда, рано или късно, ще трябва да се завърне на Земята за гориво, а може би и за ремонт. Малкият град, който беше избрала, съвсем обикновен малък град, никога не му се бе сторил подозрителен. — Продължавай, Наинси.

— Когато Лин Синдер махна чипа за директната връзка, който временно бе прекъснал работата на операционната ми система, аз й предадох информация относно Мишел Беноа.

— Пилотът ли? — Каи бе наизустил цялата информация, събрана от Наинси, относно хората, които са имали и най-незначителна връзка с изчезналата принцеса Селена. Мишел Беноа беше сред първите заподозрени, които вероятно са помогнали за укриването на принцесата.

— Да, Ваше Величество. Лин Синдер трябва да е знаела името й и предишните й връзки с европейската армия.

— Е, и?

— След пенсионирането си Мишел Беноа купила ферма. Въпросната ферма се намира близо до Рийо, Франция, и точно там, на нейна земя, е кацнал за първи път откраднатият кораб.

— И така Синдер е отишла там, защото… Наинси, мислиш ли, че тя е търсила принцеса Селена?

— Подозирам го, Ваше Величество.

Младият мъж скочи на крака и взе да обикаля напред-назад.

— Някой говорил ли е с Мишел Беноа? Била ли е разпитвана? Видяла ли е Синдер? Разговаряла ли е с нея?

— Съжалявам, Ваше Величество, но Мишел Беноа е изчезнала още преди повече от четири седмици.

Той се закова на място.

— Как така изчезнала?