Крес

— Кажи ми честно, Трън. — Момичешки глас. Лин Синдер? — Замисляш ли се някога какво ще кажеш, преди да си отвориш устата?

— Че какво толкова съм казал?

— Това цялото нещо само коса ли е?

— Ама ти видя ли я? Косата й прилича на кръстоска между гнездо на сврака и кълбо прежда, раздърпано от леопард.

Удар на сърцето й.

— Леопард ли?

— Това беше първата голяма котка, която ми дойде на ума.

Крес побърза да посреши с пръсти сплетените коси около ушите си. Косата й не беше подстригвана, откакто я бяха затворили на сателита, и вече стигаше под коленете й. Сибил никога не донасяше остри предмети на сателита, а и Крес отдавна бе престанала да сплита грижливо косата си. Че кой ли щеше да я види?

Ах, да беше си пооправила малко косата тази сутрин. Да беше си сложила роклята без дупка в яката. Беше ли си измила зъбите след закуската? Не помнеше да ги е мила. Сигурна беше, че между зъбите й сега е пълно с остатъци от спанак и от сушените вакуумирани яйца по флорентински.

— Остави на мен да говоря с момичето.

Шум от преместване.

— Ехо? — друго момиче. — Знам, че ме чуваш. Извинявай, но приятелят ми си е такъв — плещи ги, без много да мисли. Не му обръщай внимание.

— Той и на нас ги говори едни, но ние не му обръщаме внимание — каза първият момичешки глас. Крес взе да търси огледало или някакъв предмет, който да й свърши същата работа.

— Трябва да поговорим с теб. Аз съм… Аз съм Синдер. Механикът, който поправи андроида. Помниш ли?

С опакото на ръката си Крес удари, без да иска, коша с дрехите. Кошът се удари в стола на колелца, а той се плъзна през стаята, стигна до средата и се блъсна в отсрещното бюро. Наполовина пълната чаша с вода се залюля заплашително. Крес замръзна на място, очите й се разшириха, докато чашата се накланяше право към диска, който съхраняваше малката Крес.

— Ехо? Не улучихме ли подходящ момент?

Лека-полека чашата спря да се клати и застана неподвижно. Нито една капчица не се бе разляла. Крес въздъхна.

Тази среща трябваше да премине по друг начин. Другояче си я беше представяла стотици пъти. Какви думи изричаше тя в мечтите си? Как се държеше? Къде беше останала онази Крес?

Срамът от кънтританцьора (обърнете се с лице към партньора си и се завъртете) я изгаряше. Мислеше само за него, за косата си, дето била като гнездо на сврака, за потните си длани, за оглушителното биене на сърцето си.

Крес стисна очи, насили се да се съсредоточи, да мисли. Тя не беше глупаво момиче, което се е скрило под писалището си. Тя беше… беше…

Актриса!

Величествена, спокойна, даровита актриса. Облечена в рокля с пайети, които блещукаха като звезди, рокля, заслепяваща всеки, който я зърнеше. Не биваше да поставя под съмнение силата си да омайва обкръжението си, както чародеите никога не поставяха под съмнение способността си да манипулират тълпата. Тя бе ослепителна. Бе…

Все така свита под бюрото.

— Чуваш ли ме?

Изпръхтяване.

— Да, всичко се развива просто чудесно. — Карсуел Трън.

Крес трепна, но дишането й вече се успокояваше и тя все по-плътно се обгръщаше във фантазията си.

— Всичко тук е декор — промълви тихичко на себе си, така че да не чуят. Представи си всичко ясно. Това не беше нейната стая, не беше храмът, затворът й. Това беше сценичен декор, имаше камери, прожектори, множество режисьори, продуценти, асистенти андроиди, които се въртяха насам-натам.

А тя беше актриса.

— Малка Крес, сложи спортната програма на пауза, моля те.

Екраните замръзнаха, стаята утихна и Крес изпълзя изпод писалището си.

Пред монитора седеше Синдер, а над рамото й надничаше Карсуел Трън. Крес му хвърли бърз поглед, колкото да улови извинителната му усмивка, но от нея сърцето й само подскочи още по-уплашено.

— Здравей — заговори Лин Синдер. — Извинявай, че така те стреснахме. Помниш ли ме? Приказвахме преди две седмици, в деня на коронацията и…

— Д-да, помня те, разбира се — запъна се Крес. Коленете й затрепераха, докато тя бързешком придърпа стола към себе си и седна в него. — Слава богу, че си добре. — Тя се застави да не отмества очи от Лин Синдер. И да не поглежда към Карсуел Трън. Успееше ли да се стърпи да не го погледне втори път, щеше да съумее да се справи. Щеше да издържи. Но изкушението да закове поглед върху лицето му не я напускаше, теглеше я към него.

— Благодаря ти — отвърна Синдер. — Не бях сигурна дали… Всъщност, ти следиш ли новините от Земята? Знаеш ли какво се случи след като…

— Всичко знам.

Синдер замълча. Крес осъзна, че думите й излязоха някак набързо от устата й, и си напомни, че щом ще играе такава изискана роля, трябва да говори ясно. Затова поизправи стойката си и обясни:

— Следя всички новини. Известно ми е, че са те забелязали във Франция. Проследих кораба ви и така разбрах, че не е бил унищожен, но не знаех добре ли си, ранена ли си, не знаех нищо за това, което се е случило. Опитах се да осъществя връзка с ДИРКОМА, но ти все не отговаряше. — Тя мъничко се посви; пръстите й връзваха оплетената й коса. — Доволна съм, че си жива и здрава и всичко е наред.