Крес

— Да, Синдер е добре, всички сме живи и здрави и на никого нищо му няма — намеси се Трън и се облакъти на рамото на Синдер. После се приведе към екрана със свъсени вежди. Неизбежно беше да не срещне очите му. От устните й се изтръгна неволен писък, какъвто никога преди не бе издавала. — Какво каза току-що? Че си успяла да проследиш кораба ни, това ли каза?

Крес отвори уста, но почти веднага я затвори, защото от нея не излезе ни звук. Накрая едва съумя да кимне. Трън я изучаваше с присвити очи, като че се мъчеше да определи дали лъже. Или пък просто беше малоумна. Крес жадуваше да изпълзи обратно под писалището си.

— Гледай ти! — провлачено изрече той. — Я повтори за кого работиш.

Ти си актриса. Актриса!

— За господарката — Крес произнесе с мъка думата. — Господарката Сибил. Тя ми заповяда да ви открия, но аз още нищо не съм й казала. И няма да й кажа нищо, затова не бива да се безпокоите. Аз… Откакто ви намерих, обърквам сигналите на радарите и внимавам спътниците за наблюдение да гледат в другата посока, когато минавате край тях. Общо взето, с ей такива неща се занимавам. Затова и никой друг няма да може да ви намери. — Момичето се поколеба, осъзнавайки, че четири лица я зяпаха, като че цялата й коса изведнъж бе опадала. — Сигурно сте забелязали, че все още не са успели да ви пипнат.

Синдер повдигна вежди и плъзна поглед към Трън, а той неочаквано се разсмя.

— А ние през цялото време си въобразявахме, че Синдер прави някаква чародейска магия на другите кораби! А то си била ти!

Синдер се намръщи, а Крес не можа да реши към кого от двама им бе насочено раздразнението й.

— Май трябва да ти благодарим от все сърце за свършената работа.

Крес сви неловко рамене.

— Не беше кой знае каква философия. Най-трудната част беше да ви открия, но с тази работа можеше да се справи всеки. Иначе лунитяните открай време промъкват корабите си през галактиката, без да бъдат засечени от радарите.

— Цената, обявена за главата ми, ще стигне да си купя Японската провинция — рече Синдер. — Ако работата беше толкова лесна, досега някой друг щеше да ни е открил. Благодаря ти.

По врата на Крес полази руменина. Трън мушна Синдер по ръката.

— Разтопи я с ласкателствата си. Добра стратегия.

Синдер изви очи.

— Виж, причината да се свържем с теб е, че ни трябва помощта ти. И то далеч повече, отколкото си мислех отначало.

— Ще направя всичко, всичко — повтори Крес и отви косата си от китките. — Само кажете какво.

— Видя ли как се държат другите момичета? — Трън сияеше. — Защо не можеш и ти да бъдеш толкова внимателна.

Другото момиче го тупна по рамото.

— Тя дори няма представа какво ще поискаме от нея. — Крес за първи път спря погледа си на момичето. То имаше къдрава червена коса, лунички красяха целия й нос, а формите й изпъкваха несправедливо преувеличени до Синдер, която си беше доста ръбата. Мъжът зад тях се извисяваше и над двете им, имаше кестенява коса, която стърчеше на всички страни, а поизбледнелите му белези намекваха, че в живота му не минаваше и ден без сбивания. На устната му се виждаше съвсем прясна драскотина.

Крес си придаде самоуверен вид.

— Как да ви помогна?

— Когато говорихме предишния път с теб, в деня на бала, тогава ми каза, че шпионираш висшите политици на Земята и след това докладваш на Левана. Каза ми още, че веднъж стане ли императрица, Левана планира да убие Каи, за да се сдобие с пълен контрол над Източната република. А тази власт тя ще използва да удари всички земни страни с мащабна атака.

Крес кимна, може би прекалено енергично.

— Искаме хората да научат на какво е готова Левана само и само да завладее цялата Земя, а не единствено Републиката. Стига другите лидери на Земята да научат, че през всичкото това време ги е шпионирала и възнамерява да нападне страните им при първа възможност, тогава те никога не биха приели тази сватба. Не биха приели Левана да стане една от тях. Тогава сватбата ще се отмени и… ако късметът е на наша страна, ще успеем да… Крайната ни цел е да детронираме кралицата завинаги.

Крес облиза устни.

— И… каква е моята задача?

— Да ни намериш доказателства. Трябват ни доказателства за кроежите на Левана, за пъклените й дела.

Замислена, Крес се отпусна назад на стола си.

— Имам копия от всички подслушвания, които сме правили през годините. Няма да е трудно да се намерят онези видеозаписи, които са най-уличаващи. Мога да ви ги изпратя по ДИРКОМА.

— Отлично!

— Но тези улики все пак са косвени. Те биха доказали само, че Левана си е вряла носа в работите на другите лидери, а не че е имала планове да окупира страните им. Аз дори нямам документи, че Нейно Величество е искала да убие императора. Това са си мои подозрения, изводи, които съм си направила от подхвърлени реплики на господарката.

— Добре, ще вземем, каквото имаш. Левана вече веднъж ни нападна. Няма да се наложи дълго да увещаваме хората на Земята, че тя пак би го сторила.

Крес кимна, но ентусиазмът й се бе поизпарил. Покашля се и каза:

— Господарката ще познае кадрите и ще разбере, че аз съм ви ги дала.