Крес

Тя нерешително пристъпи напред и като че тъкмо се канеше да заговори, когато гласът на Каи най-сетне се завърна:

— Ти да не си полудяла?

Синдер спря.

— Знаеш ли… ти… кралица Левана е в двореца! Ще те убие!

— Да — примигна Синдер. — Знам.

— Именно поради тази причина трябва да спрем да си губим времето на вятъра — измърмори под носа си момичето.

Каи се намръщи.

— Вие коя сте?

Ико засия.

— О, аз съм Ико! Може би не си спомняте, но се запознахме на пазара в онзи ден, когато донесохте андроида, само че тогава бях ето толкова висока — тя вдигна ръка до ханша си — и бях с форма на огромна круша, а също и доста по-бледа. — Ико запърха с миглите си.

Каи върна погледа си върху Синдер.

— Ико има право — поде Синдер. — Трябва да тръгваме. На часа. А ти идваш с нас.

— Аз какво?

— Императорът няма да прави нищо подобно — намеси се Торин. Той понечи да тръгне към Синдер, но кракът му увисна във въздуха, после се върна назад. Изведнъж той прекрачи тялото на Прия и продължи да върви заднишком, додето свивките на колената му не се удариха в канапето и той не се смъкна върху възглавничката. Каи го зяпаше с отворена уста и вече започваше да си мисли, че това е някакъв фантастичен сън, причинен от тревожността му.

— Съжалявам — обади се Синдер и вдигна киборгската си ръка. — Имам още една упоителна стреличка и ако се опитате да се месите, боя се, че ще трябва да я използвам срещу вас.

Торин я изгледа кръвнишки, влагайки възможно най-силната, кипяща омраза в погледа си, каквато Каи никога не беше виждал.

— Каи, трябва да ти отстраня чипа.

Той се обърна към нея и за първи път почувства внезапен страх. Нещо щракна и той хвърли поглед надолу, за да види как от един от пръстите й изскочи къс нож.

Синдер беше киборг. С това Каи почти бе успял да свикне.

Но освен това тя беше и лунитянка и при все че и това му беше известно също толкова отдавна, той никога досега не я бе виждал да действа като лунитянка. Не и така безочливо. Не и досега.

Синдер пристъпи към него.

Каи отстъпи назад.

Тя спря, в очите й проблесна болка.

— Каи?

— Не биваше да идваш тук.

Тя овлажни устните си.

— Знам как ти изглежда всичко, но, моля те, довери ми се. Не мога да ти позволя да се ожениш за Левана.

Той се изсмя отсечено. Сватбата. Почти я беше забравил, а именно той носеше одежди на жених.

— Това решение не е твое, не можеш ти да го взимаш.

— Вече съм го взела. — Синдер тръгна напред, а при следващата крачка Каи се намери притиснат до една малка масичка. Синдер сведе поглед и очите й се уголемиха.

Каи проследи погледа й.

Върху масичката лежеше кракът й. Детското краче с хлътнало покритие и засъхнала кал между пръстите, което беше паднало по градинските стълби. Каи го беше изнесъл от кабинета си, когато охраната претърсваше помещението за шпионските устройства на Левана. Ушите му пламнаха — сякаш го бяха заловили, че е скътал нещо необикновено и съвсем лично. Нещо, което не е негово.

— Ти… — Той посочи вяло. — Беше го изгубила.

Синдер откъсна очи от крака и безмълвно срещна погледа му. Каи не можеше да си представи какво ли си мислеше тя. Той самият не разбираше какво означаваше това, че е запазил крака.

Другото момиче, Ико, подложи длани под брадичката си.

— Това тук е толкова по-хубаво от драмите по мрежата.

Синдер сведе поглед за кратко, колкото да се съвземе, после протегна ръка към младия мъж.

— Моля те, Каи. Нямаме много време. Дай ми китката си. — Гласът й беше мил и нежен и по необясним начин това повече от всичко друго го накара да се подвоуми. Лунитяни — винаги бяха все така убедително нежни, все така неискрено мили.

Каи поклати глава и притисна незащитената си китка към хълбока си.

— Виж, Синдер. Не знам защо си тук. Искам да ти вярвам, че намеренията ти са добри, но… аз не знам нищо за теб. Ти ме излъга за всичко.

— Никога не съм те лъгала. — Синдер пак погледна крадешком към крачето. — Може би не ти казах цялата истина, но нима би могъл да ме виниш?

— Разбира се, че те виня. — Каи се намръщи. — Имаше достатъчно възможности да ми кажеш истината.

Думите като че я изненадаха, но след това тя скръсти юмруци на хълбок.

— Точно така. И какво щеше да последва, ако ти бяха казала? О, ама, разбира се, че искам да отида на бала с вас, Ваше Величество, но преди това трябва да знаете, че аз съм киборг? Кажи де!

Каи погледна встрани.

— Ти никога нямаше да ми проговориш отново — отвърна тя вместо него. — Щеше да се почувстваш унизен.

— Значи ти завинаги щеше да скриеш тайната си от мен?

— Завинаги ли? — Синдер махна с ръка към прозореца. — Та ти си император на цяла държава. Какво завинаги можеше да има.

Той се изненада, че думите го пронизаха толкова болезнено. Синдер имаше право. Между тях нямаше място за такива нелепости — император. Киборг. Не би трябвало да го боли от думите й.

— Ами това, че си лунитянка, а? — попита той. — За това кога смяташе да ми кажеш?

Синдер изпухтя и Каи видя, че тя губеше търпение.

— Нямаме време за тези неща.

— Искам да знам колко пъти си ме манипулирала. Каква част от всичко е било промиване на съзнанието?