Крес

— Постарайте се да го направите — отвърна Нейно Величество. — Сибил, Еймъри, хайде да се върнем в стаите си и да оставим хората да си свършат работата, без да се грижат допълнително за нас. — Тя взе да се обръща, но после се спря. Воалът изшумоля край лактите й. — Моля ви, пратете незабавно някой да ме извести, че младоженецът е в безопасност. Ще стоя на тръни, докато не науча, че е добре.

— Разбира се, Ваше Величество. Ще изпратим допълнителна охрана пред вашите покои, както и пред тези на Негово Величество, докато проблемът бъде решен.

Сибил почака да тръгнат след свитата и стражите от Луна и чак тогава освободи мъжа. Зачуди се дали тези хора можеха да си представят гнева, който щяха да си навлекат, ако не разрешат проблема.

Но иначе не самото забавяне тревожеше Сибил. А човекът, който стоеше зад него. При все че Левана отказваше да споменава избягалия киборг, освен когато ругаеше некомпетентността на земните армии, Сибил беше си направила изводите за онова, което кралицата отбягваше да признае открито.

Не беше трудно да се досети от намеците на пленничката им по време на разпита — червенокосото момиче не беше излъгало. Лин Синдер, киборгът, наистина беше принцеса Селена.

Сибил бе видяла обаянието на момичето на бала. Но освен това бе видяла и реакцията на Нейно Величество тогава. Изчезналата принцеса на кралицата беше единственият човек в галактиката, който можеше да предизвика такава бъркотия. Мисълта, че принцеса Селена е някъде в двореца, но се изплъзва на Левана, надсмива й се, сигурно докарваше кралицата до лудост.

Дотук принцесата се бе показала като забележително находчиво момиче. Беше избягала от Ню Бейджин. Измъкнала се бе на властите в Париж и в малкото африканско градче. Дори на нея самата беше успяла да се изплъзне от ръцете.

Възможно ли беше Синдер да стои зад случващото се тук? Дали беше толкова дръзка, че да се опита да спре сватбата на кралицата?

Ако това беше вярно, в такъв случай Сибил я подценяваше. Проникване в двореца. Срив в системата. Извадена от строя систе…

Тя за малко не се препъна. Сибил не беше непохватна и Еймъри забеляза. Но тя не отвърна на погледа му. Мислите й вече препускаха.

Не беше възможно. Правеше си прибързани заключения.

Тя бръкна в ръкава си за миниатюрния портскрийн, който си имаше свое малко джобче там, и пусна канала за наблюдението на двореца в Ню Бейджин. Всички камери и проследяващи устройства, които с толкова мъка беше инсталирала из целия дворец по време на безбройните отегчителни дипломатически срещи и дискусии…

Връзката не може да бъде осъществена.

Сибил изскърца със зъби. Не само охранителната система на двореца беше пробита. Тяхната собствена система за наблюдение беше изключена.

Цялата система.

Струваше й се невъзможно, но Сибил познаваше работата на Кресънт.

Тя прибра портскрийна си.

— Кралице моя.

Групата спря.

— Бих искала да ви помоля да ми позволите сама да направя проверка на пробива в системата.

Единият от стражите се разшава.

— Моля да ме извините, но получихме нареждане да върнем всички обратно във вашите…

Сибил изви биоелектричеството около главата на мъжа и той замлъкна със сподавено възклицание.

— Не съм искала вашето разрешение.

След миг Левана кимна веднъж и воалът й едва се помести.

— Имаш разрешението ми.

Чародейката се поклони.

— И, Сибил, ако откриеш виновниците, заповядвам веднага да бъдат убити. Не бих искала в деня на сватбата ми да се занимавам с нищожни арести и процеси.

— Разбира се, кралице моя.

Глава петдесет и първа

Каи се засмя с дрезгав смях, който приличаше на задушаване. Сам не можеше да реши дали неочакваният обрат на събитията беше страшен, или много, много смешен.

— Сигурността на двореца е застрашена? И какво точно означава това?

— Поради липса на време кралската стража все още не е изготвила официален доклад, Ваше Величество — обясни Торин. — Но знаем, че всички охранителни камери, скенери, в това число и скенерите за оръжие, не работят. Или поне в този момент вашите охранители нямат достъп до тях.

— Откога не работят?

— От почти единадесет минути.

Каи отиде до прозореца. В отражението си съзря младоженец с бяла копринена риза, разделена на две от червен пояс, който висеше от рамото му. Всеки път, щом съзреше пояса, императорът виждаше кръв. През изминалия час той бе крачил напред-назад из личните си покои, избягвайки всячески да поглежда към отражението си.

— Мислите ли, че Левана има пръст в тази работа?

— Струва ми се, че не е в стила й да се опитва да попречи на днешната церемония.

Каи прокара пръсти през косата си. Прия би получила припадък, ако го видеше — четиридесет минути наетите стилисти подреждаха всяко косъмче на главата му.

— Ваше Величество, бих искал да ви помоля да се отдръпнете от прозореца.

Каи се извърна, изненадан от тревогата в гласа на Торин.

— Защо?

— Според заключението ни този пробив застрашава сигурността ви, макар да не знаем кой е източникът на заплахата.

— И вие мислите, че някой ще се опита да ме убие през прозореца? На четиринадесетия етаж?