Крес

Тръгнаха по коридори, които според нея бяха празни. Синдер се улови, че непрестанно хвърля поглед към камерите на тавана, но нито една не помръдваше, не примигваше, не даваше признаци на живот и полека-лека параноята й взе да я напуска.

Крес се бе справила. Беше изключила системата за сигурност.

Тогава завиха зад ъгъла към асансьорите в северната кула и Синдер се блъсна в една жена.

— Ох… извинете! — и тя политна назад.

Жената огледа Синдер. Беше от обслужващия персонал и носеше същите черни панталони и блуза в бледооранжево като Синдер и Ико.

Синдер извика обаянието си, превърна изкуствената си ръка в човешка и придаде на цвета на лицето си същия безупречен тен като на всеки дроид. После пусна една усмивка, като се надяваше да скрие с нея изненадата си, и се поклони.

Не минаха и две-три секунди, когато разбра защо се бе сепнала така. Не защото се бяха сблъскали с човек в коридора, а защото не беше усетила жената иззад ъгъла.

Така неуловим беше този усет, че Синдер даже не бе разбрала, че го прави, и просто протягаше съзнанието си и лекичко докосваше биоелектричеството, което всяко човешко същество излъчваше. Беше привикнала да усеща Трън, Вълка, Хиацинт и доктор Ърланд, когато бяха наблизо — присъствието им беше като сянка в подсъзнанието й. Беше инстинктивно, лесно като дишането.

Но тази жена се оказа като неизписан лист хартия за нея. Щит — като Крес. Като Ико.

— Приемете извиненията ми — каза жената и върна поклона на Синдер, — но това крило на двореца е недостъпно за хора, които нямат пропуск от короната. Ще ви помоля да напуснете.

— Ние имаме пропуск — широко се усмихна Ико. — Помолиха ни да проверим лично дали Негово Императорско Величие желае нещо освежително, докато чакаме церемонията да започне. — Ико понечи да мине покрай жената, но една ръка се протегна светкавично и се опря в гърдите й. Спокойният поглед на жената обаче не се откъсна от Синдер.

— Вие сте Лин Синдер — каза тя. — Властите ви издирват. Длъжна съм да ги известя.

— Съжалявам, но моментът не е подходящ. — Синдер направи крачка назад, вдигна протезната си ръка и изстреля една упоителна стреличка в бедрото на жената. Стреличката иззвъня, върхът й се закачи за малко в плата на панталоните на жената и после падна на пода.

Друго потвърждение на Синдер не й трябваше. Тя стисна зъби и замахна към ухото на жената, но тя се сниши и ритна с крак Синдер отстрани в тялото. Синдер изохка, залитна назад и гърбът й се блъсна в стената. С невъзмутимо изражение жената се хвърли със скок след нея и се прицели с лакът в Синдеровия нос. Синдер едва смогна да парира удара и като използва инерцията, завъртя се и заключи с ръка врата на жената. Но жената нанесе удар с ханша си и запрати Синдер по гръб на земята. Пред очите й се появиха петна.

— Ико… жената е…

Синдер чу щракване и битката до нея замря.

— Андроид — изпъшка Синдер.

— Забелязах — каза Ико, държейки в ръка един контрол панел, от който стърчаха откъснати жици. — Добре ли си? — Ико се наведе над Синдер с изражение, изпълнено със загриженост.

И макар още да се задъхваше, Синдер се улови, че се усмихва.

— Ико, ти си най-човечният андроид, когото познавам.

— Знам. — Ико подпъхна ръката си под Синдер и й помогна да се надигне. — Впрочем косата ти не прилича на нищо. Ама честно, Синдер, толкова ли не можеш да изглеждаш прилично повече от пет минути?

Синдер се улови за Ико и се изправи на крака.

— Аз съм механик — дойде автоматичният й отговор. Тя хвърли поглед към жената, чиито ръце лежаха неподвижни до тялото, а очите й се взираха с празен поглед към асансьорите. Синдер поклати глава, отърсвайки се от гледката, и натисна копчето, за да повика асансьора. Екранът два пъти примигна с предупреждение за тревога от първа степен, а после светна в зелено. Асансьорът до тях се отвори.

Някъде, много етажи надолу под двореца, Крес им бе дала разрешение.

Заедно с Ико двете изтеглиха андроида в асансьора и го оставиха в ъгъла. Ръцете на Синдер трепереха толкова силно от адреналина, че за малко щеше да натисне грешния етаж. Докато вратите се затваряха, тя измъкна от косата си и последните фиби и набързо се върза на рошава конска опашка. Пет минути стигаха да изглежда прилично.

После се съсредоточи върху двете отделени точици в главата й, които все повече се приближаваха една към друга.

Тя, която се плъзгаше нагоре между етажите на кулата.

И Каи.

Нещо не беше наред. Чародей Сибил Мира го усещаше по действията на земните стражи, по честия шепот, по ръцете, отпуснали се върху дръжките на пистолетите. Сибил вървеше след кралица Левана и напрежението й растеше.

Нейната кралица нямаше да е доволна, ако нещо вземе, та се обърка.

Тя хвърли поглед настрани към чародей Еймъри. Очите им се срещнаха. Той също беше забелязал.