Крес

Сибил погледна напред към кралицата си, която беше облечена в червено и златно — традиционните сватбени цветове в Източната република. Главата й беше забулена с тънък воал, а върху дългия шлейф на роклята й беше избродиран мотив от богато украсени опашки на дракон и феникс, които се сливаха отпред. Докато кралицата вървеше, платът плющеше като корабно платно. Стойката й както винаги издаваше увереност и спокойствие. Дали и тя беше забелязала вече? Но дори и да беше забелязала, можеше да го отдаде на своето присъствие, на това как слабоволните земляни едновременно я гледаха влюбено и трепереха пред нея. Но Сибил знаеше, че имаше и нещо друго.

Косата на врата й настръхна.

Почти бяха стигнали главния коридор, когато един от стражите пристъпи пред свитата им. Нейно Величество спря, а полите й се отпуснаха в краката й. Еймъри също се спря, но Сибил продължи напред, за да застане до Нейно Величество, като се стремеше да не облекчава ранения си крак. Въпреки че бе принудена да разкаже на кралицата за провала си да залови Лин Синдер, тя поне засега успяваше да скрие неловкия факт, че по време на битката е била простреляна. И то от собствения си страж.

— Приемете искрените ми извинения, Ваше Величество — подхвана стражът и набързо се поклони.

Сибил го изгледа кръвнишки, изви леко пръсти и стражът падна на едно коляно. Мъжът изсумтя.

— Когато говориш с кралицата ми, трябва да й засвидетелстваш нужното уважение — отбеляза Сибил и мушна ръце в ръкавите си.

На стража му трябваха няколко секунди да се отърси от страха си. Чародейката не му позволи да се изправи, нито дори да надигне глава, след като я бе свел почтително. Накрая той прочисти гърлото си и продължи, но гласът му беше по-напрегнат отпреди.

— Ваше Величество, имаме неочакван срив в системата за сигурност. Решихме, че заради вашата сигурност и сигурността на император Каито церемонията трябва да се отложи. — Мъжът млъкна, за да си поеме дъх. — Вярваме, че забавянето няма да се проточи дълго. Но боя се, че ще трябва да ви помоля да се върнете обратно в покоите си. Ние ще ви известим веднага щом проблемът бъде отстранен и можем да продължим с церемонията. — Капка пот се плъзна по врата му. — Свитата ви с радост ще ви придружи обратно до вашите…

— От какво естество е сривът? — попита кралицата.

— Боя се, че на този етап не мога да издам никакви подробности, но работим по отстраняването…

— Такъв отговор е неприемлив, когато кралицата ми има всички основания да знае истината — прекъсна го Сибил. — Току-що намекнахте, че кралицата ми е в опасност. Искам да науча всички подробности за ситуацията, с които разполагате, за да мога лично да се погрижа за сигурността й. Няма да ви позволим да ни държите в неведение. А сега кажете, за какъв срив говорите?

Сибил видя как мъжът раздвижи челюстта си, докато погледът му стоеше забит в краката на кралицата. Тя виждаше, че стражът има нисък чин и едва ли може да отговори на въпроса й, но страхът му работеше срещу решителността му. Другите двама мъже с по-нисък чин, които го придружаваха, не бяха шавнали, но скованите им пози издаваха смущението им. Може би трябваше и тримата да ги просне на земята.

— Сривът е предизвикан от човек — най-сетне призна стражът. — Системата ни за сигурност е била изключена, което може да стане единствено от контролния център.

— А той се намира в двореца, така ли?

— Да, чародей Мира.

— Искате да ми кажете, че вашият срив в действителност е пробив в системата ви.

— Работим и по тази възможност. Но най-важният ни приоритет е сигурността на нашите гости. За пореден път ви моля да се върнете в покоите си, Ваше Величество.

Сибил се изсмя.

— Някой може би е проникнал в двореца. Не можете да опазите компютъра на собствената си охрана, но мислите, че ще бъдем в безопасност в покоите за гости, така ли?

— Достатъчно, Сибил.

Сибил замръзна и хвърли поглед към кралицата. Тя беше сключила дългите си бели пръсти над полите си, но Сибил знаеше, че под воала й очите й пронизваха като игли.

— Кралице моя?

— Сигурна съм, че тези хора съзнават значимостта на днешната сватбена церемония, а също и глобалния отзвук, който би последвал, ако нещо попречи на този брак да се състои. Нали така, господа?

Стражите не обелиха и дума. Коленичилият мъж затрепери. Сибил предполагаше, че вратът вече го боли от необичайната поза, в която държеше главата си.

Две стъпки изчаткаха по пода от другата страна на кралицата.

— Кралицата ви зададе въпрос — проговори Еймъри със спокоен, но заплашителен като тътнежа на далечна гръмотевица глас.

Стражът се покашля.

— Нямаме никакво желание нито да забавяме, нито да пречим на сватбата, Ваше Величество. Искаме единствено да разрешим проблема бързо, за да може церемонията да продължи възможно най-скоро.