Крес

— Не знаем какво да мислим, но не бих желал да се излагате на ненужни рискове, преди да разполагаме с повече информация. Капитанът на стражата ще е тук всеки момент. Сигурен съм, че той има подходящ план за подобни ситуации. Може да бъдем принудени да се евакуираме или да минем в режим на блокада, като забраним всяко влизане и излизане от двореца.

Каи се отдръпна от прозореца. Режим на блокада ли? Та той дори не знаеше, че съществува такова нещо.

— Ще анулираме ли церемонията? — попита той, като не смееше да се надява.

— Официално не — въздъхна Торин. — Все още не. Ще прибегнем до такава стъпка само в краен случай. Кралица Левана и свитата й са затворени в техните покои и ако се наложи, ще бъдат отведени до някое отдалечено място. Церемонията временно е отложена, докато се уверим във вашата сигурност и сигурността на кралицата.

Каи за миг седна на ръба на единия стол с дърворезба, но като беше неспокоен да стои на едно място, скочи пак на крака и взе да крачи насам-натам.

— Кралицата ще изпадне в ярост. По-добре предупредете човека, който ще й съобщи новината.

— Струва ми се, че всички са наясно с това.

Каи поклати глава объркано. От седмици той живееше като в мъгла, уловен между страданието и мрачното предчувствие, страха и напрежението, но и вечните, отчаяни надежди, които се кътаха някъде в главата му. Надежда, че изход има. Надежда, че денят на сватбата никога няма да настъпи. Надежда, че принцеса Селена е открита и че по незнаен начин тя ще промени всичко.

А сега и това.

Не беше съвпадение. Някой умишлено беше пробил системата за сигурност в двореца. Кой ли би могъл да го стори? И какво се мъчеше да постигне — просто да спре сватбата? Най-сетне, на света беше пълно с хора, които не желаеха сключването на брака.

А дали подбудите на тези хора не бяха опасни, дори зловещи?

Каи вдигна очи към Торин.

— Знам, че не обичате, когато говоря за конспирации, но хайде, помислете.

Торин въздъхна дълго и мъчително.

— Ваше Величество, този път сме на едно мнение.

Някой потропа и двамата се сепнаха. Обикновено говорителите в стената известяваха за пристигането на външен човек, но сигурно сега и те не работеха. Което накара Каи да си зададе въпрос — не беше ли редно да има резервна система? Или тя също е била изкарана от строя?

Тори пръв тръгна към вратата.

— Представете се.

— Ташми Прия желае да говори с Негово Величество.

Каи взе да разтрива врата си, докато Торин отключи вратата. Прия стоеше сковано пред тях и в смарагдовото си сребристо сари беше дори по-спретната от обикновено.

— Някакви новини? — попита Каи.

Изражението на Прия беше замаяно, почти страшно. Каи се подготви да посрещне най-лошото, при все че не знаеше какво би могло да бъде то. Но вместо да проговори, Прия затвори очи и падна сгърчена на пода. Каи възкликна и клекна до нея. От другата й страна Торин вдигна китката й, за да провери пулса.

— Какво й стана? — попита Каи, но тогава очите му зърнаха една малка стреличка, която стърчеше от гърба на Прия. — Какво…

— Жената ще се оправи.

Каи замръзна.

Погледна нагоре. Към чифт черни панталони, копринена риза и…

Синдер. Сърцето му заседна в гърлото.

Беше облечена в същата униформа като на персонала. Косата й беше чорлава както винаги. Не носеше ръкавици. Изглеждаше развълнувана.

Още едно момиче влезе след нея и затвори вратата. То беше малко по-високо, със светлокафеникава кожа и синя коса, но Каи й хвърли съвсем бегъл поглед.

Защото Синдер беше там.

Синдер.

Каи се изправи на крака, без да може да си затвори устата. Торин също се надигна, заобиколи Прия и се опита да се примъкне между тях като щит, но Каи не го забеляза.

Синдер го гледаше право в очите. Стори му се, че тя сякаш чака нещо. Подготвя се. И въпреки че от металната й ръка стърчеше някакъв израстък, който му се видя опасен, Синдер имаше почти уплашен вид.

Мълчанието беше непоносимо, но на Каи не му идваше наум какво да каже. Накрая Синдер преглътна.

— Съжалявам, но трябваше да… — Тя посочи безжизнената координаторка на сватбата, после махна ръка, като да се отърси от гледката. — Но тя ще се оправи, кълна се. Може да й се гади малко, когато дойде на себе си, но иначе… А, да и андроидът… Наинси, нали така беше? Наложи се да я извадя от строя. И резервния й процесор също. Но всеки механик би могъл да я включи за шест секунди, така че… — Тя почеса нервно китката си. — А, да, в коридора се натъкнахме също и на капитана на стражата и на още двама-трима стражи. Може малко да го поуплаших, защото сега е… в безсъзнание. И той. Но няма страшно, ще се оправи. Кълна се. — Устните й се извиха бързо и напрегнато в усмивка. — Ами… здравей отново. Между другото.

— Ох — изпъшка другото момиче и изви очи. — Беше ужасно.

Синдер я стрелна с яден поглед, но в този миг момичето направи крачка към Каи и се поклони грациозно.

— Ваше Величество, толкова се радвам да ви видя отново.

Каи мълчеше.

Синдер мълчеше.

Торин, наполовина намъкнал се между Каи и Синдер, мълчеше.

Най-накрая момичето вдигна глава.

— Синдер, време е.

Синдер подскочи.

— Да, така е. Извинявай.