Крес

Някой я сграбчи за лакътя и я дръпна назад. Крес изскимтя и за миг си помисли, че е била заловена от стражите. Но беше само Вълка, който я теглеше към една ниша.

— Стълбите — каза той и дръпна силно вратата. Тя се затвори зад тях и в далечината Крес дочу тропота на ботуши.

Сърцето й падна в петите и тя хвърли поглед към Вълка, за да види дали и той бе чул. Но преди да успее да си отвори устата, той я метна на рамо и скочи надолу по стълбите, като взимаше наведнъж всички стъпала от площадка до площадка. Крес изписка, но побърза да запуши устата си с ръка, за да овладее ненадейния си ужас.

Надолу, надолу, надолу. Най-сетне подминаха табела с надпис подземно ниво D: поддръжка/сигурност.

Вълкът я пусна на земята и бутна вратата. Крес имаше усещането, че са някъде извън двореца. Стените бяха чисто бели, циментовият под — монотонно сив. Стълбището ги бе изплюло в малко фоайе — вляво беше неработещият асансьор, а точно пред тях видяха бюро в пълен безпорядък. Зад бюрото имаше стая, изцяло обградена от цветно стъкло. Вътре седеше празен стол, а пред него три дузини екрани показваха кадри от охранителните камери в двореца и околните земи. Четири от екраните мигаха с предупреждения за проникване в обекта.

И тогава изникна пазачът с насочен към тях пистолет.

— Не мърдайте! Сложете си ръцете така, че да ги виждам!

Трепереща, Крес вдигна ръце, за да изпълни заповедта му, но преди пръстите й да докоснат главата й, Вълка я беше блъснал. Тя извика и падна на земята. Хастарът на роклята й се разпра и от цимента отекна изстрел. Крес изпищя и покри главата си.

— Крес, ставай. Веднага.

Крес надигна глава и видя, че пазачът лежи проснат в безсъзнание на бюрото. Вълка се наведе, изрита пистолета настрани, сетне плъзна мъжа към стъклената врата и допря китката му пред скенера. Лампичката светна в зелено.

— Хайде. По петите ни идват още стражи.

Крес се отблъсна от пода трепереща и влезе след Вълка в контролната стая на охраната.

Глава петдесета

— Правилно ли съм го облякла това чудо? — попита Синдер, като подръпваше блузата, която хем се премяташе на една страна, хем имаше три различни шнура, които трябваше по някакъв мистериозен начин да се вържат заедно.

— Да, добре е — отвърна Ико. — И спри да си местиш главата, моля те. — Тя затисна ушите на Синдер, за да стои мирна.

Синдер запристъпва от крак на крак, мъчейки се да успокои препускащите си мисли, докато Ико увиваше косата й на стегнат кок, от който целият й скалп пулсираше. Сякаш бяха минали часове, откакто се раздели с Трън и доктор Ърланд, при все че часовникът, който отброяваше секундите в главата й, показваше, че са минали по-малко от четиринадесет минути.

В единия крайчец на окото й имаше канал, който показваше времето. Времето, което оставаше до началото на императорската сватба.

Синдер стисна очи и се помъчи да отпъди новия пристъп на гадене. През целия си живот не се бе чувствала толкова напрегната. Но причината не беше само чакането, нито съзнанието, че толкова много неща можеха да се объркат, нито ужасът, че всеки миг може да я заловят и отново да я хвърлят в затвора.

Най-много от всичко я ужасяваше срещата с Каи. Лице в лице. Тази мисъл опъваше нервите й докрай. Защото Синдер щеше да погледне в очите му за първи път, откакто беше паднала в градините на двореца.

В онзи миг на лицето му се бе изписал такъв шок от предателството, че сърцето й се разби на две. А не бе минал и час, откакто Каи беше вдигнал глава и й се бе усмихнал, докато тя стоеше вир-вода на върха на стълбището към балната зала.

Усмихнал се беше.

Двете му изражения бяха толкова различни, а и двете бяха насочени към нея. Синдер не знаеше какво да очаква този път, когато го срещне, и неизвестността я ужасяваше.

— Синдер… гледаш ли новините?

Тя се съсредоточи върху репортера, който тъкмо съобщаваше, че е тръгнал слух за временно забавяне на сватбата. Получили информация, че всичко е наред и церемонията скоро ще започне, но охраната взимала допълнителни мерки…

— Това е то. Да вървим.

Те надникнаха в двете страни по коридора, увериха се, че е празен и че лампичките на близките камери по тавана не светят. Чак тогава Синдер взе да осъзнава колко уязвима беше. Тя беше най-издирваният престъпник на света и сега се завръщаше на сцената на престъплението.

Но вече нямаше връщане назад.

Тя скри новините и на тяхно място извади схемата на двореца.

— Сега ще намеря къде сме — каза тя и като използва вътрешната си система за позициониране, определи местоположението им с Ико, а сетне въведе кода за проследяване на император Каи, който Крес им бе дала.

Затаи дъх, докато системата търсеше ли, търсеше.

И тогава той се появи. Една зелена точица в северната кула. Четиринадесетият етаж. Дневната, която беше свързана с личните му покои. Крачеше напред-назад.

Синдер потрепери. Беше толкова близо до него, след като е била на светлинни години далеч.

— Намерих го.