Крес

На два пъти ги спираха служители и работници в двореца. И двата пъти те поискаха да ги упътят, като че бяха леко пийнали гости на сватбата, които са се изгубили. Наложи се да се върнат назад до някое безопасно място, където се скриха, докато Вълка прецени, че могат отново да продължат. Но тревога не беше вдигната и никой от охраната не се втурна да ги спре. Крес знаеше, че безбройните камери из двореца вече са ги заснели, но с Вълка нямаше да ги познаят толкова лесно колкото Синдер, Трън или доктор Ъланд. А дори и да събудеха подозрение, тя се надяваше, че всички ще бъдат съсредоточени върху извънредното положение в лабораториите, за да им обърнат внимание. Но колкото повече се отдалечаваха от балната зала, толкова по-невероятно ставаше някой да повярва в невинността на актьорската им игра.

Крес изпита благодарност, когато Вълка ускори крачка. Синдер и Ико вече сигурно ги чакаха, а времето им изтичаше.

Стигнаха до един въздушен мост, който свързваше две от кулите в двореца. Под стъкления под сред тучни треви и омайни хризантеми се виждаше да бълбука кротък поток. Прекосиха моста и се озоваха в кръгло фоайе с празни седалки, изработени от тъмно дърво, статуи на митични същества, които обикаляха по края помещението, и джунгла от бамбук и орхидеи в саксии, които изпълваха стаята с упоителен аромат.

Щом позна мястото, Крес отиде до една еднометрова дърворезба на дракона на щастието и я завъртя на пиедестала й с лице към стената.

— Лунна камера в лявото око — обясни тя и забърза към асансьорите.

На централно място пред асансьорите стоеше бял андроид, чиито остри щипци бяха скръстени върху корема му. Той ги освети със синия си сензор.

— Простете за неудобството — каза андроидът със съвършена монотонност, която трябваше дипломатично да предаде отсъствието на всякакво пристрастие. — В момента е вдигната тревога от първа степен заради незаконно проникване в двореца и всичките ни асансьори временно са спрени. Моля ви, насладете се на чаша чай, докато чакаме отмяна на тревогата. — С една от щипките си андроидът посочи към ниша, в която седеше машина с изящен порцеланов чайник, от чийто чучур излизаше пара, и разнообразни листа и подправки.

— Има ли възможност за отмяна на тревогата? — попита Крес андроида.

— Да, но трябва официален код или…

Крес клекна и завъртя андроида с гръб.

— Надали ти се намира отвертка или нещо друго, с което бихме могли да отворим контролния панел?

— … служител в двореца с високо ниво на достъп…

Вълка се наведе над нея, заби ноктите си в процепа и извади целия панел в юмрука си.

— … би могъл да отмени тревога от първа степен. Простете за безкрайното неудобство, но трябва да ви помоля да…

Крес извади от джоба си портскрийна, който докторът й беше дал, и издърпа кабела за свързване. Мушна го в портскрийна, спря автоматичната диагностика, преди да е започнала, и потърси настройките за отмяна на защитата.

— … спрете да манипулирате официална държавна собственост. Манипулирането на кралски андроид може да ви донесе глоба до пет хиляди униви и шест месеца… Потвърдена самоличност: кралски съветник Кон Торин. Отмяната на тревогата завърши. Чакам указания.

— Асансьор до първия етаж — каза Крес.

— Моля, използвайте асансьор А.

Крес извади кабела. Най-близката врата се отвори, Вълка я изправи на крака и я дръпна в него.

Сърцето й се блъскаше, докато асансьорът слизаше надолу. Представи си как вратите се отварят и там ги чака армия от стражи, насочили пистолетите си, готови. Помисли си, че вече сигурно ги наблюдават. Дотук можеше да се разчита на безредието на Трън, но във всеки асансьор в двореца имаше по две камери. Въпросът беше колко време щеше да отнеме на стражите да пристигнат, щом веднъж проумеят накъде са се запътили.

Асансьорът спря. Вратите дълго се бавиха, а пулсът на Крес диво се блъскаше. Най-сетне се отвориха, но коридорът беше празен. Момичето си отдъхна.

На този етаж се намираше деловата част на двореца, която се използваше за дипломатически срещи и където се помещаваха кабинетите на много от държавните чиновници. Крес разпозна някои дребни неща — табелка с име на това бюро, картина на онази стена. И даже, докато двамата с Вълка тичаха по килима в коридора, в мислите си тя отново се намираше на сателита и виждаше себе си и Вълка през камерите на тавана. Представяше си как би възприела себе си и него оттам горе, където винаги стоеше откъсната, не се намесваше, само наблюдаваше ли, наблюдаваше. Когато завиха зад ъгъла, Крес си представи, че превключва на друг канал. Минаха покрай една камера и тя видя как лицата им се сменят с гърбовете им.

До другите асансьори се добраха без проблеми, само че тук не ги посрещна зорък андроид. Крес натисна бутона, но той не светна. На екрана в червено беше изписан текст: асансьорите временно не работят заради тревога от първа степен. Крес се намръщи и опипа с пръсти около него. Не можеше да няма начин да се пусне асансьорът, в случай че на някоя важна клечка й се наложеше да го използва, но като нямаше андроид…