Крес

— Странна работа, нали? Но поне не са направили някакви фантастични промени на гените й като тези на Вълка. — Трън поклати глава. — Хич не им вярвам на тези лунни учени. Горе май измислят какви ли не щуротии.

Пак мълчание, а сетне ново шумолене. Трън чу, че докторът бута към него маса или стол на колелца.

— Сигурно са използвали кръвта на щитовете, за да разработят лекарството — разсъждаваше докторът. — Но времето не съвпада. Отведоха я още преди избухването на летумозиса тук на Земята. Още преди да се знае за съществуването на болестта.

Трън нададе слух, докато несвързаните думи на доктора бавно заглъхнаха.

— А сега какво?

— Освен ако… Освен ако.

— Освен ако… какво?

— О, звезди! Ето защо им е била кръвта. Горките деца. Горкичката ми Месечинка…

Трън подпря брадичка върху дланта си.

— Добре, довършете нелепия си брътвеж и ми кажете, когато сте готов да продължим.

Отново по пода се чу тропот от търкалящи се колелца.

— Ти не я заслужаваш — каза докторът с нова острота в гласа си.

— Сигурен съм, че… хей, чакайте, какво говорите?

— Дано скоро го проумее. Нали я виждам как те гледа, но хич пет пари не давам за това.

— За кого говорим?

Нещо изтрака — докторът, както Трън прецени, беше пуснал някакви медицински инструменти върху металния поднос.

— Няма значение сега. Лягай долу.

— Спрете за миг и бъдете честен. — Трън вдигна пръст. — През нервен срив ли минавате в момента?

— Карсуел Трън — възрази му засегнато докторът. — Току-що направих важно откритие, което незабавно трябва да съобщя на император Каито и останалите земни лидери. Но това не може да стане, преди да сме свършили с целия този фарс. По мои изчисления имаме по-малко от пет минути, в които да взема необходимите стволови клетки и да ги отделя за регенериращия разтвор. Може и да не те харесвам, но добре разбирам, че сме на една страна и двамата сме заинтересувани да видим как Крес и Синдер излизат днес от двореца живи. Ще ми се довериш ли?

Трън обмисля въпроса май по-дълго, отколкото докторът искаше, после въздъхна и легна на масата.

— Готов съм, когато и вие сте готов. Но първо не забравяйте да…

— Не съм забравил. Трябва да активирам алармата, която да извести, че е избухнал летумозис. Сега.

Трън чу тихото почукване на пръсти върху нетскрийна, а след това в коридорите прогърмя ревът на сирена.

Глава четиридесет и девета

Безпокойството на Крес растеше. Кралската сватба трябваше да започне след някакви си двадесет и седем минути, а както се виждаше, стражите и охраната още си стояха по местата. На всичкото отгоре двамата с Вълка взеха да изчерпват идеите си как да не се набиват на очи, без да се налага да заемат местата си. Досега и двамата си бяха хапвали от ордьовъра със скаридите, които сервитьорите поднасяха — Крес една, Вълка шест. Един след друг се извиниха и се престориха, че ще използват тоалетните, а в действителност се помъчиха да разберат дали някой от стражите имаше загрижен вид, защото предстоеше нападение. Крес три пъти трябваше да се разсмее замечтано и да улови Вълка за ръката, за да се отърват от навъртащите се край тях обожателки. Това беше най-забележителната роля в живота й, защото Крес се смущаваше да докосва Вълка и й беше трудно да си представи как той пуска шеги.

— Май трябва да се замислим за резервен план — тихо се обади Крес, щом забеляза, че оркестърът започна да повтаря репертоара си.

— Вече го измислих — отвърна Вълка.

Тя надзърна нагоре към него.

— Наистина ли? И какъв е новият план?

— Продължаваме по стария — към контролния център на охраната. Просто ще се наложи от тук дотам да отстраня далеч повече гардове.

Тя захапа устната си — резервният план не събуди силен възторг у нея.

И тогава:

— Ето там. Виж.

Крес последва жеста му. Двамата стражи бяха допрели глави и говореха. Отличителните знаци на единия показваха значително по-висок ранг. Мъжът посочи към коридора в посока към крилото с лабораториите. Всъщност, ръката му можеше да сочи във всяка друга посока, но Крес се молеше съобщението на мъжа да се отнася за безредие в крилото с лабораториите. Това би означавало, че другите са се вмъкнали в двореца и са включили алармата.

След миг двамата охранители излязоха от балната зала.

— Мислиш ли, че са успели? — попита Крес.

— Време е да научим.

Вълка й предложи ръката си и двамата взеха да се шляят безцелно, додето излязоха в главния коридор. Никой от останалите стражи не им обърна внимание, когато завиха по един съседен коридор. Крес си повтаряше наум наизустените указания — завиваме по четвъртия коридор отдясно, покрай двора с фонтана с костенурката, после втория наляво. Сърцето й заби яростно в гърдите.