Крес

Върху много от колоните в залата бяха изваяни позлатени дракони, а по стените беше пълно с толкова букети цветя, някои високи колкото Крес, че сякаш градините вътре бяха полудели. Прозорците стигаха от пода до тавана и покрай тях стояха половин дузина клетки за птици и излагаха на показ гълъби, присмехулници и врабчета, чиято песен с обърканата си мелодия задминаваше прекрасния оркестър.

Крес се извърна с лице към Вълка, така че ако някой ги погледнеше отстрани, двамата щяха да им се видят потънали дълбоко в разговор. Той наклони главата си към нея, за да допълни маскарада, при все че вниманието му беше съсредоточено върху близкия страж.

— Нали не мислиш, че трябва… да се смесим с гостите?

Вълка набърчи нос.

— По-добре да не го правим. — Той хвърли поглед наоколо и поднесе ръката си към нея. — Но не виждам защо да не изкажем съчувствието си на птиците в клетките.

Глава четиридесет и осма

След като минаха през усойната изба, Синдер с радост откри, че тунелът за бягство подхождаше на император. Подът беше нареден с плочки, стените бяха измазани гладко с цимент и на всеки двадесет крачки светеха мъжделиви крушки. Можеха спокойно да вървят, без да се страхуват, че Трън ще се препъне в някой издаден камък.

Но въпреки това напредваха мъчително бавно и неведнъж Синдер си помисли да ги остави назад. Трън се справяше прилично и не изоставаше, но заради напредналата си възраст и късите си крака доктор Ърланд едва пълзеше, както й се струваше на Синдер. И тя би му предложила да го носи на гръб, ако не смяташе, че така ще го обиди.

Синдер не спираше да си повтаря, че и това бяха предвидили. Движеха се точно по план. Всичко щеше да бъде наред. Повтаряше си тя отново и отново.

Най-сетне тя взе да забелязва признаци, че наближаваха двореца. Хранилища, пълни с трайни продукти, бутилки с вода, оризово вино. Електрически генератори, които седяха безмълвни, неупотребявани. Просторни зали, празни, но огромни кръгли маси, неудобни на вид кресла, черни нетскрийнове, контролни табла, процесори — не бяха последният писък на модата, но бяха достатъчно нови и ставаше ясно, че ако някога потрябваха, тези аварийни тунели бяха готови за използване. Ако на кралското семейство му се наложеше да се укрива, тук членовете му можеха да останат задълго.

И не само кралското семейство, както си даде сметка Синдер, докато упорито се бъхтеха напред, подминавайки нови складове и коридори, които се разклоняваха на всички страни. Това беше лабиринт. И по всичко личеше, че имаше достатъчно място цялото правителство да заживее тук долу или поне хората, които работеха в двореца.

— Почти пристигнахме — каза тя и чрез сателитната навигация и картата върху дисплея в ретината си проследи къде се намираха.

— Чакай, я пак кажи къде сме тръгнали. Толкова отдавна напуснахме кораба, че вече забравих.

— Много смешно, Трън — и тя хвърли поглед назад. Трън вървеше с длан, опряна на стената, а доктор Ърланд се подпираше на пръчката му. Синдер се запита колко ли време беше минало, откакто Трън му я беше дал, и колко ли време беше минало, откакто задъханото хриптене на доктора беше се задълбочило. Заета изцяло с плана в главата си, тя не го бе забелязала.

Но като видя капките пот по челото на доктора, които се стичаха изпод ръба на шапката му, тя спря.

— Добре ли сте?

— Мечтая — промълви той с наведена глава. — Държа се за… опашката на една комета. Звезден прах, пясъчни дюни и… защо е толкова… дяволски горещо тук?

Синдер се почеса по врата.

— М-да. Бързо прекосихме разстоянието — излъга тя. — Защо да не си починем за минутка?

— Не — докторът поклати глава. — Моята Месечинка е там горе. Няма да се отклоняваме от плана.

Трън се приближи към тях. И той беше също толкова озадачен.

— Днес не е ли пълнолуние?

— Докторе, да не сте получили халюцинации?

Доктор Ърланд присви сините си очи към нея.

— Вървете. Идвам след вас. Вече… вече съм по-добре.

Частица от нея понечи да се възпротиви, но тя трябваше да признае, че нямаха никакво време за губене, даже и на доктора да му се искаше.

— Добре. Трън?

Той сви рамене и залюля ръката си към нея.

— Води ни.

Синдер втори път провери картата и тръгна напред, като чакаше едно от разклоненията на коридора да се покаже според указанията, които Крес й бе дала. Когато забеляза някакво стълбище, сгушено така, че да е скрито от погледа, тя забави крачка и провери къде се намираха според плана на двореца.

— Мисля, че стигнахме. Трън, внимавай къде стъпваш. Докторе?

— Отлично съм, благодаря — рече той и се хвана за кръста.