Крес

— Лабораторията е свързана с изолатор. Ще вляза в него. Не се тревожи — никой няма да се осмели да влезе, че да ме разпита. — Той свали очилата си и изтри лещите в ризата си. — Току-що установих, че имам летумозис.

Трън се хвърли назад, като че се бе изгорил, и залепи гърба си на стената, така че разстоянието помежду им не можеше да бъде по-голямо. Той изруга и отри в панталоните си дланта, с която беше пипнал доктора.

— Не се тревожи. Резултатите ти са отрицателни. Шансът да си прихванал болестта през изминалите пет минути е нищожен. — Той намести очилата на носа си. — Клетъчният разтвор се намира на шкафа вляво от теб, увит е в кърпа. До него има портскрийн. Дай ги на Крес, тя ще ти помогне. — Гласът му се запъна и той потърси клавиатурата. Откакто беше напуснал, кодът не беше променян.

Щом докторът отвори вратата, лампите в изолатора светнаха. Прозорецът, който разделяше стаята, беше от специалните — направен така, че пациентите да не виждат медицинските работници, докато им взимат проби.

Докторът никога не беше заставал от тази страна на стъклото.

— Карсуел Трън?

Старият мъж се извърна назад и видя, че Трън още стои залепен за стената, но страхът беше слязъл от лицето му и на негово място се четеше решителност и състрадание.

— Да?

— Благодаря ти. Задето си се грижил за нея в пустинята. — Той сви вежди. — Но да знаеш, пак не я заслужаваш.

Преди Трън да успее да отговори, доктор Ърланд влезе в изолатора и се затвори в него — мигновено, непристъпно, задушаващо, окончателно.

Глава петдесет и трета

Крес се радваше, че Вълка явно бе запаметил схемата на двореца по-добре от нея, защото с цялото това тичане нагоре-надолу по стълбите — тук завой, там направо по коридора — тя напълно се изгуби. Но той от друга страна и за миг не показа колебание, докато тичаха по изоставените коридори.

— Точно навреме — измърмори Вълка под носа си, когато завиха зад поредния ъгъл. Той улови Крес за ръката и я дръпна, преди да се блъсне в Синдер, Ико и безжизнения мъж, който висеше помежду им.

— Охо, здравейте, странници — поздрави ги Ико.

Вълка кимна първо към Синдер, после и към приспания император.

— Помислих си, че това ще да е от одеколона му. Нужда от помощ?

Нито Синдер, нито Ико възразиха, когато Вълка се наведе и метна Каи през рамо. Крес щеше да остане далеч по-впечатлена, ако не беше толкова паникьосана, объркана и пълна с пулсиращ адреналин.

— Лабораториите са насам — каза Синдер и ги поведе. Крес вдигна полите си и забърза след нея. — Имаше ли изненади?

— Дотук не — отвърна Крес. — А при вас?

Синдер поклати глава, докато тичаха по въздушния мост към крилото, където се намираше лабораторията.

— Мина без изненади. Но имаше много от… това.

Един дворцов страж изникна пред тях, стиснал пистолета си.

— Спрете на…!

Думата застина на устните му, а лицето му стана безизразно. Ръцете му се отпуснаха до тялото и пистолетът падна на пода. Крес ахна, но Синдер я издърпа покрай зашеметения мъж, без да намалява крачка.

— Леле! — задъхано рече Крес. — Хубаво е, че си се упражнявала.

— Ако това беше причината да се получава с такава лекота — отвърна тя и поклати глава, докато завиваха зад следващия ъгъл. — Вълка поне се съпротивляваше. Трябваше да се напъна малко. Но земляните… с тях е толкова лесно. — Синдер преглътна. — Ако Левана стане императрица, Земята няма никакъв шанс.

Стигнаха до асансьорите и Крес въведе кода за достъп.

— В такъв случай — каза тя и се усмихна уморено, — добре че няма да стане императрица.

Всички задружно въздъхнаха, щом се натъпкаха в асансьора. Нервите на Крес искряха като милиони електроди. Гърбът на скъпата й рокля беше прогизнал от пот. Беше капнала от всичкото това тичане по стълбите и от страха, но поне за кратко можеха да спрат, да си поемат дъх и да се подготвят за онова, което предстоеше. Крес не се сдържа и крадешком погледна с любопитство мъжа, преметнат през рамото на Вълка. Императорът.

Години наред тя беше шпионирала него и баща му и неведнъж си бе представяла, че го среща очи в очи, но във въображението й срещата им никога не е бивала при подобни обстоятелства.

Щом асансьорът взе да намалява, Вълка се наежи.

— Никак не са малко.

— Знаехме, че няма да са малко — каза му Синдер. — Дано Трън и докторът са готови.

Крес отстъпи назад, доволна, че Синдер и Вълка стояха между нея и онова, което ги чакаше в коридора. Ико се наклони към нея и й каза:

— Роклята ти стои чудесно. Синдер, я виж Крес, не е ли красива?

Асансьорът спря и Синдер въздъхна.

— Ико, щом всичко свърши, започваме да работим относно това доколко са уместни забележките ти в един или друг случай.

Вратите се плъзнаха встрани и пред тях се показаха десетки мъже в златисточервената униформа на дворцовата стража.

— И нито един андроид сред тях — измърмори Синдер. — С Каи трябва да обсъдим надълго и широко охраната в двореца. — Тя излезе в коридора. — Вие — нареди тя, без да посочва към никого определено, доколкото Крес видя — вече сте личната ми охрана. Направете бариера.