Крес

— Хиацинт… подготви се за излитане… веднага! — викна Синдер към кораба. — Тук… — Думите й секнаха, тя забави крачка и накрая спря. Крес ахна, сключи ръце около ръката на Трън и го задържа.

На върха на рампата в товарното се показа фигура. Бялата дреха и широките ръкави й придаваха вид на призрак, който обитаваше кораба им, спираше пътя им към свободата.

Инстинктът на Крес пищеше в ушите й да бяга, да се скрие колкото се може по-надалеч от господарката Сибил.

Но когато хвърли поглед назад, Крес видя, че чародейката не беше сама. Шестима лунни стражи се бяха насъбрали зад гърба им, отрязвайки пътя им към асансьора, който и без друго нямаше да проработи — Крес го бе програмирала да се изключи веднага щом се качат на покрива, за да не може никой да ги последва. Асансьорът нямаше да проработи, докато таймерът, който беше настроила в главния компютър на охраната, не свършеше броенето и системата не се рестартираше сама.

Което означаваше, че нямаше накъде да бягат. Нямаше къде да се скрият. Намираха се на четиридесет крачки от кораба си, а бяха в капан.

Мимолетното въодушевление на Синдер се изпари, когато видя чародейката. Трябваше да я усети още в самото начало — и нея, и стражите, преди още да е слязла от асансьора, но се бе замаяла от успеха. Беше си повярвала и ето ги сега обградени.

— Каква мила среща — обади се Сибил, докато ръкавите й плющяха на вятъра. — Ако знаех, че всички сами ще ми паднете в ръцете, нямаше да губя толкова енергия в опит да ви намеря.

Синдер се опита да не изпуска Сибил от очи, докато прецени съюзниците си. Вълка стоеше малко по-напред от нея и ръмжеше, оставяйки Каи на земята. Макар че не показваше да изпитва болка, тя видя малкото петънце кръв върху ризата му — шевовете сигурно се бяха скъсали, отваряйки наново раната.

Ико се намираше близо до него и единствена тя не бе запъхтяна.

Крес и Трън бяха отляво на Синдер. Трън имаше пръчка, помисли си тя, а сигурно и пистолетът още е у него. Но той и Вълка лесно можеха да се превърнат в проблем, в оръжия, с които чародейката ще си поиграе, за разлика от Крес и Ико, които не можеха да бъдат контролирани.

— Колко са? — попита Трън.

— Господарката Сибил е пред нас, а зад гърба ни има шестима лунни стражи.

След известно колебание Трън кимна.

— Поемам риска.

— Колко очарователно — рече Сибил и наклони глава на една страна. — Малкото ми протеже е било прието в компанията на киборги, андроиди и престъпници — отрепките на земното общество. Съвсем подходящо за един ненужен щит.

С крайчеца на окото си Синдер забеляза как Трън застава като преграда между Крес и чародейката. Но момичето вдигна брадичка с уверен поглед, какъвто Синдер не беше виждала досега.

— Говорите за безполезния щит, който тъкмо прекъсна връзката с вашите наблюдателни устройства в двореца, така ли?

Сибил цъкна с език.

— Арогантността не ти подхожда, мила. Какво ме е грижа, че връзката е прекъсната? Скоро дворецът ще стане дом на кралица Левана. — Тя кимна. — Стражи, не докосвайте Негово Величество и войника. Убийте останалите.

Синдер чу тежките ботуши, шумоленето на униформите, щракането на пистолетите, извадени от кобурите. Тя отвори мислите си към тях. Шестима лунитяни. Шестима лунни стражи, точно като Хиацинт — научени да държат съзнанието си отворено. Научени да бъдат кукли на конци.

Синдер опипа да намери електрическия пулс наоколо им. Едновременно и шестимата мъже се завъртяха към ръба на покрива и с все сила захвърлиха пистолетите си. Шестте пистолета изчезнаха и изтрополиха някъде по керемидите на покривите отдолу.

Сибил се изсмя пронизително — най-невъздържаният смях, който Синдер беше чувала от нея.

— Виждам, че си понаучила някои неща от последния път, когато се срещнахме. — Сибил слезе по рампата. — Но да овладееш шепа стражи, не е голям подвиг. — Погледът й светна към Вълка.

Синдер заряза стражите и като се подготви за острата болка в главата, която я завладяваше всеки път, щом поемеше контрол върху Вълка, тя се протегна към него. Но болката не дойде. Съзнанието на Вълка вече се бе затворило за нея, като че някой беше заключил изтерзаната му енергия в гробница.

Тогава той се извърна към нея с разкривено от див глад лице.

Синдер изруга и отстъпи крачка назад. Припомни си всичките им двубои в товарното, но в този миг Вълка се нахвърли отгоре й.

Синдер се сниши, протегна напред ръце към корема му и като използва инерцията му, преметна го над главата си. Той падна леко на крака, завъртя се обратно и с кос удар се прицели в челюстта й. Синдер парира удара с металната си ръка, но от силата му загуби равновесие и падна на твърдия асфалт на площадката за кацане. Сложи двете си ръце на земята и замахна с пета към тялото на Вълка. Уцели раната му. Мразеше се заради постъпката си. Той изръмжа от болка и залитна крачка назад.

Синдер скочи на крака. Задъхваше се. Предупрежденията наводняваха дисплея й.

Вълка облиза устни и се приготви отново да я нападне. Оголи зъбите си и те пробляснаха.