Крес

Осем мъже се приближиха към тях и в синхрон като роботи образуваха стена между тях и колегите им. В очите на останалите се появи объркване. Синдер издаде напред ръката си с дланта нагоре и един от стражите сложи в нея пистолет с дръжката напред. Със студено равнодушие тя го насочи към главата на Каи.

— Ако някой посмее да ни попречи, императорът е мъртъв. Хайде, движете се.

Осемте мъже от личната им охрана оформиха защитен кръг около тях и Крес заедно с другите беше подкарана към лабораторните стаи. Когато стигнаха шестата врата, Синдер потропа, използвайки специалния сигнал, който си бяха измислили. Вратата се отвори почти мигновено. Целият пламнал, насреща им се мръщеше Трън. В едната си ръка държеше пръчката, а в другата някакъв вързоп. Превръзката все още закриваше очите му.

— Докторът няма да дойде — рече той.

Мълчание, после Синдер попита:

— Какво говориш? Как така няма да дойде?

Той посочи с ръка назад към лабораторията и всички се намъкнаха вътре, като оставиха отвън слисаните кукли на конци, чиито мозъци Синдер бе овладяла. В стената беше разположен прозорец, през който се виждаше един стерилен изолатор. Докторът седеше върху масата за прегледи, главата му висеше отпусната, а в ръцете си въртеше шапката си. Синдер изръмжа, отиде решително до прозореца и затропа тежко с юмрук. Докторът вдигна глава. Рошавата му посивяла коса стърчеше на всички страни.

Синдер сграбчи микрофона от бюрото, натисна копчето и извика:

— Нямаме време за това! Излизайте отвътре!

Докторът само се усмихна печално.

— Синдер — обади се Трън с тягостен глас, какъвто Крес не беше чувала преди. — Болен е от чумата.

Стомахът на Крес се сви, а Синдер се олюля назад. Докторът приглади косата си.

— Всички ли се върнахте живи и здрави? — попита той. Гласът му идваше до тях през някакъв говорител на стената.

Синдер не можа да отговори веднага и чак след малко отвърна, като се запъваше:

— Да. Всички, без вас.

Нечия ръка докосна Крес по главата. Тя възкликна и се отдръпна, но Трън вече я бе прегърнал през раменете и я притискаше до себе си.

— Само проверявам дали си ти — прошепна той.

Крес погледна нагоре към профила му. Часовете, които бяха прекарали отделени един от друг, й се струваха като дни и тя осъзна, че на мястото на доктора лесно можеше да бъде Трън. И Крес се сгуши още по-силно в прегръдката му.

— Съжалявам — рече отривисто докторът, сякаш беше чакал да произнесе тези думи. Седнал на масата, с издълбано от бръчките лице, той изглеждаше по-крехък от всякога. — Госпожице Лин. Господин Вълк. — Възрастният мъж въздъхна. — Кресънт.

Очите й се разшириха. След Сибил никой не я бе наричал така. Откъде знаеше докторът? Името беше често срещано на Луна. Сигурно се е досетил случайно.

— По един или друг начин нараних всекиго от вас. И поне отчасти съм бил отговорен за някоя трагедия в живота ви. Съжалявам.

Крес преглътна и дълбоко в стомаха си усети разкаяние. Синината от нейния удар още стоеше на лицето на доктора.

— Направих някои важни открития — каза старият мъж. — Колко време имате?

Ръката на Синдер стисна здраво микрофона.

— Очакваме Хиацинт да пристигне след шест минути.

— Ще стигнат. — Мъката застина върху лицето на стария човек. — Негово Величество с вас ли е?

— В безсъзнание е — обясни Синдер.

Ърланд вдигна вежди едва забележимо.

— Разбирам. Ще му предадете ли тогава едно съобщение? — Преди Синдер да успее да му отговори, докторът си нахлупи шапката и пое дълбоко въздух. — Чумата не е случайна трагедия. Това е биологична война.

— Какво? — Синдер стовари ръцете си върху бюрото. — Какво искате да кажете?

— Поне от шестнадесет години насам, ако не и повече, лунната корона използва антителата в кръвта на ненадарените, за да създаде лекарство. Но преди шестнадесет години летумозисът дори не съществуваше, а това означава, че и той е бил произведен в някоя лунна лаборатория. Лунитяните са искали да отслабят земляните, да ги направят зависими от своето лекарство. — Той се потупа по гърдите, сякаш търсеше нещо в джоба си, но после явно осъзна, че то не е там. — А, да, вярно. Посочил съм разкритията си в портскрийна, който е у господин Трън. Моля ви, предайте го на Негово Величество, когато дойде на себе си. Земята трябва да знае, че тази война не е започнала със скорошните нападения. Тази война тече под носа ни повече от десетилетие и аз се боя, че Земята губи.

Последва мълчание, което ги задушаваше. Синдер се наведе над микрофона.

— Няма да загубим.

— Вярвам ви, госпожице Лин. — Дъхът на доктора потрепери. — А сега… Крес би ли дошла по-наблизо, моля те?

Крес се скова. Притисна се към Трън, когато всички се обърнаха към нея, и само нежното му побутване отлепи краката й от пода. Тя се приближи бавно до прозореца, който ги отделяше от изолатора. Едва когато застана пред микрофона, тя разбра, че прозорецът гледаше само в едната посока. Крес виждаше доктора, но от другата страна той гледаше собственото си отражение.

Без да сваля любопитния си поглед от Крес, Синдер се покашля:

— Тя е тук.

Трогателна усмивка се помъчи да се появи на устните на доктора, но не успя.