Крес

— Чудесно! Но ако позволите да ви дам съвет — другия път не се бавете толкова. — Ърланд въздъхна, хвърли спринцовката върху малкото писалище и изгледа намръщено изпадналия в безсъзнание мъж. По бинта под лопатката на Вълка бе започнала да се просмуква кръв. — Май засега ще е най-добре да го държим упоен.

— Да, така ще е най-добре.

Докторът сви устни, а бръчките прорязаха лицето му.

— Имате ли още от упоителните стрелички, които ви дадох?

— О, хайде стига — с усилие на волята Синдер се изправи, макар че краката й още трепереха. — Знаете ли колко пъти оттогава до днес едва не умрях? Отдавна ги свърших.

— Ще ви направя още малко. — Докторът прочисти гърлото си. — Имам усещането, че ще ви потрябват.

Глава тридесета

Крес си подсушаваше косата с кърпа, тананикаше си и се радваше, че вече няма какво да й тежи. Излезе от банята преобразена — от търкането кожата й беше порозовяла, освен това бе успяла да изчисти почти всичката мръсотия изпод ноктите си. Стъпалата и вътрешната страна на бедрата още я боляха, но тези оплаквания бяха нищо и никаква работа в сравнение с неочаквания разкош. Мека кърпа. Къса, чиста коса. И толкова много вода, че и за една година нямаше да може да я изпие. Или поне дългият й душ я накара да си мисли, че водата щеше да тече безкрайно.

Крес огледа купчината с дрехи, но изпита отвращение при мисълта пак да ги облече. Трън още не се бе върнал, затова тя дръпна едно от одеялата на леглото и се уви в него. После взе да подритва краищата и така се доближи до нетскрийна на стената.

— Екран, включи се!

Беше настроен на програма с анимации, на която се виждаше как оранжеви октоподи и сини деца танцуваха на някакви техноритми. Крес смени на местния новинарски канал, после отвори нова кутия в ъгъла, за да провери координатите им в глобалната система за позициониране.

Куфра — търговски град в източния край на Сахара. Крес увеличи картата и се опита да определи мястото, където беше паднал сателитът, макар че й беше трудно да прецени точно какво разстояние бяха изминали. Сигурно беше по-малко и от половината на онова, което на нея й се струваше. Но колкото и да търси сред обширните, открити пясъци, не намери нищо ни на север, ни на запад.

Момичето потрепери, като си помисли, че за малко не бяха станали храна на лешоядите.

Тя затвори картата и взе да съчинява стратегия как да се свърже с Рампион. Макар че ДИРКОМА вече не беше у тях, това не означаваше, че Рампион беше съвсем неоткриваем. Със или без проследяващи устройства, корабът все щеше да има някаква система за връзка и протоколен адрес. Би могла да проникне в компютърната система на армията и да проследи първоначалния мрежови ПА на кораба, но това щеше да е чиста загуба на време. Ако беше чак такава детска игра, Републиката щеше да се е свързала с Рампион, още щом са определили кой кораб издирват.

А това означаваше, че адресът е бил сменен, и то вероятно скоро след дезертирането на Трън.

Което на свой ред означаваше, че системата за автоматичен контрол също е била сменена. Оставаше й да се надява, че Трън ще знае нещо по въпроса откъде и кога е била купена или с каква програма е била заменена.

Но ако не знаеше нищо, тогава… ами тогава щеше да се наложи да прояви малко въображение.

Но сега нямаше смисъл да се тревожи за това. Най-напред — най-важното.

Трябваше да се увери, че на кораба ще има някой, с когото да установи контакт.

И Крес започна с прегледа на новините. Тя набързо потърси и разбра, че с днешна дата медиите на Земята не знаеха нищо повече за местонахождението на Лин Синдер от онова, което знаеха и преди пет дни.

— … лунен сателит…

Крес се заслуша в говорителя, който бръщолевеше на чужд език — вероятно езика, на който керванджиите първо им бяха заговорили. Момичето се намръщи и си помисли, че само й се бе счуло. Но като се вгледа в устните на мъжа, й се стори, че чува Сахара и пак лунен.

— Пусни превод с говор на универсалния език.

Езикът се смени, а на мястото на говорителя се показа репортаж за огромна пустиня, ужасно позната й пустиня. И точно по средата на пустинята се намираха останките, които тя и Трън бяха изоставили. Сателитът й, все още прикачен към унищожения лунен кораб, а зад него се изпъваше и парашутът. Един огромен квадрат бе изрязан от плата.

Крес преглътна с мъка.

Не след дълго същината на историята се изясни. Мнозина свидетели бяха забелязали, че нещо пада от небето — яркият пламък се видял на север чак на Средиземноморието, а два дни след това открили и сателита. Нямаше никакво съмнение, че е бил направен от лунитяни. Нямаше никакво съмнение, че някой е оцелял и изоставил руините, взимайки толкова запаси от храна и вода със себе си, колкото могъл да носи.

Властите още претърсваха пустинята. Те не знаеха колко оцелели търсят — един или повече, но знаеха, че търсят лунитяни. При обтегнатите отношения между Луна и Земя бяха решени да издирят бегълците на всяка цена, защото не искаха да предизвикат гнева на кралицата.

Крес зарови ръце в мократа си, чорлава коса.

Последствията се заредиха скоростно едно след друго.