Крес

Крес му каза къде са, а Трън, след като бутна на земята един неразпечатан сапун, намери чиста кърпа и я намокри с вода от чешмата.

— Аз ще сляза до фоайето за малко — каза той и прокара кърпата през лицето си, оставяйки чисти следи върху мръсотията.

— Защо?

— Ще видя дали няма да мога да науча нещо повече за това място. Ако намерим някой от изостаналите квартали, ще е чудесно, защото Синдер и останалите могат да дойдат да ни вземат оттам… но първо трябва да се свържем с тях.

— Ако ми дадеш една минутка, аз ще… — Крес млъкна, зяпнала Трън, който си сваляше ризата. Сърцето й заседна в гърлото, докато го наблюдаваше — той изстиска кърпата, после си изми целите ръце, врата, гърдите и подмишниците. Остави кърпата настрана, сложи шепите си под чешмата и приглади с вода косата си.

Пръстите й потръпнаха от внезапното, неустоимо желание да го докосне.

— Няма нужда — каза той, сякаш тя не бе изгубила способността си да образува смислени изречения. — Ще донеса малко храна и за двама ни.

Крес се плисна с вода, за да накара ума си да се съсредоточи.

— Но нали каза, че в града човек има в какво да се спъне. Затова не бива да те оставям. И… не искаш ли да дойда с теб?

Ръката му опипа стената, докато накрая намери една от провесените кърпи. Той я дръпна от поставката и енергично затърка лицето и косата си, така че тя щръкна нагоре.

— Няма нужда. Няма да се бавя.

— Но как ще…

— Спокойно, Крес, ще се оправя. А ти в това време може да погледнеш нетскрийна и да видиш дали няма да измислиш някакъв начин да се свържем с екипажа. — Той грабна ризата си от плота на мивката, изтръска я хубаво, така че навсякъде се разхвърча пясък и прахоляк, а после я надяна през главата. Завърза цветната кърпа на очите си. — Кажи ми честно, приличам ли ти на известен и издирван престъпник?

Той зае поза като за снимка и се усмихна ослепително. И Крес трябваше да признае, че с рошавата си коса, мръсните дрехи и превръзката на очите той беше направо неузнаваем, съвсем различен от затворническата снимка. Но пак по необясним начин си оставаше вълнуващо красив. Крес въздъхна.

— Не, не приличаш.

— Добре. Докато съм долу, ще гледам да намеря чисти дрехи и за двама ни.

— Сигурен ли си, че ще се оправиш без мен?

— Аз доста преувеличих трудностите по-рано днес. Намираме се сред цивилизация. Тук владея нещата.

Самото очарование, Трън й изпрати въздушна целувка и излезе.

Глава двадесет и девета

Синдер отстъпи назад от тромавия корпус на Рампион, заслони очи с ръка и огледа немарливата работа. Хиацинт се беше покатерил на една от скърцащите метални стълби, които хората от града им бяха донесли, и продължаваше да боядисва, каквото беше останало от неповторимата украса на кораба — полегналата гола девойка, талисмана, който Трън сам беше нарисувал още преди Синдер да го срещне. В самото начало тя не бе харесала рисунката, но сега се натъжи, задето я бяха заличили — сякаш изтриваше част от Трън, част от спомена за него. Но в медиите се бе прокраднал слух, че издирваният кораб има много издайнически белег, и те не можеха да оставят нещата така.

Синдер отри потта от челото си и огледа внимателно останалата част от работата. Боя за целия кораб нямаха, затова бяха решили да се съсредоточат върху основния страничен панел на рампата, който беше огромен. Така щяха да създадат впечатлението, че го бяха подменили целия — нещо, което беше често срещано, а иначе, ако опитаха да скрият само рисунката, начинанието им щеше да се обезсмисли.

За беда, повече боя се разля по прашната земя и по хората от града, които се бяха стекли на тълпи да им помагат, отколкото по кораба. Синдер също имаше засъхнала боя по врата, по слепоочията, на сплъстени буци в косата си, между пръстите на металната си ръка, но за разлика от мнозина от помощниците си беше сравнително чиста. Децата, които отначало се втурнаха с мерак да помагат, скоро обърнаха всичко на игра и взеха да се състезават кой ще боядиса тялото си така, че да прилича най-много на киборг.

Беше странна чест. Откакто Синдер бе пристигнала, това подражание се забелязваше все повече и повече. На гърбовете на тениските имаше рисунки на биоелектрически гръбначни стълбове. Хората украсяваха обувките си с парченца от различни метали. На герданите си окачваха шайби и гайки от една минала епоха.

Дори едно момиче с гордост показа на Синдер новата си истинска татуировка — жици и стави на робот покриваха кожата на лявото й стъпало. Тя се бе усмихнала неловко, но не се поддаде на порива да каже на момичето, че татуировката не е кибернетично точна.

Синдер не се чувстваше добре от това внимание. Не че не беше поласкана, но просто не беше привикнала на него. Не беше привикнала непознати хора да я приемат, а още по-малко да я ценят. Не беше привикнала да се възхищават от нея.

— Ей, мелези, гледайте да не излизате от линиите!

Синдер вдигна глава, а в това време Хиацинт тръсна четката си и посипа с пръски черна боя трите деца под него. Те се разпищяха, смеейки се, и хукнаха да се скрият под кораба.