Крес

Джина се приближи до едно момиче, седнало зад писалището, и двете заговориха на техния език. После Джина се обърна към тях:

— Ще запишат стаята на сметката ви. Тук имат малка кухня — поръчвайте си всичко, от което имате нужда. Сега тръгвам, че имам работа, но щом ми остане време, ще ти потърся обувки.

Крес й благодари няколко пъти, докато Джина накрая си тръгна, за да си върши работата.

— Осма стая, на горния етаж — каза им служителят в хотела и подаде на Крес малка пластина с вграден в нея сензорен ключ. — Моля, заповядайте на състезанията ни по роял, които се провеждат всяка вечер в ресторанта в лобито, от ваше ляво. Първите три ръце са безплатни за гости.

Трън килна глава към ресторанта.

— Не думай!

Крес огледа играчите, които се бяха насъбрали край масата.

— Искаш ли да отидем да погледаме?

— Не сега. Хайде да видим къде е стаята ни.

На втория етаж Крес намери вратата, на която с черна боя беше написано 8. Щом прокара пластината и отвори, погледът й кацна първо на леглото до стената с кремав тюл, който се спускаше от четирите високи колони. Възглавниците и завивките имаха златна бродерия и пискюли и освен че бяха по-натруфени от чаршафите, с които беше свикнала на сателита, бяха и безкрайно по-примамващи.

— Описвай — каза Трън и затвори вратата.

— Ами — Крес преглътна, — имаме си… легло.

— Моля? — Трън ахна шумно. — Дали са ни стая с легло?

— Исках да кажа, че е само едно — и Крес се навъси.

— Скъпа, ние сме женени. — Той тръгна из стаята и след малко пръчката му се удари в писалището.

— Има и малко писалище — обади се Крес. — А над него има нетскрийн. А ето го и прозореца. — Тя дръпна завесите. Косото слънце преряза пода. — Оттук се вижда цялата главна улица.

Крес чу някакъв тъп звук и се обърна. Трън беше изхлузил обущата си и се бе проснал на леглото като орел с разперени крила. Тя се усмихна и малко й оставаше да изпълзи до него, да сгуши главата си на рамото му и да заспи за дълго, много дълго време.

Но имаше едно нещо, което Крес искаше дори повече. През другата врата на стаята се виждаше мъничка порцеланова мивка и старомодна вана с крачета.

— Ще си взема вана.

— Добра идея. И аз.

Крес ококори очи, а Трън вече се смееше. Той се повдигна на лакът и като размахваше пръсти във въздуха, каза:

— Не едновременно с теб. Когато ти свършиш, тогава.

— Добре — промърмори Крес и се вмъкна в банята. Тя може и за първи път да влизаше в баня на Земята, но знаеше достатъчно, че да разбере едно — тази тук не беше върхът на технологичните постижения в областта на тоалетните. Малката лампа на тавана се включваше от истински ключ на стената, не с компютър, а чешмата имаше две кранчета за топлата и студената вода, целите в засъхнали капки. Душът представляваше огромен метален диск, монтиран над отделната вана, но с годините голяма част от белия порцелан беше изпочупен и разкриваше черния чугун отдолу. На една пръчка бяха провесени меки бели хавлиени кърпи, чието състояние беше далеч по-добро от кърпите, които Крес ползваше на сателита.

Момичето свали дрехите си и въздъхна няколко пъти от удоволствие. Долният кат дрехи беше залепнал за тялото от пот и мръсотия. Превръзките на краката й бяха пълни с пясък и засъхнала кръв, но мехурите бяха изчезнали и сега имаше само нежни розови петна. Крес захвърли всичко на купчина на пода и пусна водата. От силната струя потече студена вода. Щом привикна, Крес се пъхна под душа и установи, че водата действа учудващо приятно на изгорялото й лице и изгорелите й крака.

Водата бързо се затопли и скоро около Крес се надигна облак от пара. Тя намери един сапун, опакован във восъчна хартия, и измуча от удоволствие. Седна във водата и си насапуниса косата, като все се дивеше колко беше къса, лека и как лесно се миеше.

Както се киснеше във ваната, тя взе да си тананика, представяйки си, че любимата й оперна музика гърми от колоните на сателита. Обгражда я и я извисява. Тихото й тананикане прерасна в пеене със странни, чужди думи. Крес изпълняваше една от любимите си бавни италиански опери, а където забравяше думите, си тананикаше. До края на песента Крес сияеше от щастие под водната струя.

Тя отвори очи. На вратата на банята се беше облегнал Трън. Крес се дръпна към дъното на ваната и се уви с ръцете си. На пода се изплиска каскада от вода.

— Капитане!

— Къде се научи да пееш така? — Усмивката на Трън се разшири.

— Аз… аз не… — Лицето й пламна. — Без дрехи съм!

Трън вдигна вежди.

— Да, знам — и той посочи очите си. — Няма нужда да ми го натякваш.

Крес сви пръстите на краката си на дъното на ваната.

— Не трябва… не трябва да…

Той вдигна ръце.

— Добре, добре, извинявай. Но да знаеш, Крес, че пееш много хубаво. Наистина. На какъв език беше?

Въпреки парата Крес потрепери.

— На староиталиански. Но не знам какво означават всички думи.

— Аха. — Той се обърна към мивката. — Ами… хареса ми.

Ужасният срам започна да я напуска, когато Крес видя как Трън взе да опипва за кранчетата.

— Виждаш ли някакви кърпи?