Крес

Крес отвори очи. Пред нея няколко скупчени палми светеха в оранжево от трепкащата светлина на огъня и тя чу пращенето и пукането на искрите, но шумът сякаш идваше от много далеч.

— Какво искаш да кажеш?

— Мислих върху онова, което ми каза в пустинята. Според мен всичко е било от треската. Но трябва да знаеш, че аз имам навика да говоря, без да мисля, а ти нали отскоро си на Земята, та… — Той замълча, а прегръдката му се стегна около кръста й. — Ти си очарователно мила, Крес. Не ми се иска да те нараня.

Тя преглътна и изведнъж се почувства, като че устата й се бе напълнила с тебешир. Никога не си бе помисляла, че сърдечни думи като тези могат и да жилят. И не можеше да се отърси от усещането, че комплиментът му не означаваше онова, което на нея й се искаше да означава.

Крес отлепи главата си от рамото му.

— Ти ме имаш за наивна.

— Да, малко — призна той, и то така делово, че това не й се стори толкова обидно, колкото когато я нарече „мила“. — Но преди всичко смятам, че аз не съм най-подходящият човек, който би могъл да ти покаже добротата на човешкия род. Не искам да останеш разочарована, когато проумееш този факт.

Крес сключи ръце в скута си.

— Аз знам, че ти си по-добър, отколкото сам вярваш, капитан Трън. Знам, че си умен. И смел. Внимателен, грижлив…

— Чаровен.

— … чаровен и…

— Обаятелен.

— … обаятелен и…

— Красив.

Тя стисна устни и го изгледа, но подигравателната му усмивка беше заличила всеки намек за искреност.

— Извинявай. Моля те, продължи.

— И може би по-суетен, отколкото си вярвала.

Трън отметна глава назад и се разсмя. Сетне за нейна изненада той протегна ръка и взе нейната, без да отмества другата от кръста й.

— Скъпа моя, за твоя ограничен социален опит ти си наистина отличен познавач на човешката природа.

— Не ми трябва опит. Може да опитваш да се скриеш зад лошата си репутация и престъпните си авантюри, но аз знам истината.

Все още сияещ, той я сръга лекичко с рамото си.

— И истината е, че отвътре аз съм чисто и просто един сантиментален, нещастно влюбен романтик, нали?

— Не… — Крес заби пръстите си в пясъка. — Истината е, че си герой.

— Герой ли? Че това е даже още по-хубаво!

— И е самата истина!

Той дръпна ръката на Крес и скри лицето си зад нея. Хрумна й, че за него целият този разговор беше само шега. Но как беше възможно да е толкова сляп?

— Крес, убиваш ме. Кога си ме видяла да направя нещо, което може да мине за героично? Спасяването ти от сателита беше идея на Синдер, а ти беше тази, която пусна парашута, за да не се разбием в Земята, ти ни изведе от пустинята…

— Аз говоря за друго. — Крес дръпна ръката си. — Какво ще кажеш за онзи случай, когато си опитал да набереш средства за възрастни хора, за да могат те да получат андроиди асистенти? Тази постъпка е била героична! А ти си бил само на тринайсет!

Усмивката на Трън изчезна бавно.

— Ти откъде си научила за това?

— Направих проучване — каза тя и скръсти ръце. Трън се почеса по брадичката — за миг самоувереността му беше разклатена.

— Добре, ето истината — каза той бавно. — Откраднах колието от майка си и се опитах да го продам. Когато ме заловиха, реших, че няма да ме накажат, ако си помислят, че съм го откраднал за някое добро дело. А след като, така или иначе, трябваше да върна парите, нямаше вече никакво значение. Затова съчиних цялата история — уж парите са ми трябвали за благотворителност.

— Но… — Крес се намръщи, — ако това е истина, тогава за какво ти бяха тези пари?

Трън въздъхна замечтано.

— Щях да си купя състезателен кораб. „Неонова искра 8000“. Божичко, толкова го исках!

Крес примигна. Състезателен кораб ли? Играчка?

— Добре — съгласи се тя и задуши нотката на разочарование. — Ами какво ще кажеш за онзи случай, когато си освободил тигъра от зоологическата градина?

— Гледай ти. Наистина ли смяташ това за геройство?

— Тигърът е бил тъжен, нещастен. Цял живот е бил затворен в клетка. Ти си изпитал съчувствие към него.

— Не точно. Аз отраснах с котки роботи, а не с истински домашни любимци и си помислих, че ако го пусна навън, той ще изпълнява покорно всеки мой каприз, а аз ще мога да го заведа с мен на училище и ще стана страхотно известен, защото съм момчето, което си има тигър за домашен любимец. — Трън размахваше ръка във въздуха, за да илюстрира историята си. — Разбира се, още щом тигърът излезе и всички хукнаха презглава да си спасяват кожите, аз разбрах каква глупост съм извършил. — Той се облакъти на коляното си и подпря брадичка на ръката си. — Тази игра ми харесва. Какво друго си открила?

Крес чувстваше как житейската й философия се разпада. Толкова много време беше прекарала да претърсва внимателно досието му, да оправдава грешките му, убедена, че тя единствена познаваше истинския Карсуел Трън…

— Ами Кейт Фалоу? — каза тя и почти се ужаси от отговора му.

— Кейт Фалоу… — Трън наклони главата си на една страна. — Кейт Фалоу…

— Бил си на единайсет. Някакъв ваш съученик откраднал портскрийна й, а ти си я защитил. Опитал си се да й го върнеш.

— О, тази Кейт Фалоу! Уха! Когато правиш проучване, не си играеш, а?