Крес

Научеха ли керванджиите за падналия сателит, те бързо щяха да се усъмнят, че оцелелите са Крес и Трън. Щяха да ги предадат на властите, а те щом видеха Трън, на секундата щяха да го разпознаят.

Но не бяха само керванджиите. В такъв момент всички хора ставаха подозрителни към непознати.

И тогава — светлина сред паниката!

Ако Лин Синдер научеше за катастрофата, тогава тя също щеше да се досети какво се е случило. Щеше да се досети, че Трън и Крес са живи. И екипажът щеше да долети и да ги прибере.

Въпросът беше кой ще ги открие пръв.

Крес скочи от стола, метна набързо мръсните си дрехи, като не обръщаше внимание как дращеха по кожата й.

Трябваше да уведоми Трън.

Като си отваряше очите на четири, тя се промъкна по коридора, стараейки се да се държи естествено, без много да знае какво точно представляваше „естественото“. Вече беше наясно, че светлата й коса и кожа се набиваха на очи тук, а не искаше да предизвиква повече внимание от необходимото.

Шумът от салона на хотела отекваше по стълбите. Смях, гръмогласен говор и звънтене на чаши. Крес надникна иззад парапета. Множеството бе станало четири пъти по-голямо, откакто бяха се качили в стаята си — явно по това време хората обичаха да излизат навън. Мъже и жени се навъртаха в бара и край масите за карти, като похапваха от купите сушени плодове.

Тълпата около една ъглова маса викна от радост и Крес с облекчение видя там Трън, с кърпата на очи и с карти в ръка. Тя се промъкна към него през множеството, а устата й се напълни със слюнка от непознати пикантни миризми.

Множеството се разтвори и Крес се вцепени.

В скута на Трън седеше жена. Беше красива като от драмите по мрежата, имаше топла мургава кожа и пълни устни, а косата й се спускаше на множество дълги, тънки плитки, боядисани в различни нюанси на синьото. Носеше обикновени къси панталонки тип каки и блуза, но дрехите й стояха някак елегантно.

И освен това имаше най-дългите крака, които Крес бе виждала някога.

Жената се приведе напред и бутна купчина пластмасови чипове към един от другите играчи. Трън изви глава назад и се засмя. Той взе един от малкото чипове пред него, завъртя го между пръстите си няколко пъти, после го скъта в дланта на жената. В отговор тя прокара ноктите си надолу по врата му.

Въздухът край Крес се нажежи, залепи се за кожата й, взе да я стиска за гърлото, докато тя започна да се задушава. Останала без дъх, тя се обърна и хукна през салона. Коленете й трепереха, докато се изкачваше по стълбите. Намери стая номер 8 и без да мисли, разтърси топката — а пред погледа й ноктите отново и отново галеха кожата му, — докато накрая разбра, че вратата беше заключена. Ключът беше вътре на мивката в банята. Крес се разрида, тръшна се на стената и взе да блъска чело в рамката на вратата.

— Глупачка. Глупачка. Глупачка.

— Крес?

Момичето се завъртя, отривайки горещите сълзи. Пред нея стоеше Джина, току-що подала се от своята стая, която беше малко по-надолу по коридора.

— Какво се е случило?

Крес сви глава.

— Аз… аз се заключих отвън. А Карсуел… Карсуел е… — Тя избухна в сълзи, скри се в шепите си, а Джина се затича да я прегърне.

— О, недей плака, успокой се. Няма защо да се разстройваш толкова.

Но от думите й Крес зарева още по-силно. Колко заплетена беше станала историята им. Трън не й бе никакъв съпруг, въпреки измисления им роман, въпреки студените нощи, прекарани в ръцете му. Той имаше пълното право да си флиртува, с когото си поиска, но…

Но…

Колко много е грешала. Колко глупава е била.

— Всичко е наред, сега си в сигурни ръце — каза Джина, като я галеше по гърба. — Всичко ще се наред. Виж, донесох ти обувки.

Като подсмърчаше, Крес погледна простите платнени обувки в ръката на Джина. Взе ги с трепереща ръка и като заекваше и хълцаше, й поблагодари.

— Чуй, Крес, аз тъкмо отивах на вечеря с Нилс. Искаш ли да дойдеш с нас?

— Не искам да слизам пак долу — момичето поклати глава.

Джина я погали по косата.

— Но не може да стоиш тук без ключ. Ще се промъкнем край салона. На ъгъла има ресторант. Какво ще кажеш?

Крес се помъчи да се успокои. Искаше само да си влезе в стаята и да се скрие под леглото, но за това трябваше пак да слезе долу и да помоли момичето на рецепцията да й даде друг ключ. А така щеше да привлече повече внимание върху себе си, особено сега, когато очите и лицето й се бяха зачервили. Хората щяха да почнат да говорят и тя внезапно си спомни колко лошо щеше да бъде, ако хората вземеха да заприказват за тях. А и не искаше да стои нещастна и подсмърчаща в коридора, когато Трън се върнеше. Ако имаше малко време да се успокои, тогава щеше да може да разговаря с него рационално. Щеше да продължи да се държи така, сякаш сърцето й не е било разбито.

— Добре — каза тя, — ще дойда. И благодаря.

Джина я прегърна майчински, двете забързаха надолу по стълбите и без да се бавят, минаха през салона. После жената я поведе по тротоара с калдъръма край главната улица. Тълпата бе намаляла и много от сергиите бяха покрити за през нощта.

— Не е добре такова хубаво момиче като теб да плаче така, особено след всичко, което си преживяла.