Крес

Хрущяща болка издрънча в черепа му и отпрати главата му назад. Трън падна на пода, скулата му взе да пулсира, а в устата си усещаше вкус на желязо. Той провери дали челюстта му е здрава и докосна лицето си, защото знаеше, че ударът ще да е оставил бая голяма следа.

— Ето така — рече той сред размътените си мисли — не беше редно да се постъпва срещу един слепец.

Някакъв мъж нададе рев, още столове заскърцаха по пода, паднаха мебели, някакви неща, подобни на чинии, се строшиха на парчета, хора се развикаха, настана хаос от ръце и крака, които пълзяха, падаха и в бара се разрази огромна свада.

Трън се сви на кълбо, вдигна пръчката си над главата — трогателен щит в бъркотията — и се помъчи да се смали, че да не става мишена за ударите. Но едно непокорно коляно го улучи по хълбока. Някакъв падащ стол го бухна по ръката.

Тогава две ръце се плъзнаха под мишниците му и го издърпаха назад. Трън зарита по пода, като се остави да го изтеглят от купчината лакти и колене.

— Добре ли си? — попита някакъв мъж.

С помощта на пръчката си Трън се изправи на крака и се опря на стената, доволен, че тя му дава опора и закрила.

— Добре съм, благодаря ви. Ако има нещо, което мразя, то е човек, дето обезумява, щом го заловиш, че мами. Ако ще го правиш, трябва да си готов да приемеш последиците като мъж.

— Добра политика, но си мисля, че той се разстрои повече от обидата ти по адрес на жената с него.

Трън трепна и обърса кръвта от устата си. Зарадва се, че поне зъбите му си бяха на място.

— Не ми казвайте, че не е била дроид. Бих се заклел, че…

— О, дроид е. И още как. При това е хубавка. Просто много мъже не обичат да признават, че аксесоарът, който върви под ръка с тях, е купен и програмиран.

Трън нагласи превръзката си и поклати глава.

— Ето пак. Щом си решил да си купиш компаньонка, признай си го като мъж. И недей да грубиянстваш. А с вас познаваме ли се?

— Джамал, от кервана.

— Джамал. Спомням си. Благодаря, че ме измъкна.

— За мен беше удоволствие. Какво ще кажеш да сложим малко лед на това око, а? Хайде, дай да се махаме от тази бъркотия, преди някой друг да е решил, че не му допадаш.

Глава тридесет и втора

— Ооох! — изви Трън, като допря торбичката с лед до пулсиращата си скула. — Защо му беше да ме удря толкова силно?

— Имаш късмет, че не ти счупи носа и не ти изби някой и друг зъб — подхвърли Джамал. Трън го чуваше, че ходи насам-натам, а после се чу и звън на чаши.

— Имаш право. Аз съм доста привързан към носа си.

— Зад теб има стол.

Трън заопипва пода с пръчката си, докато се удари в нещо твърдо, и се отпусна на стола. Той подпря пръчката отстрани и намести леда на лицето си.

— Ето.

Трън подаде свободната си ръка и остана доволен, когато мъжът сложи там студената, запотена и хлъзгава чаша. Той първо подуши. Напитката слабо миришеше на лимони. Трън сръбна малко и откри, че беше студена, пенеста, тръпчива и вкусна. Липсата на неочаквана топлина предполагаше, че е безалкохолна.

— Тамр хинди — обясни Джамал. — Сок от тамаринд7. Любимото ми нещо в търговските градове.

— Благодаря ти — Трън отпи по-голяма глътка, а бузите му се свиха от киселото.

— Винаги ли си бил такъв комарджия? — попита Джамал.

— Може да се каже, че обичам предизвикателствата. Трябва да се науча да оцелявам? Хайде на меден месец в пустинята. Изгубил съм си зрението? Да поиграем на карти. Освен това щях и да спечеля, ако онзи тип не се беше засегнал така.

На Трън му се стори, че чу сподавен смях, но после Джамал шумно сръбна от напитката си.

— Ти през цялото време си бил там, така ли? Гледал си как компаньонката на онзи ми съдира кожата от гърба и не си се обадил дори?

— Щом някой слепец иска да си изгуби главата в самоубийствена игра на покер, аз защо трябва да го спирам?

— Уважавам това схващане.

— Любопитен съм защо не беше довел с теб и твоето момиче. Тя щеше да ти бъде ценно предимство.

— Оставих я да си почива. — Трън нагласи леда на лицето си. — Да не говорим, че никога досега не е играла роял, а докато й обясня всичките правила и уловки…

— А и на нея сигурно нямаше да й хареса, че искаш дроида за себе си, а?

— О, не, не. Не съм го искал за себе си — Трън избухна в смях. — Беше за подарък. — Умълчаха се и Трън беше сигурен, че вижда скептицизма в очите на Джамал, макар че хич нямаше представа как точно изглежда Джамал. — Компаньонката беше за един андроид… за космически кораб… за моя приятелка. Сложно е.

— Винаги е така. — Джамал чукна чашата му със своята. — Но те разбирам. Слагаш ръка на компаньонката и така отвличаш вниманието на всички от истинската печалба на горния етаж. Приличаш ми на онзи тип мъже — закрилници.

Нещо в тона на Джамал събуди инстинкта на Трън.

— Да, късметлия съм си.

— Наистина си късметлия. Момиче като това не пада всеки ден от небето.

Усмивката на Трън остана още миг на лицето му, а после той пресуши остатъка от напитката. Носът му се набърчи.

— Като отворихме дума за госпожа Смит, по-добре да се връщам при нея. Обещах да й занеса малко храна, а после съвсем се отнесох… нали знаеш как става.