Крес

— Твърде ниско ли ти е? Трябва да обсъдиш цената с Джина. Но ако не възразяваш, че ще попитам — ти колко се надяваше да получиш за нея?

Трън затвори рязко уста. Ако началното им предложение беше шест хиляди униви, колко ли си мислеха, че струва в действителност? Той се почувства като глупак. Какво беше това — трафик на лунитяни? Някакъв непонятен за него фетишизъм?

Крес беше едно момиче. Живо момиче, умно, мило, стеснително, необикновено и струваше много повече, отколкото те биха могли да проумеят.

— Не се стеснявайте, господин Смит. Все сте имали някаква цифра предвид.

Мислите му взеха да се проясняват и изведнъж му хрумна, че в много отношения той приличаше на тези хора. Търговец, тръгнал да направи бърза печалба, който беше имал късмета да попадне на наивен, прекалено доверчив лунен щит. С тази разлика, че той имаше вредния навик просто да си взима нещата, които поискаше.

Трън заби нокти в бедрото си. Щом Крес струваше толкова много, защо просто не я бяха отвлекли? Паниката го връхлетя като светкавица, която мина през всяка част на тялото му. Това тук не бяха преговори — това беше отвличане на вниманието. Беше се оказал прав. Джамал му губеше времето. Умишлено.

Трън хвърли торбичката с лед, скочи от стола и грабна пръчката си. С две крачки се озова до вратата, ръката му намери опипом дръжката и той рязко отвори.

— Крес! — викна той, като се мъчеше да си спомни колко врати бяха подминали, за да стигнат до стаята на Джамал. Някой го завъртя и той не можа даже да си спомни от коя страна на коридора се намираше тяхната стая. — КРЕС! — Трън се спусна надолу по коридора и зачука безцелно по стените и по вратите, край които минаваше.

— Нуждаете ли се от помощ, господарю?

Трън се завъртя в посока на женския глас и за миг си помисли обнадеждено, че това е Крес, но не беше тя. Гласът беше твърде лекомислен, изкуствен, а освен това Крес го наричаше „капитане“.

Но кой би го нарекъл господарю?

— Коя сте вие?

— Предишният ми господар ми казваше Дарлинг — отвърна гласът. — Аз съм новата ви компаньонка. Правилата на хотела позволиха на стария ми господар да избере дали да ви върне печалбата, или да приеме предложената му сделка. Той избра сделката, което означава, че аз вече съм ваша собственост. Виждате ми се напрегнат. Искате ли да ви изпея някоя отпускаща песен, докато ви разтрия раменете?

Трън осъзна, че стиска пръчката си като оръжие, и поклати глава.

— Стая осем. Къде е?

Той чу, че по коридора се отвориха още две врати.

— Крес?

— Какъв е този шум? Какво става? — викна някакъв мъж. Още някой заговори на онзи език, който Трън не познаваше.

— Ето тук е осма стая — обади се дроидът. — Да почукам ли?

— Да! — Той последва шума и опита топката на вратата. Заключено. Трън изруга. — КРЕС!

— Може ли малко по-тихо?

— Боя съм, че съм програмирана да не чупя имущество, господарю, затова не мога да строша вратата. Но ако искате, мога да отида и да взема ключ от рецепцията?

Трън отново заблъска по вратата.

— Момичето не е вътре — провикна се Джамал от другия край на коридора. Отново се чу другият език — бързо и гневно.

— Да ви преведа ли, господарю?

Трън изръмжа и хукна с широка крачки право към Джамал, а пръчката му шибаше стените на коридора. Той чу викове на изненада — хората снишаваха глави, за да не ги удари пръчката.

— Къде е Крес? Само не ми казвай, че е излязла на приятна вечеря в града!

— И какво ще направиш, ако не ти кажа? Ще ми предложиш състезание по втренчено взиране?

Трън се презираше, че бе издал тревогата си, но гневът му все повече накипяваше. Струваше му се, че са минали часове, откакто толкова пренебрежително си беше взел довиждане с Крес, докато тя беше още под душа, а песента й не спираше да звучи в ушите му. Той я бе изоставил. Просто така. И защо? Да се изфука с комарджийските си умения? Да докаже, че може и сам да се оправя? Да докаже, че няма нужда от никого, даже и от нея?

Всеки миг, точещ се като вечност, беше агония. Кой знае къде я бяха отвели, какво й бяха сторили. Сигурно беше самичка, уплашена, чудеше се къде ли се бави той. И защо я бе изоставил.

Трън замахна и ръката му тупна Джамал по ухото. Изненадан, мъжът се опита да свие глава, но Трън го докопа отпред за ризата и го дръпна към себе си.

— Къде е тя?

— Момичето вече не е твоя грижа. Щом си толкова привързан към нея, тогава трябваше да я наглеждаш по-зорко, а не да я оставиш, за да се впуснеш във флирт с първата срещната компаньонка със стоманени кости. — Джамал сложи ръката си върху тази на Трън. — Тя те видя. Видя как компаньонката се беше увесила на врата ти долу. Стори ми се доста разстроена от това. Дори не се подвоуми, когато Джина й предложи да я отведе.

Трън изскърца със зъби, а в лицето му нахлу кръв. Не знаеше дали Джамал лъже, но като си помисли, че Крес го е видяла да играе покер с онази компаньонка, без изобщо да разбира защо…

— Виж, това е само бизнес — продължи Джамал. — Ти я изгуби, ние я отвлякохме. Но ти си спечели съвсем нова играчка от сделката, тъй че се опитай да не го взимаш толкова навътре.