Крес

— На твое място нямаше да бързам толкова — рече Джамал. — Преди няколко часа я видях с Джина. Стори ми се, че дамите са тръгнали някъде да похапнат.

Усмивката замръзна на лицето на Трън и сега той вече знаеше със сигурност, че нещо не беше наред. Крес да напусне хотела, без да му се обади? Едва ли.

Но защо му е на Джамал да го лъже?

— Ами, добре тогава — каза Трън и прикри тревогата си. След това сложи празната чаша на земята, като я мушна под стола, че да не се спъне после в нея. — На Крес ще й дойде добре малко… женска компания. А случайно да ти казаха къде отиват?

— Не, но по улицата е пълно с местенца за хапване. Защо питаш? Да не се боиш, че може да избяга без теб?

Трън изсумтя, но дори на него му се стори пресилено.

— Не. Това ще й се отрази добре. Да си намери приятели… Да хапне на приказка.

— Да опита всичко, което Земята би могла да й предложи?

Изражението му сигурно е било страшно смешно, защото Джамал се разсмя рязко и шумно.

— Знаех си, че няма да се изненадаш — обясни той. — Куенде си мислеше, че не знаеш, че момичето е лунитянка, но аз се досетих, че си наясно. Правиш ми впечатление на мъж, който има изострено чувство за стойностните неща. Особено когато те видях да се пазариш за компаньонката долу. Макар да си сляп, явно имаш безпогрешен вкус за жените.

— Съвсем вярно — измърмори Трън, като се мъчеше да разбере накъде отива разговорът. Чувство за стойностни неща? Безпогрешен вкус? Какви ги дрънкаше този?

— Е, разкажи ми как я намери. Било е на лунния сателит, дотук и сам се досетих, но как се забърка с нея? В космоса ли я откри, или тук долу в пустинята? Сигурно е било в космоса. Нали сред останките имаше и кораб.

— Ами… дълга история.

— Нищо де. Аз не съм се засилил да ходя в космоса. Но как стана катастрофата. Трудно ми е да повярвам, че си я планирал. — Няколко ледени кубчета изтракаха. — Но кажи ми друго. През цялото време ли искаше да я доведеш в Африка, или в Съюза има и други доходни пазари?

— Ами, за тук… си мислех… — Трън се почеса по брадичката. — Каза, че си ги видял да излизат още преди няколко часа, нали така?

— Плюс-минус. — Краката на стола изскърцаха по пода. — А ти си знаел, че тя е щит, когато си я намерил, нали? Аз иначе не бих се захванал да търгувам с такива, колкото и ще да струват.

Трън разпери свободната си ръка на коляното и сякаш притисна в него внезапния си панически ужас. Значи те са знаели за падналия сателит, знаели са, че Крес е щит, и освен това, изглежда, си мислят, че има пазар за щитове. А Трън иска да я… моля? Да я продаде? Да я изтъргува като открадната стока? Дали пък на черния пазар нямаше някакво необичайно търсене на щитове, за което той не знаеше?

— Честно казано, и аз се страхувам ужасно от лунитяните — каза Трън, като се стараеше да прикрие невежеството си. — Но не и от Крес. Тя е безобидна.

— Безобидна и доста приятна за гледане. Макар че е много ниска. — Чуха се стъпки — Джамал отиде до другия край на стаята, наля нещо. — Още едно?

Трън отпусна скованата си от напрежение ръка.

— Не, благодаря.

Стъкло върху нещо дървено.

— Е, какво? Решил ли си вече къде ще я отведеш? Или още се оглеждаш за по-добра цена? Аз си помислих, че сигурно ще я откараш при онзи стар доктор във Фарафра, но трябва да ти кажа, че Джина също се интересува от момичето. Може да ти спести доста неприятности.

Трън заглуши безпокойството си и се помъчи да си представи, че не обсъждаха Крес. С Джамал бяха бизнеспартньори и си говореха за стоки. Трябваше само да разбере какво знаеше Джамал, което самият той явно не знаеше. Той подпъхна пръст под превръзката на очите си и я дръпна напред да я разхлаби, че да не затиска очите му. Беше станала прекалено стегната, а болката в едната му страна пулсираше още по-силно и отпреди.

— Интересно предложение — бавно каза той. — Но защо ми е да търгувам с посредник, когато мога направо да отида при крайния купувач?

— По-удобно е. Ще ти я махнем от главата, а ти можеш да тръгнеш отново на лов. Да не говорим, че познаваме пазара по-добре от всеки друг. Ще се погрижим да я оставим на добро място, ако те интересуват такива неща. — Той помълча. — Я кажи, колко се надяваш да получиш за нея?

Стоки. Сделки. Той се помъчи да си придаде равнодушен вид, но по кожата му полазиха тръпки и той не можеше да отпъди спомена за ръката на Крес в своята.

— Да чуем твоето предложение — каза той.

Мъжът дълго се колеба.

— Не мога да говоря от името на Джина.

— Тогава защо да водим този разговор? Май само ми губиш времето. — Трън се пресегна да вземе пръчката си.

— Тя ми даде един номер — каза Джамал. Трън се спря и след дълго мълчание мъжът додаде: — Но аз нямам право да приключвам сделки.

— Нека поне да се уверим, че играем една и съща игра.

Ново шумно сърбане, а след него — дълга въздишка.

— Бихме могли да ти предложим шест хиляди за нея.

Този път Трън не можа да скрие изумлението си. Почувства се така, сякаш Джамал го бе ритнал в гърдите.

— Шест хиляди униви?

Остър смях отекна в стаята.