Крес

Трън изкриви лице, стисна здраво пръчката и с все сила я вдигна нагоре, право между краката на Джамал. Джамал изрева. Трън отстъпи назад и замахна с пръчката към главата му. Тя изплющя силно, но с низ от ругатни Джамал бързо я изтръгна от ръцете му.

Трън посегна към пистолета, за който не се бе сещал, откакто с Крес напуснаха сателита. Извади го от панталона и се прицели. Писъците на хората по коридора отекнаха в хотела, вратите се затръшнаха, а по стълбите се чу тропот на крака.

— От това разстояние ще те уцеля няколко пъти. Само не знам колко изстрела ще ми трябват, преди да произведа смъртоносния. — Трън килна глава. — След това ще взема портскрийна ти, в който сигурно се намират всичките ти търговски контакти. Спомена нещо за някакъв доктор във… Фара не знам какво си? Ще отидем първо при него.

Трън пусна предпазителя.

— Стой, стой! Прав си. Водят я към Фарафра, един малък оазис на около триста километра на североизток оттук. Там живее някакъв доктор, който има слабост към лунните щитове.

Трън направи крачка към коридора, без да сваля пистолета, готов да стреля.

— Дроид, тук ли си още?

— Да, господарю. С какво да помогна?

— Намери координатите на град на име Фарафра, както и най-бързия начин да се стигне дотам.

— Ти си идиот да хукнеш след нея — рече му Джамал. — Вече ще е продадена, а старецът няма да плати втори път за нея. По-добре не си губи парите, а продължавай напред. Това е само един лунен щит — не си струва.

— Ако със сърцето си вярваш в това — отвърна Трън, като мушна пистолета обратно в панталона си, — тогава главата ти нищо не разбира от стойностни неща.

Глава тридесет и трета

Крес клекна в ъгъла на автомобила и притисна колене към гърдите си. Трепереше въпреки знойната жега. Беше жадна, гладна, краката й бяха ожулени там, където се бяха ударили в ръба на джипа. Беше свалила рулата с платовете, за да седне отгоре им, но гърбът я болеше от непрекъснатото друсане на колата по неравната земя.

Нощта беше толкова тъмна, че тя не можеше да различи ръката пред лицето си, но сънят така и не идваше. Мислите й блуждаеха, докато тя се мъчеше да проумее какво искаха от нея тези хора. Отново и отново прехвърляше в главата си миговете, преди да я заловят — лицето на Джина определено бе светнало, когато Крес потвърди подозренията й.

Тя беше щит. Един нищо и никакъв щит.

Каква стойност бе видяла Джина у нея?

Крес напрягаше ума си, но така и не намираше обяснение.

Помъчи се да запази спокойствие. Да бъде оптимист. Каза си, че Трън ще я намери, но съмненията й изтласкаха надеждата.

Той не виждаше. Не знаеше къде е отишла. Кой знае, може би дори още не беше научил, че е изчезнала, а когато откриеше… ами ако вземеше да си помисли, че тя го е изоставила? Ако не даваше и пукната пара за нея?

Как да забрави онази картина — Трън, седнал на масата за карти, а непознатото момиче виси на врата му. Едва ли си е мислил за Крес в този момент.

Може би Трън нямаше да се впусне да я търси.

Може би през цялото време се е заблуждавала за него.

Може би той не беше никакъв герой, а само един арогантен егоист, женкар…

Тя заплака, в главата й цареше бъркотия — страх, гняв, ревност, ужас, объркване се гърчеха и виеха в мислите й, додето Крес вече не можеше да сдържа ядните си викове. И тя нададе вопъл и заизвива косата си с ръце, докато скалпът й пламна. Но виковете й бързо утихнаха и тя стисна зъби, като се помъчи пак да се успокои. Потърка пръстите си около китките, все едно че бяха увити с дълги кичури коса. Преглътна тежко, като се мъчеше да потисне надигащата се у нея паника и да не се задуши.

Трън щеше да я намери. Той беше герой. Тя беше девойка в беда. Така се случваше във всички приказки, винаги така се е случвало.

Крес простена, настани се в ъгъла и пак заплака и плака, докато сълзите й не пресъхнаха.

Внезапно тя се събуди и скочи.

По бузите й имаше засъхнали сълзи, а гърбът я болеше от това, че се бе превила надве. Задните й части и бедрата бяха ожулени от подскачането на автомобила, който Крес осъзна, че беше спрял.

Тя незабавно застана нащрек — новата вълна от страх я отърси от умората. През процепите на вратата се процеждаше светлина, което означаваше, че бяха минали нощта в път. Някаква врата се затръшна и Крес различи брътвежа на Джина, който вече не бе ни приятелски, ни успокояващ. Шофьорът слезе и джипът се разтресе.

— Бързо пристигнахте — чу Крес да казва някакъв мъж. — Някой ще ми помогне ли тук отзад?

— Не можеш ли сам да измъкнеш малката несретница?

— Гледайте да не я нараните! — Гласът на Джина преряза самохвалствата им. — Този път искам най-доброто заплащане, а нали знаете как се пазари докторът. И за най-дребните неща се захваща.

Крес преглътна, заслушана в ботушите, които приближаваха. Приготви се. Щеше да се хвърли отгоре му. Щеше да се бие. Щеше да бъде свирепа. Щеше да хапе, да драска, да рита, щом се налагаше. Щеше да го изненада. А после щеше да избяга. Бърза като леопард, грациозна като газела.